Д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА), пред Bgtourism.bg
– Д-р Кацарова, Бургас ще е домакин на 11-ия конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризма. Каква е темата на конгреса и какво да очакваме от предстоящия форум?
– На 9-и и 10-и септември ще се проведе 11-ият годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Основен партньор на събитието е Министерството на туризма. Искам специално да благодаря на Министъра на туризма г-н Евтим Милошев и на екипа му за доверието и подкрепата към мисията на Български съюз по балнеология и СПА туризъм по позиционирането на България на международния пазар като целогодишна дестинация за здравен туризъм (Медикъл/СПА, СПА, уелнес и медицински).
Партньор на Конгреса е община Бургас. Благодаря на Кмета г-н Димитър Николов за партньорството, което ни задължава да работим целево и да подпомагаме експертно на национално и международно ниво Община Бургас в плановете на дестинацията за развитие на целогодишен здравен туризъм.
Събитието ще се проведе под патронажа на Президента на Република България г-н Румен Радев. Развитието на балнеологията като устойчива, целогодишна форма на туризъм, е сред приоритетите на Президента и екипа му и сме благодарни, че ще можем да обсъдим проблемите и да предложим варианти за решения на най-високо държавно и политическо ниво.
Темата на Конгреса е „Устойчиво развитие на здравния туризъм в България – възможности и предизвикателства“. Целта е да се постави акцент върху ключови за сектора въпроси и да се предложат решения на най-наболелите проблеми от изключителна важност за бъдещето на туризма, като въпросът с навременното издаване на визи за туристи от трети страни. Проблемът с навременното издаване на визи за туристи и работници от трети страни е изключително сериозен, изисква спешно внимание и съвместни усилия от страна на институциите, бизнеса и неправителствения сектор. Представлява реална заплаха за развитието на сектор Туризъм, който е важен двигател на българската икономика и носител на международно признание за страната ни. Модератор на този панел се предвижда да е Министърът на туризма г-н Евтим Милошев, който от първия ден на мандата си поставя остро и в Парламента, и при междуведомствените срещи проблема с визите.
– През последните години организацията има значителен принос в утвърждаването на България като целогодишна дестинация за балнео и СПА туризъм. Кои са стъпките, които заедно с бизнеса и държавата извървяхте, за да реализирате своята целенасочена и последователна политика?
– Български съюз по балнеология и СПА туризъм (рег. 2006-а година) е браншово туристическо сдружение, представляващо обединените интереси на 60 юридически лица, собственици и инвеститори на повече от 100 от най-големите хотелски комплекси в България, в това число най-големите работодатели в сектор Туризъм. Членове на Съюза са и общини, развиващи балнео и СПА туризъм, както и образователни институции и експерти. Водените последователни политики от страна на БУБСПА и целевата екипна работа доведоха до конкретни резултати, полезни за България и туристическата индустрия:
• 2009/2016 г., подкрепени от Европейската спа асоциация, по инициатива на БУБСПА, Министерството на туризма започна работа по изготвяне на нормативна база в областта на спа туризма. В работната група, ръководена от МТ, участваха представители на Министерството на здравеопазването, Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина, университетите /МУ Варна, НСА и др./, експерти. В резултат Парламентът одобри Наредба 2/4 към днешна дата, за реда по сертифициране на центровете в здравния туризъм /медикъл спа, спа, уелнес и таласо/.
• 2019 г. По инициатива на БУБСПА и подкрепени от Германо-Българската търговско индустриална камара, България е в списъка на страните, за които асоциацията на публично/частните каси на Германия /GKV/ признава възстановяването на разходите за профилактика в амбулаторни условия, в сертифицирани според Наредба 4 на МТ и МЗ медикъл спа центрове. Към днешна дата 4 от тях имат сключени директни договори с втората по големина публично/частна каса /ТК/.
• Май/Юни 2020 г. По време на пандемията от Ковид, съвместно с Министерството на туризма проведохме конструктивни разговори с Министерството на здравеопазването, в които посочихме важната роля на спа и медикъл спа центровете за българите във времена на пандемия и след разписване на протоколи за работа центровете не бяха затворени, което от една страна даде възможност на хората да ги посещават и се профилактират, а от друга – запази работни места на специалистите и подкрепи местните икономики.
• 2023 г. По инициатива на БУБСПА и със съдействието на Посланика на БУБСПА д-р Меглена Плугчиева, сертифицирани медикъл /спа, спа и спа центрове са включени в програмите за превенция и промоция на здравето на Австрийски частни застрахователни компании.
• Работа по представяне на възможностите за здравен туризъм на скандинавския пазар /стартирахме с Норвегия/.
• Активната комуникация и партньорство с кметовете и инвеститорите, членове на Съюза по места, доведоха до създаване на планове за действие и реализация на голяма част от тях по тема Целогодишни дестинации, развиващи устойчив здравен туризъм/балнеология и климатолечение.
• Експертна работа по нормативната база в партньорство с Министерството на туризма и други браншови организации, с оглед облекчаване на административната тежест за бизнеса.
• БУБСПА получава подкрепа да представя възможностите на България от страна на Посланиците на България в Германия, Австрия, Норвегия. Предстоят и други пазари.
