Липсата на Национална стратегия за туризма не позволява да използваме пълноценно възможностите за финансиране, които ни дава членството в ЕС, казва председателят на Българската асоциация за туризъм (БАТ)
Ивелин Кичуков е роден в Бургас през 1971 г. През 1999-та завършва Бургаския университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ със специалност „Индустриален мениджмънт“. През 2006-та се дипломира по „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а през 2020-та – по „Финанси“ в Стопанската академия в Свищов „Димитър А. Ценов“. В момента е докторант по „Финанси“ в Стопанската академия в Свищов с тема: „Финансово-икономически анализ на стратегическата трансформация на туризма в България“.
Създател и председател е на Българската асоциация за туризъм (БАТ).
Създател е на верига от малки хотели под бранда „Салена“ и управлява един от тях.
Председател е на фондация „Ейнджълс“, която повече от 20 години активно помага на хора в неравностойно положение.
Заместник-председател е на „Лайънс клуб“, Зона България.
Заместник-директор е на компанията „Ай Еф Джи Консултинг“, която е изключителен представител на IR Global за България в сферата на счетоводните и данъчните услуги.
– Българската асоциация за туризъм (БАТ) е една от новите туристически организации. Защо решихте да я основете, г-н Кичуков?
– Най-напред искам да Ви поздравя за продукта, който създавате, и за работата Ви в полза на туристическия бранд България. Колкото до нашата Асоциация – идеята за нея се зароди през миналото лято, докато с приятели, свързани по различен начин с туризма, обсъждахме направеното за този сектор през последните 10 години. Във всички разговори стигахме до един и същи извод – туризмът в България е оставен на самотек. Разбирането у нас за туризъм е сведено основно до хотелиерство и ресторантьорство, а секторът е много, много повече от това. Липсва ясна национална визия и стратегия за туризма в България. Секторът е силно разделен и е нужно обединение в името на бъдещи успехи. Необходими са законодателни промени, които да подкрепят малкия и среден бизнес в туризма. Той в момента е оставен без глас и защита, а именно това е гръбнакът на сектора. Всички липси, които отчитаме, ни мотивираха да започнем работа в тази посока. Така стигнахме до идеята да създадем Българската асоциация за туризъм (БАТ). Целта ни е да обединим усилия и всички, които са свързани с този сектор в България, да заработим заедно. Само по този начин ще постигнем успех. Доказателства за обратното вече имаме много, резултатът от разединението, работата на парче, липсата на стратегия и приоритети всички ясно го виждаме и го усещаме. В едно сме абсолютно категорични и ще се борим безотказно – туризмът незабавно да бъде включен сред националните приоритети.
– Моля да представите структурата и членовете на БАТ?
– Борд от шестима членове управлява Българската асоциация за туризъм. Всеки от тях е част от сектора и постоянно се сблъсква с проблемите в него. Националната структура на БАТ е разделена на 9 района – Дунав, Стара планина, София, Тракия, Долината на розите, Рила и Пирин, Родопите, Варненско Черноморие и Бургаско Черноморие. Асоциацията има регионален представител във всеки от тях. На място той работи със свой екип. Всички заедно полагаме усилия в полза на каузата туристическият бранд България да намери полагащото му се място на световната туристическа карта. Всеки от нас отделя време и ресурс, за да го инвестира в повишаването на авторитета на българския туризъм. Възнаграждението за нашите усилия и труд ще дойде с повишаването на авторитета на България до желана и търсена туристическа дестинация. Това ще е добавената стойност за нашите бизнеси.
– Много хора ще кажат, че това е поредната организация. Списъкът с туристическите сдружения в България е дълъг. Каква е Вашата визия за развитието на българския туризъм?
– Точно така е. Списъкът не е дълъг, той е много дълъг. И всяка организация сама решава по какъв начин да работи за сектора. Ние не търсим конкуренция. Не се смятаме и за алтернатива на някого или на нещо. Точно обратното – адмирираме и подкрепяме всяко разумно предложение, решение или действие, което ще доведе до подобряване на положението в сектора. Визията на БАТ за развитие на туризма в България е в две посоки. Първата е свързана с разработването, а в определени случаи и със създаването, на видовете туризъм – културен, здравен, спа, кулинарен, ловен, планински, еко и т. н. Има много работа за вършене в тази посока. И тя не е свързана строго специално и само със самия вид туризъм или с туристическите обекти, а и с инфраструктурата, със законодателството, с грижата и помощта от страна на държавата. Втората посока от визията на БАТ има за крайна цел България да заеме достойно място като желана дестинация за туризъм на чуждите пазари. Наясно сме, че предизвикателството пред нас е огромно, но все от някъде трябва да започнем. Нали всяко дълго и успешно пътуване започва с първата крачка…
– В тази връзка, кои са първите стъпки, които предприехте с Българската асоциация за туризъм?
– Фокусирахме се и започнахме работа още от есента върху проблемите с липсата на работна ръка, на обучени кадри в сектора и невъзможността за финансиране с изгодни условия за малкия и среден бизнес в туризма. Направихме срещи и разговори в тази посока и ще продължим да действаме през 2023-та година. Предстои ни много работа.
