Интервю с Ивелин Кичуков – председател на Българска асоциация за туризъм (БАТ), пред Bgtourism.bg
– Г-н Кичуков, Българската асоциация за туризъм беше учредена през 2022 година като сдружение в обществена полза. Година по-късно, каква е равносметката на организацията?
– Най-напред искам да Ви поздравя за неуморната работа в полза на българския туризъм. Вие бяхте първата медия, с която разговаряхме още при нашето учредяване. В първия ни разговор ние ясно заявихме, че, по наше мнение, туризмът в България от години се движи по инерция, без реално ръководене. Секторът е силно разединен и е нужно неговото обединение. Обърнахме сериозно внимание и на нуждата от законодателни промени, които да са в подкрепа на малкия и средния бизнес, като още тогава заявихме, че именно това ще бъде една от главните ни насоки.
Година по-късно можем да се похвалим със следните успехи:
През този кратък период проведохме няколко срещи в няколко поредни парламента с парламентарната комисия по туризъм, където представихме конкретни наши идеи за законодателни промени в полза на туристическия бранш. Също така проведохме и няколко срещи с представители на Министерството на туризма, където поставихме проблемите с изплащането на обезщетенията на хотелиерите, настанили украински бежанци, както и други реални проблеми на туристическия бранш в Черноморските общини. Представихме конкретни предложения за законодателни промени, свързани с наемането на работна ръка от трети страни, както и поставихме въпроса за липсата на връзка между Министерството на туризма и Министерството на образованието, Министерството на земеделието, тъй като това допълнително утежнява обстановката. И с радост мога да заявя, че на тези срещи, освен да поставяме проблемите, започнахме сериозни разговори в конкретни насоки, свързани с тяхното разрешаване.
Заявили сме желание за последващ разговор и с последното ръководство на Министерството на туризма, в продължение на тематиката, която споменах по-горе, която, за наше огромно съжаление, още не се осъществила, предвид голямата ангажираност на колегите, но очакваме същата да се проведе във възможно най-скоро време.
Също така, след проведени редица разговори с представители на местните общини, успяхме да договорим подписване на меморандуми за съвместна работа в полза на туризма в конкретни региони.
Започнахме работа по създаване на регионални представителства, като към настоящия момент вече действащи са в следните общини: Несебър, Созопол, Бургас, Варна, Троян, Кърджали и Свищов, а съвсем скоро очакваме да открием и в общините: Свиленград, Русе, Благоевград, Петрич, Велико Търново, Приморско, Балчик, Пловдив и Стара Загора.
В този кратък период, колегите от Българската асоциация за туризъм направиха редица срещи с представители на туристическия бизнес в цяла България на тема „Какви са реалните проблеми, с които се сблъскват, както и какви са техните виждания относно промяната в модела на работа, с цел предоставянето на един по-качествен туристически продукт“.
За да не съм голословен в твърденията си, ще ви дам един много кратък пример: При проведен разговор с наши представители в к.к Златни Пясъци – и по-конкретно – хотелиери с 4-звездни обекти, находящи се на втора и трета линия, установихме, че след дезинформационната кампания за „Нова Каховка“, в България, видно от документите, които ни представиха, са получили анулации за голяма част от вече направени резервации за месеците юни и юли. В последствие, за да могат да си покрият разходите и съответно да не фалират, са свалили драстично цените, което от своя страна е довело до пълна с туристи база, но въпреки това – спад в приходи на обекта за сезона. По този начин, на теория хотелът е пълен, но на края на сезона, отчетената печалба е била минимална – достатъчна да покрие разходите за персонал, но собственикът-инвеститор не би могъл да направи дори обновление след нанесените щети от по-ниския клас туристи по време на сезона.
Не на последно място, бих искал да добавя, че проведохме разговори и със сходни на нашата организации, с които обединихме усилията си по два проблемни въпроса, свързани с туризма, а именно: Запазването на ДДС ставката в размер на 9%; законодателни промени във връзка с наемането на работна ръка от трети страни. Към настоящия момент сме в процес на подготовка по подписване на меморандуми със сродни неправителствени организации по втория въпрос, тъй като по първия меморандумите вече са факт.
