Добрич. Един от първите музейни обекти в град Добрич е къща музей „Йордан Йовков” на ул. „Майор Векилски“ № 18, зад жилищен блок „Спартак“. Това е родният дом на съпругата на писателя Деспина Колева.
Къщата е построена още в турско време. Преселвайки се от с. Килифарево, Великотърновско, бащата на Деспина – Кольо Иванов (Абаджи Кольо), я купува, а през 1912 г. извършва основен ремонт, в резултат на който сградата добива сегашния си вид: ниска, едноетажна, състояща се от три стаи и антре.
В този дом през 1894 г. е родена и израснала Деспина Колева. В така наречената „голяма стая” на къщата на 15 декември 1918 г. тя се врича във вярност на Йордан Йовков. Венчалната церемония е скромна, тъй като времето е следвоенно. В родната къща на своята съпруга писателят започва да работи върху първата си по-обемна белетристична творба – повестта “Жетварят”.
От прозорците на „голямата стая”, предоставена на младоженците, той наблюдава варненското шосе с изтеглящите се по него български войски и в писмо до своя съученик Григор Василев споделя болката си от загубата на Южна Добруджа и окончателното си решение да се посвети на писателската работа.
По повод 30-годишнината от смъртта на Йовков (1967 г.) сред толбухинската общественост възниква идеята в родната къща на съпругата му да се уреди музейна експозиция, защото през 1958 г. родната къща на писателя в котленското село Жеравна е превърната в музей. По инициатива на Градския народен съвет, Окръжния съвет за култура и Окръжния исторически музей в гр. Толбухин се създава първата експозиция за живота и творчеството на писателя. Целта на авторите е да възсъздадат атмосферата от времето, когато младоженците живеят в този дом: края на 1918 г. – пролетта на 1919 г.
Тъй като Деспина Йовкова умира през 1965 г., главен консултант на музейните специалисти е нейната най-малка сестра Цанка Лазарова, която като ученичка във Варна най-често се връща в родния си дом и контактува с младото семейство Йовкови след края на Първата световна война. Затова музейната възстановка е много близка до автентичния вид на къщата и адекватно съхранява и предава на следващите поколения духа на този дом и атмосферата от онова време. Това прави музея особено атрактивен за посетителите, защото въздейства непосредствено върху техния емоционален свят. Едновременно с това къщата е една от малкото запазени сгради в гр. Добрич, които представят архитектурата на типичния добруджански дом от края на XIX и началото на ХХ век.
Експозицията за живота и творчеството на Йордан Йовков е открита на 27 май 1968 г. Тематико-експозиционният план и цялостното художествено оформление са дело на Георги Петров, който е член на Съюза на българските художници. Остава обаче нереализирана една интересна идея: върху експозиционна стена в къщата да бъде монтирана снимка с размер 3,30 на 2,40 метра – копие на картината на Тодор Панайотов „По жицата“. През 1975 г. в чест на 95-годишнината от рождението на писателя сградата е реставрирана, а експозицията е обогатена и разширена чрез предоставената на музея къща близнак. На 19 ноември 1975 г., по време на Йовковите дни, реконструираният музеен обект е тържествено открит.
На следващата година, 1976 г., къщата е обявена за паметник на културата с национално значение („Държавен вестник“, бр. 66/17.08.1976). Отново през 1976 г. с Акт № 2 902 и на основание на заповед № 746 на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в гр. Толбухин тя е предоставена за стопанисване на Окръжния исторически музей в града. В резултат на активната проучвателска и събирателска работа на музейните специалисти са събрани 272 оригинални експоната и над 1 300 материала за научно-спомагателния фонд. По-късно този брой се увеличава от предадените през 1980 г. от дъщерята на писателя Елка Йовкова и от други лица вещи, документи, снимки, книги от библиотеката и кабинета на Йордан Йовков.
Интересът към експозицията в къщата музей е много голям. Озвучена на няколко езика, годишно тя се посещава от 11 – 12 хиляди души. В нея се провеждат също различни културни и образователни събития: уроци по литература, кръжочни сбирки, тържества, срещи с писатели и др. През 1980 г. в чест на 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков се изгражда специална сграда за музей, наречен Дом-паметник. Той е построен близо до пътя за Варна и до градския парк. Намира се недалеч от къща музей „Йордан Йовков“.
Със създаването на Дом-паметника се оформя цялостен музеен комплекс за писателя, а къщата получава официално статут на музей с Решение „А“ № 977 от 20 ноември 1980 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
През 1997 г. въз основа на Писмо № 1 255 от 21 август 1995 г. къщата музей е реставрирана изцяло със средства на дарители: инж. Михаил Божилов, арх. Анна Енчева, инж. Гено Генов, ЕФ „Радион Иванов“ и ЕФ „Кристал – 51“. Тогава е уредена и малка експозиция за живота на Деспина Йовкова – вярната и грижовна спътница на писателя.
Работата по Йовковата къща продължава и след това. През 2000 г. музейната колегия ремонтира оградата и боядисва сградата във връзка с предстоящата 120-годишнина от рождението на писателя. За 125 години от рождението на Йовков (2005 г.) със средства на Община град Добрич е основно ремонтиран покривът на сградата, а през 2011 г. тя е реконструирана по европейския проект „Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация“. Подменена е оградата на музея, дворът е благоустроен, като е поставена и бронзова скулптурна фигура на емблематичния Йовков герой Люцкан от разказа „Последна радост”. Неин автор е Любомир Добрев.
Така вече 55 години къща музей „Йордан Йовков“ разказва историята за началото на един успешен литературен път – на големия ни класик Йордан Йовков.
Кремена МИТЕВА – главен уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“