– Споменахте, че основен приоритет в работата на БАТ ще бъде развитието на отделните видове туризъм. Бихте ли разказали повече за това?
– От много години в България делим туризма на летен и зимен или на море и ски. И няма никаква държавна политика по отношение на всички други видове, които са изключително подценени и неглижирани. Да вземем например спа туризма. Когато споменем този вид, автоматично се сещаме за Велинград и Сапрева баня. В България има 600 минерални извора, за сравнение ще дам Чехия, която е с 463, и Унгария с 450. Средната температура на нашите минерални извори е 70-75 градуса, в Чехия е 70, а в Унгария 65-70. У нас минералната вода помага за много и различни видове заболявания и за лечението им. Това прави страната ни една от най-подходящите държави в Европа за лечение и възстановяване чрез вода. Да не говорим за балнеолечението и лечебната кал. България разполага с 58 балнеолечебни курорта, 55 климатични планински курорта, 48 климатични морски, а за спа, балнео и уелнес туризъм имаме 22 общини. На фона на всичките тези данни статистиката сочи, че 55% от туризма у нас е насочен в летния или морския, 16% – в зимния, 6% – в културно-историческия, 4% – в екотуризма, 3% – в конгресния и по 0,1% в ловния и голфа. Това, според нас, изобщо не може да бъде наречено туризъм. Тези числа съвсем категорично показват липсата на държавна политика в туризма. През 2014-та година тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката беше изготвило Стратегия за туризма в България за периода до 2030 година. В нея има записани много разумни и важни за сектора предложения, решения и цели. Осем години по-късно не забелязваме нещо от тях да е изпълнено или поне да е в процес на работа. А да не говорим за някакво надграждане или промяна спрямо новите условия. Целта ни с БАТ е да убедим политиците и институциите в държавата, че българският туризъм е златна жила. Ако той стане приоритет, ще говорим не само за 20-25% БВП от този сектор, но и за разкриване на много и добре платени работни места. Косвените ползи от наличието на отлично развит туризъм в България биха били огромни.
– Какво имахте предвид, когато споменахте за създаване на нови видове туризъм?
– Имах предвид кулинарния и в голяма степен културния туризъм. Първият изобщо не съществува като самостоятелен сектор в България в момента. Вторият е тотално неглижиран. По отношение на кулинарния туризъм вече работим по конкретни идеи заедно с един от най-добрите български готвачи Chef Милен Златев и с Камелия Александрова и тяхната Българска асоциация за кулинария и традиции. Целта е заедно да създадем самостоятелен сектор кулинарен туризъм, какъвто към момента не съществува. Те са се заели да съберат в „Бяла книга“ автентичните български храни и рецепти в туристическите райони на България. Едва тогава ще има на какво да стъпим, за да говорим за кулинарен туризъм у нас. Тяхната кампания е много интересна и ние с радост ще я подкрепим. През следващата година заедно ни предстоят доста събития и предизвикателства, свързани с кулинарията и туризма. Разчитаме много и на подкрепата на Министерство на туризма. Точно за подобно обединение на сили и средства говорех. Когато се съберем да работим заедно по една кауза, няма начин да не успеем. На това разчитаме в БАТ.
– Много са въпросите, на които търсим отговори, но два от тях се отличават – единият е за мерките за подкрепа на бизнеса, който все още търси своето оцеляване от продължаващата световна пандемия, макар и ограниченията да са сведени до минимум, както и липсата на кадри. Какви са Вашите предложения при тези жизненоважни за туризма ни въпроси?
– Мерки за подкрепа на бизнеса има, но няма желание или капацитет, а може би и двете, да се възползваме от тях. Липсата на Национална стратегия за туризма не позволява да използваме пълноценно възможностите, които ни дава членството в ЕС. Към момента има отворени 12 програми, чрез които може да бъде финансирано развитието на туризма в страните-членки.Досега по тях са кандидатствали 4 държави – Унгария с 5 проекта, а Полша, Испания и Румъния с по 4. България има достъп и до Европейски структурни фондове на стойност 6,8 милиона евро. Средства от тях биха дали много сериозен тласък за развитие на туризма, ако бъдат следвани принципите на концентрация и интеграция. Този сектор е основа за икономическото развитие на страните, в които природните дадености позволяват привличане на международен поток от туристи през цялата година. Като докторант имах възможност да изследвам две дружества – „Албена“ АД и „Златни пясъци“ АД. Заключението, до което стигнах, е, че туристическата идустрия в България няма традиции в капиталовото си финансиране чрез БФБ. Това е перфектен финансов инструмент, който обаче не може да съществува без Национална стратегия и ангажимент на държавата. Другата възможност за финансиране е банковото. За съжаление, в България дори държавните банки не създават реални продукти за подпомагане на сектора. Последният проект, който представи ББР в помощ на туризма, беше с такива условия, че малкият и среден бизнес в бранша нямаше никакъв шанс да се възползва от него. В тази посока БАТ може много да помогне с ясни и конкретни предложения за промени. Държавата и институциите трябва да положат усилия и да работят с неправителствените организации, които биха могли да бъдат от сериозна помощ с опита си.
Интервюто взе Руслан Йорданов
