Златни пясъци, снимка Руслан Йорданов
Slide
Slide
Slide
Slide

3 години вече не се приема наредбата след промените в законодателството, което слагаше ред кой какви права има в Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена

Николина АНГЕЛКОВА
Министър на туризма (2014-2017 и 2017-2020 г.)
За „24 часа“
София. Като всеки един нерешен навреме проблем конфликтите между общини и национални курорти се задълбочават. Кризата е дългогодишна, интензитетът ѝ се променя, но не се губи. Заварих я още през 2014 г., когато с малък екип от експерти създавахме министерство на туризма като отделна администрация, заредени с големи очаквания да решим над 30-годишни проблеми. Конфликти още в началото имаше в община Несебър и Слънчев бряг. Най-големият ни курортен комплекс и управата му, както и общината страдаха от липсата на ясен регламент за статута на националните ни курорти и от размитите граници кой носи отговорност за дейностите на територията им.

Всеки за себе си смяташе, че е прав, институциите вдигаха рамене, а всъщност никой не беше щастлив.

„Албена“ АД организира безплатен семинар за устойчив енергиен мениджмънт

Резултатът бе лош имидж на летния ни туризъм

От тази патова ситуация страдаха хотелиери и целият туристически продукт, а ресорните институции охотно не поставяха казуса с този “горещ картоф” в дневния си ред.

Част от решението дойде с промени в Закона за устройство на територията, с които регламентирахме една от конфликтните дейности – поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на националните курорти да се разрешава от главния архитект на конкретната община въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Главният архитект е длъжен да издаде разрешението за поставянето при одобрена от министъра схема и законът не поставя изискване за последващ контрол. (За справка: ЗУТ, ЗУЧК, съдебни решения на Върховния административен съд).

За да приложим този закон обаче, бяха необходими  много време,  регионални битки  и  баланс в конфликти. Апропо тези три изброени фактора и до днес пречат на развитието на българския туризъм, защото съпътстват всяко едно действие или решение от администрацията, която се явява буфер на интересите в сектора.

В „Св. св. Константин и Елена“ започват събитията за празника на първия български курорт

Тежестта обаче на личните интереси не може да се допуска да бъде по-голяма от крайната национална цел – достойно място на България на световната туристическа карта и водеща дестинация 4 сезона в Европа.

Докъде стига дългата ръка на държавата и възможността на институциите да взаимодействат? До частната собственост. Сергии, павилиони, бараки, етажерки – чу̀вали сме и далеч по-нелицеприятни определения от тези, които, според част от мненията, водят до лош облик на морските ни курорти.

Когато обаче подобни обекти са поставени в частна собственост, т.е. закупена по време на приватизация от даден юридически субект, държавата няма как да предяви изисквания за облика им.

Въпреки този неоспорим факт за неприкосновеността на частната собственост през 2019 г. преди летния сезон в Слънчев бряг се опитахме да наложим общ изглед на търговските обекти, поставени върху частна земя на крайбрежната алея.

Представихме концепция за обща визия. Някои от собствениците подкрепиха тази идея, реализираха я и днес видът на алеята е доста различен в сравнение с миналото. Несъгласието от стотици други собственици обаче не може да бъде преодоляно и до днес. Дотук с добрите намерения от държавата.

Експерт: Туристическият бизнес не трябва да разчита за реклама само на министерството

 Общини срещу курорти – епизод пореден виждаме и тази година

Конфликтът между община Варна и собственика на Златни пясъци е предизвикан от липсата на ясен регламент за статута на националните курорти след приватизацията и вследствие на неправилното прилагане и тълкуване на закона от страна на администрацията.

Голямата болка на Златните (100% частен), Слънчев бряг (мажоритарен собственик е държавата), и Св. св. Константин и Елена (100% частен) и Албена (100% частен) е една – че те са най-големите донори за общините, към които принадлежат, като приходи от данъци и такси, а инвестиции не се връщат обратно в тях. Общините, от друга страна, не могат да налагат своя политика по редица въпроси върху тези курорти, включително и за изгледа им, заради собствеността.

Затворен кръг. Изходът е в единно прилагане на законодателството за националните курорти. Времето на мандата ми в третия кабинет “Борисов” стигна до приемане на текст в Закона за туризма, който регламентира статута на националните курорти и слага ред. Три години по-късно обаче няма приета и приложена наредба, която да регламентира в детайли отношенията на територията им. Всички са длъжни да спазват закона и да бранят имиджа на българския туризъм. Най-лесно е да се руши. Става за миг, но е нелицеприятно и работещите в сектора не го заслужават.

Развитието на българския туризъм трябва да бъде национална цел. Правилната посока е въпрос на отдаденост на каузата и далновидност във вземането на решения. Създавайки си сами негативен имидж, само улесняваме силната международна конкуренция и губи българският туризъм.

Сподели публикацията