София. Хотелиерите изпратиха становище до министъра на туризма във връзка с предложенията за промени в Закона за туризма, свързани с Гаранционния фонд.
Писмото е подписано от Българска хотелска асоциация и Български съюз по балнеология и СПА туризъм – браншовите организации, в които членуват едни от най-големите хотелиери в страната.
Припомняме ви, че министър Милошев се очаква да издаде заповед за възобновяване на дейността на работната група, която ще подготви окончателния вариант на предложенията за промени в Закона за туризма, свързани с Гаранционния фонд. Очаква се това да стане на 4 септември.
Ето какво се казва в становището:
Предложеният за обществено обсъждане проект представлява добра основа за създаване на Гаранционен фонд. От медиите разбираме, че сте поели ангажимент той бъде преработван.
Важно според нас е при такива „преработки” да не се изгубят основни принципи залегнали в проекта:
- Разделянето на туроператорите на категории А и Б
- Адекватното определяне на вноските във връзка с кредитния риск и рисковата експозиция с оглед спецификата на бизнеса на конкретния туроператор
С оглед отговорността ни към гостите, големите хотелиери са капитализирани адекватно и поддържат многомилионни застраховки с реномирани застрахователи. Редно е и туроператорите, които работят с крайни клиенти, да бъдат също отговорни. Мащабните кризи, през които премина хотелиерският бранш, доведоха до само два фалита на знакови хотели, и в двата случая със собственици туроператори.
Въпреки, че като организация не сме директно засегнати от обхвата на предложените разпоредби, искаме накратко да споделим с Вас някои съображения с оглед избягването в бъдеще на порочни практики в политиката на МТ към туроператорския бранш, които създават непрекъснати апетити към усвояване на нови обществени средства като се издигат подвеждащи лозунги за защита на потребителите.
Политиката на МТ по време на КОВИД кризата позволи да се усвоят /в голямата си част от изходящи туроператори от категория А/ над 80 млн. лв. целева субсидия за покриване на депозитите на крайни клиенти за неосъществени туристически пътувания. Тогава туроператорите изтъкнаха, че парите ги няма, защото били дадени на хотели като предплати.
Въпреки че тези туроператори отдавна са получили като пари, стоки и услуги своите предплати от своите задгранични партньори, връщане на тези 80+ млн. не се потърси. За сравнение – бюджетът на национална реклама е по-малко от 20 млн. лв. годишно.
Администрирането на тази помощ от МТ в този случай доведе до основателни настроения в обществото, че туристическият бранш усвоява огромен ресурс без адекватни защитни процедури и не е редно да „получава” повече.
В този ред на мисли е крайно време МТ да направи отдавна искания от нас анализ за приноса на отделните подбраншове в туризма към платежния баланс, заетостта, данъчните постъпления. Убедени сме, че ограниченият бюджет на МТ е най-правилно да бъде разходван в някаква разумна пропорция с този принос. В този смисъл сме убедени, че приносът на изходящите туроператори /преобладаващите в категория А/ към националната икономика не е от най-високите.
Разпоредбата на новия чл. 97г (1) т.1, която предполага „държавно финансиране .. и/или друго финансиране с публични .. средства” е добре да бъде прецизирана и да не възбужда основателни притеснения, че се готви нова „схема“ по линията на гореизложената.
Оставаме на разположение, ако счетете, че бихме могли да бъдем полезни в обявената от Вас „преработка”.