• Партньорство с университетите, партньори на Съюза /Медицински Университет Варна, Национална Спортна Академия/, по оста наука/бизнес и обединение на усилията, с цел привличане на интереса на младите хора към този вид туризъм, създаване на работещи в подкрепа на бизнеса учебни планове, задържане на кадрите, избрали да работят в България.
– Страната ни има ли национални програми в областта на здравния туризъм, в областта на превенцията и профилактиката на здравето и кои са?
– За наше огромно съжаление трябва да споделя, че няма Национални програми в областта на здравния туризъм, адекватни на нуждите на българите и доближаващи се дори минимално до националните политики на други страни като Словакия например, няма да говоря за Чехия, Германия.
Целеви програми за превенция, чрез използване на природния ресурс на България, няма.
България бе единствената страна без финансиране на пост ковид профилактика, докато в Словакия от тяхната национална каса се финансират 2 седмици престой в Словашки балнеоложки курорти. Италия финансира 2-3 седмици, Франция 3 седмици. Програмите в момента продължават в тези страни за пациенти с т. нар дълъг ковид синдром /long-covid/.
Профилактиката в България се свежда до програма на НОИ, от която могат да се възползват малък процент работещи граждани.
Имаме налична клинична пътека за рехабилитация, която може да се ползва само в специализираните болници за рехабилитация, финансирани от здравната каса.
Предлагали сме многократно на министрите на здравеопазването, на министрите на финансите да бъдат предоставени целеви ваучери за здравна превенция.
През 2022 година, след обединените усилия на туристическата индустрия и подкрепени от работодателските асоциации /АИКБ подкрепи БУБСПА/, депутатите приеха изменение в закона за държавния бюджет и допуснаха ваучерите за храна, финансирани от работодателя, да могат да бъдат ползвани и за почивка. Но това не дава резултат.
Необходимо е политика и целево финансиране в областта на здравната превенция и профилактика, чрез използване на природния/минералния ресурс в балнеоложките, в т.ч. климатолечебни дестинации.
Убедени сме, че инвестиране в развитието на здравния туризъм неминуемо ще помогне за намаляване на разходите в общественото здраве (през 2021 година Медикъл/СПА центрове в Европа бяха първите, които предложиха концепции за възстановяване от Covid-19). Според данни на Германската спа асоциация 1 евро, инвестирано в превенция, намалява 7 евро от бюджета за здравеопазване.
– Как използваме Шенген за привличане на повече туристи за балнеология?
– Влизането ни във въздушен Шенген събуди интереса на пазарите от трети страни. Инициативата на бизнеса, както винаги, изпреварва действията на държавата по реализиране на тази възможност. Казусът с неуспелите да получат час за събеседване в срок Дубайски туристи с индийски произход бе във фокуса на започналия диалог с Министерството на външните работи, като имаме уверенията на зам.-министър Ангелиева, че ще се работи за решаване на този проблем. Тук искам категорично да заявя, че е необходимо разбиране и подпомагане от страна на Министерството на финансите, които да разрешат адекватен целеви бюджет за назначаване на допълнителни хора в консулските служби на държавите, от които имаме заявки не само за туристи, но и за работници /Дубай, Индия…/, вероятно и държави от Европа. МВнР знаят по-добре къде трябва да бъдат подкрепени. Визовата политика на България пряко рефлектира върху развитието на икономиката ни и съответно проблемите пораждат загуби.
– Как виждате развитието на СПА индустрията у нас през следващите години и мястото ѝ на картата на европейския и световен туризъм?
– Убедени сме, че чрез развитието на здравния туризъм се създават условия за целогодишна заетост на материалната база, изградена за целта, и за задържане на кадрите, избрали да работят в България (справяне със сезонността – основен проблем в българския туризъм).
С богатството си от естествените природни лечебни ресурси (балнеолечебни и климатични), в комбинация с традиции от Римско време, съвременна инфраструктура и материална база, научен потенциал, добре образовани специалисти, ползвайки добри европейски практики и в партньорство на европейско ниво, България има уникална възможност както за справяне с основните проблеми пред нашия туризъм /сезонността/, така и за ребрандиране на познатия имидж на страната (дестинация за масов морски и ски туризъм) и позиционирането ѝ на едно друго ниво в европейската туристическа индустрия, нареждайки я сред водещите европейски дестинации.
Необходима е национално отговорна политика и подкрепа за този специализиран продуктов вид туризъм, който надгражда морски, планински, ски, културно-исторически и т.н. туризъм, от страна на всички отговорни министерства /Здравеопазване, Околната среда и водите, Регионално, Външните работи, Вътрешните работи, Образованието и науката/.
Призоваваме Министерството на здравеопазването да включи сертифицираните Медикъл СПА центрове /48 броя към 31.08. / в своите стратегически планове за здравето на населението. Те трябва да бъдат интегрирани в програмите за обществено здравеопазване. По този начин ще се даде възможност за:
• устойчивото развитие на икономически слаби райони и в селските райони;
• подобряване на здравето на възрастното население;
• решаване на проблема със затлъстяването при деца и тийнейджъри;
• да служат за пример за други региони, които се сблъскват с глобални екологични проблеми.
Разговаря Руслан Йорданов, Bgtourism.bg