С това смятам, че успях да Ви отговоря сравнително изчерпателно на първия въпрос, независимо, че можем да разказваме и за още много наши инициативи, но все пак нека и не отегчаваме читателите Ви.
– Намираме се в предизборна кампания. Туризмът част ли е от програмите на кандидатите за местна власт. Срещате ли устойчиви решения за развитието на индустрията?
– Да, в момента сме в една доста интересна предизборна кампания с много кандидати и много нови лица, които имат желанието да спечелят обществото. Ние заявихме, още в първото си интервю, че се стремим да сме експертна браншова организация, която да няма политическа украска. Естествено, сме наясно, че един Общински съвет е представен от различни политически сили. В тази връзка, ясно искаме да заявим, че ще работим с абсолютно всички политически сили в Общинския съвет, които имат желанието да развиват туризма в своите общини и да получават подкрепа от държавата. За съжаление, наблюденията и към момента показват, че масово туризмът се неглижира. Общините наблягат основно на развитието на социални и инфраструктурни проекти, забравяйки факта, че именно малкият и среден бизнес са гръбнакът на туристическата индустрия и то в световен мащаб. Ние от БАТ смятаме, че е редно всяка община да има борд по туризъм, в който да членуват и представители на неправителствените организации в сектора, тъй като именно те биха могли да запознават Общински съвет и кмет с належащите проблеми и да предлагат, разбира се, реални решения.
И по тази тема мога да ви дам един пример: София като столица е втората в света, след Сантяго де Чиле, която може да се похвали със зимен ски туризъм. В последните години забелязваме и че фестивалният туризъм, събитията, които се организират, културният туризъм, спа туризмът, с които до скоро София можеше да се похвали са абсолютно неглижирани. Дори мога да кажа, че отсъстват. Ако не се лъжа, през 2016 г. имаше над 20 нискотарифни полета от различни дестинации към София, а в момента са не повече от 15 или 16. Предполагам разбирате колко приходи влизат хазната от така наречения „уикенд туризъм“.
Относно въпроса, дали срещам устойчиви решения за развитието на индустрията – за съжаление, няма как да срещаме устойчиви решения, предвид че нямаме национална стратегия за развитие на туризма, а самите общини при наличие, че повечето от тях не разполагат с борд от експерти, не могат да предложат както решения, така план и стратегия за развитие на регионите си, тъй като самите те не са запознати с тях достатъчно добре. Когато липсват тези важни структури, разбира се, е невъзможно да се кандидатства и за средства по европейски програми. За съжаление България е една от държавите, според доклада на комисията по туризъм в Брюксел, която не се е възползвала от отпуснатите европейски средства в последните години.
Ивелин Кичуков: Туризмът трябва незабавно да бъде включен сред националните приоритети
– Бюджетът за туризъм не се свежда само до средствата, с които разполага Министерството на туризма. Общините генерират средства от туристически данък и други приходи от концесии, а част от дестинациите разполагат със сериозни суми за туризъм. Използват ли се целесъобразно, какви са вашите наблюдения?
