Перник. Национална информационна агенция Bgtourism.bg провежда конкурс за детски разказ “Моето пътешествие”. Инициативата цели да вдъхнови колкото се може повече деца да разкажат по свой неповторим начин история от пътуванията си в България и по света, насърчавайки ги по този начин да развиват творческите си заложби и въображение.
Участниците до 18 г. и техните семейства могат да изпращат разказите на децата на редакционната поща office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще се запознае с материалите, а най-интересните ще бъдат публикувани и ще получат награди на специално тържество в София. Срокът за участие в първото издание на конкурса е 1 юни 2024 г.
Днес единадесет годишния Кристиан от Перник ще ни вземе със себе си на трибуните на претъпкания стадион “Мала Маракана” в Белград, за да почувстваме тръпката на Шампионската лига с “Цървена звезда” и “Манчестър Сити”. Ще ни разкаже за легендарните сръбски ресторанти в старата част на столицата и ще ни заведе на поход до местната крепост. Разходката в центъра също не е за изпускане. Както и срещата с колоритен местен шахматист.
Новината на деня
Един ден, докато бях на училище, в междучасието ми звънна тате и каза: “Имаме билети за Шампионската лига в Белград. Играят “Цървена звезда” и “Манчестър Сити”.
Аз бях много радостен от тази новина, особено, когато разбрах, че ще пътуваме за мача заедно с моя приятел Божи и неговия баща Симеон. 
Сутринта преди мача тръгнахме от Перник и пристигнахме в Белград по обяд. Пътуването мина добре и след това решихме да отидем в заведение за да обядваме.
Обяд за шампиони
Избрахме да отседнем в ресторанта “Трите шапки” в старата част на сръбската столица. Храната беше много вкусна и препоръчвам това място на всеки, който посещава Белград. След като се нахранихме добре, се настанихме в малко хотелче.
Имахме време до мача и се отправихме към една от забележителностите на града, а именно Белградската крепост.
Среща с историята
Там имаше много красива гледка – сливането на големите реки Дунав и Сава. Наблюдавахме как дърветата се извисяват над водата и сенките я галят, а вълните си играят с рибите.
Още в началото на парка, близо до входа на крепостта, нямаше как да не забележим един дядо, който седеше на пейка и канеше минувачите на партия шах.
На връщане Божи изигра един шах с него. Дядото го размаза!
Старият шахматист не прощава!
Не бяха изминали и три минути преди Божи да бъде в позиция шах и мат. След това се разходихме из центъра на Белград. Беше като Вселена от магазини и хора. Местните бяха от дружелюбни по-дружелюбни!
Настъпи вечерта и цяла Сърбия тръпнеше в очакване на мача на “Звезда” срещу действащия европейски шампион.
Да почувстваш безкрая
Потеглихме към стадиона, а когато се озовахме на трибуните… Нямам думи за да опиша огромната арена и атмосферата. В първите мигове на “Мала Маракана” чувството беше, че съм изпаднал в безкрая.
След края на мача не бяхме толкова доволни, защото “Звезда” загуби, но поне се бориха мъжки.
Когато се върнахме в центъра за да вечеряме “Трите шапки” беше препълнен.
Героите са уморени
Трябваше да се задоволим с друг ресторант, отново много хубав. С Божи бяхме много уморени, вечеряхме и веднага след това си легнахме. На следващия ден, за жалост, си тръгнахме.
