Конкурсът за детски разказ „Моето пътешествие” на информационна агенция Bgtourism.bg, който за трета поредна година вдъхнови талантливи млади автори, приключва на 1 ноември. Историите, които получим до края на деня също ще бъдат публикувани, така, че още участници може да видят своите пътеписи публикувани на страниците на медията.
И тази година конкурсът имаше за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства изпращаха разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg разгледа всички материали и най-впечатляващите вече бяха публикувани и ще бъдат отличени с награди.
Наближавайки финала на нашето трето издание, пътуваме към Италия с Мария Копаранова.
Специално място в сърцето
Здравейте, аз съм Мария Копаранова от гр Пловдив на 10 години, ученичка от 4-ти клас на ОУ “Душо Хаджидеков”. Искам да ви разказа за една незабравима почивка.
Имам възможността с мама и тати да пътуваме често, но мястото което има специално място в сърцето ми е Фазано, Италия.
В края на пролетта с мама и наши приятели ходихме на екскурзия в Италия.
Кацнахме в Бари и оттам се запътихме към Алберобело, там нощувахме.
В мига, в които пристигнахме в Алберобело разбрах, че ме очаква нещо специално. Градчето изглеждаше като в приказка, малки спретнати и бели къщички , с конусовидни покриви…. наричат се трули.
Мама ми разказа,че тези къщички били защитени от ЮНЕСКО.
Вълнуващо беше, че щяхме да спим в истинска трула. Представяте ли си? Не просто да разглеждам тези необикновенни къщички, а да бъда част от тази приказка. Вътре беше уютно, интересно и много различно.
На следващият ден се запътихме за основната ни цел на пътуването зоосафари Фазаноландия.
В света на дивите животни
Още при влизането си усетих,че ме очаква нещо невероятно! Навсякъде около нас имаше свободно пуснати животни, които минаваха покрай колите ни, вкарваха си главите през прозорците и ни даваха да ги галим и храним. Имаше един много нахален козел, които не излизаше от колата ни и като се ядосаше с копитата удряше автомобила.
Минахме през зоната с лъвовете, там ни накараха да затворим прозорците на колите и много бавно минавахме по пътя. Бяха много спокойни, красиви, мързеливи. В единия край имаше заграждение, в което беше майка лъвица с малките си лъвчета. Толкова бяха сладки, малки, пухкави …. за миг си пожелах да си имам малко лъвче вкъщи.
След това минахме покрай хиените, присъствахме в точният момент за обяда им. За обяд им сервираха цял камион с месо.
Играта на жирафите
Пътят ни отведе до жирафите.Отдалече се виждаха дългите им вратове. Когато стигнахме до тях, бяхме се подготвили и им носехме моркови. Един от жирафите протегна дългият си език, за да вземе моркова от ръката ми. Замръзнах от страх да не ме захапе, а той цялата ме направи в лиги. Тогава разбрах колко са дълги езиците на жирафите и че те се хранят чрез тях .
Мислих си, че след този момент няма какво да ме впечатли толкова много, колкото срещата с жирафите, но се залъгвах.
Качихме се на специално влакче, цялото оградено с мрежа и се запътихме към маймуните. Когато пристигнахме при тях влакчето спря и маймуните започнаха да се катерят. Много се смяхме с моите приятелки. Всяка маймуна си правеше нейните номера, точно като нас. Почувствах се като в истинска джунгла.
Това не беше просто екскурзия.Това беше моето голямо италианско приключение. Пътешествие, в което се докоснах до приказка и се почувствах като истински изследовател на дивия свят!
С мама и тати стягаме куфарите за следващата дестинация!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