– Това е една много дълга тема, по която имаме доста сериозни наблюдения, но все пак ще се опитам да бъда кратък. Нашето лично мнение е, че средствата, с които разполага Министерството на туризма, не се изразходват целесъобразно и рационално, което се дължи на липсата на опит и експертиза. При предпоследната ни среща в парламентарната комисия за туризъм беше вкаран един проект от Министерството, свързан с директно договаряне към големите социални мрежи, който, ако не се лъжа, беше приет на второ четене. В тази връзка, съседните на България държави работят много добре по темата и не смятам, че има смисъл точно ние да откриваме, както се казва, топлата вода. За да можем да си дадем отговори на много въпроси е необходимо да направим една обикновена съпоставка. Светът ни се дигитализира – това е видно за всички. В момента канали като фейсбук, инстаграм, гугъл, тик ток, снапчат, както и много други могат да ни гарантират много добри резултати срещу заплащане на конкретни суми, като тук не говорим за милиони. Въпросът тук не е да бъде направена поредната реклама, същата да бъде правилно позиционирана, което разбира се е възможно, ако е обсъдена предварително с колегите в бранша. Ще Ви дам един много кратък пример: К.к. Слънчев бряг основно се представя като парти дестинация. Всъщност, обаче, к.к. Слънчев Бряг, в околността на хотел Маджестик, няма нищо общо с к.к. Слънчев Бряг, в района на хотел Кубан, а да не споменаваме и района между хотел Маджестик и Свети Влас. Тоест в един регион имаме няколко вида туризъм – парти, семеен, фестивален. Това ясно и точно разграничение трябва да се оформи като послание, което да бъде изпратено в социалните мрежи директно, и отново казвам директно, защото е нормално в Министерството на туризма да има екип, който да работи именно по тази тема. Тук, уверявам ви, с една добра съвместна работа от един разширен борд, в който са включени Министерството на туризма и повечето браншови организации, можем да постигнем сериозни успехи.
Относно темата за общините – Разбира се, че генерират средства от туристически данък и други приходи, но нека направим крачка назад, за да си зададем един въпрос: „Тези средства достатъчни ли са правилно ли е тяхното изразходване?“ Според нас и на двата въпроса отговорът е – „Не, не са достатъчни и не – не се изразходват правилно“. За да не отегчаваме читателите със статистическа информация ще дам конкретен пример – отново с нашата столица – София. Туристическият данък на легло, според категоризацията, варира между 0,80 лв. и 1,70 лв. В останалите европейски столици туристическият данък варира межди 1,00 евро до 3,00 евро. Мислите ли, че е проблем да убедим сектора и да внесем предложение този данък да бъде двойно увеличен, ако знаем, че се плаща от туриста и не рефлектира върху хотелиера? Тук обаче идва по-важният, всъщност, въпрос, а именно: Може ли да бъде гарантирано, че тези средства ще се насочват конкретно в туризма на тази община? И именно тези проблеми биха се обсъждали на места между Общински съвет, кмет и представителите на туристическия бранд, ако общините разполагат с борд по туризма.
За да завърша с този въпрос, бих искал да заявя, че след кметските избори ние от БАТ сме се подготвили за доста голям брой срещи с новите представители на местното самоуправление, на които да представим нашата визия за развитието на всеки район според неговите дадености.
– Зимният туристически сезон е само след по-малко от два месеца, какви са очакванията ви след проведените срещи с партньорите ви и представителите на индустрията?
-На първо място ще се помолим за колегите ни от зимните курорти да няма следваща „Нова Каховка“. Според нас, рекламната кампания, която трябваше да бъде направена, закъсня значително. Смятам, че близостта на войната няма как да не се отрази неблагоприятно в някаква степен на зимния сезон. Да се надяваме, че този път няма да има негативна медийна кампания срещу зимните ни курорти и не на последно място се надяваме метеорологичните условия да работят в наша полза. Сами виждате, в момента, затварянето на една магистрала оказва силно неблагоприятно влияние на туристическата индустрия. Надяваме се, че това няма да се случи и по време на зимния сезон. Хубаво е, че напоследък част от зимните ни курорти започнаха да се ориентират към обединение на различни видове туризъм – ски, спа, балнеология, винен туризъм и смятам, че именно тук е ключът на успеха за един по-дълъг сезон. Много важно е, разбира се, и посланието, което ще отправи държавата към външните ни пазари в лицето на Министерството на туризма. Както разбираме, рекламната кампания е започната, но още нямаме ясна представа къде, как и по какъв начин се провежда. В тази връзка, в момента от БАТ подготвяме официално писмо до Министерството на туризма като това е един от въпросите, който сме засегнали.
– Министерството на туризма стартира програма за подпомагане на черноморските общини, с която да подпомогне продажбите за Лято 24. Тя ще позволи ли да се увеличи конкурентоспособността на туристическата индустрия и да се възвърне доверието сред германските ни партньори?
-Тук, честно казано, съм затруднен. Мнението между колегите от бранша е разнопосочно. От една страна, прочитайки програмата изникват много въпроси, свързани с изпълнението на техническата част. Когато говорим за маркетинг, рекламни кампании, инфлуенсъри и блогъри, изникват много въпроси относно разпределението на средствата между различните участници в кампаниите. Например, ако един инвеститор направи реклама във Вашата медия би получил ясна представа за разходите си. Но ако за същите цели използва услугите на инфлуенсър, разходите му за рекламната кампания могат да варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди. Аз лично възнамерявам много стриктно и внимателно да следя изразходването на тези средства в бъдеще и, ако установя разминавания по отношение на оста цена – услуга, смятам да бъда безкомпромисен по отношение на въпросите си към Министерството на туризма. Защо ви казвам това? Преди години Българска Банка за Развитие стартира една прекрасна, на първо четене, програма за подпомагане на туристическия сектор. Бяхме свидетели на ръкостискания и размяна на гръмки фрази между Министерството на туризма и ръководство на ББР. Но нека да Ви кажа каква беше реалността: всеки среден и малък инвеститор в бизнеса, кандидатстващ по програмата, осъзнаваше, че шансовете му за получаване на кредитиране са по-скоро нулеви. Според Вас, нормално ли е, когато при търсено финансиране в размер 200 000 лв. – целеви кредит за реновация на хотел, с ликвидна пазарна стойност на същия над 1 500 000 лв., и разбира се, предложиш на обезпечение – ипотека на хотела в полза на банката, да получиш мотивиран отказ гласящ „малка печалба/малък оборот“. Разбира се, ако банковите служители, отговарящи за одобрението на кредитите конкретно по тази програма са експерти в сферата на туризма, или работят съвместно с такива, нещата по скоро биха изглеждали по друг начин. В този случай, биха могли да направят бързата сметка, че получавайки средствата за реновация, хотелиерът би вдигнал, логично, стойността на предлаганите от него услуги, което от своя страна би довело до увеличение на оборота и ръст в печалбите.
Както вече казах, няма нужда ние да откриваме топлата вода. В този дигитален информационен век, всеки, който има желание, има възможността да почерпи добри практики от неограничени източници.
Бих искал да завърша темата с една добра практика, именно с която се надявам да успея да дам ясна представа за нашите цели и стремежи. Преди 10-15 години в Турция стартира програма за няколко милиарда в полза на туристическата индустрия, именно защото държавата им много правилно е изчислила, че туристическия сектор, добре разработен, може да донесе до 20% от БВП на страната. Съседите ни са наясно, че туризмът е свързан с почти всички сектори на икономиката както пряко, така и косвено. Условията на програмата бяха структурирани много ясно и точно: Предоставена бе възможност за отпускане на безлихвен кредит, но с условието, че изграждането на всичко, от първата копка до последния детайл в обекта, трябва да бъде предоставено само и единствено на турски производители и турски компании. По този начин държавата подпомогна самия сектор чрез развитието и изграждането на нови обекти, докато в същото време всички тези средства върна отново в своята икономика, след което си възстанови обратно и отпуснатите средства. Ето това, според мен, е държавническо мислене.
Надявам се, че съм бил максимално кратък в отговорите си. По тези въпроси, които ми зададохте, не би ни стигнал и цял ден за разговори, разисквания и предложения, които можем да дадем. Нашите членове се сблъскват постоянно с най-различни проблеми, но и разполагат с реални решения, базирани както на своя опит, така и на този на колегите им в съседните дестинации, които, както и сами знаете, ни изпреварват в развитието на туристическата индустрия.
Да се надяваме, че на следващото интервю ще можем да се похвалим и с първия приет законопроект, изготвен съвместно от нас и колегите от сродни организации в областта на туризма.
