Балчик. На откритата сцена в Двореца, тази вечер – от 21 часа, Държавна опера – Варна ще представи безсмъртната комична опера на Джоакино Росини „Севилският бръснар”.
През 1815 година Росини приема предложението на Доменико Барбая – директор на неаполитанския оперен театър „Сан Карло”, и става композитор и диригент на театъра, запазвайки си обаче правото да твори и за други оперни състави. През тази година композиторът написва за „Сан Карло” музикално-сценичната творба „Елизабет, английска кралица”, а за римския театър „Вале” – операта „Торвалдо и Дорлиска”, чиято премиера е насрочена за декември. Налага се Росини да присъства на подготовката на тази си римска премиера. По време на пребиваването му в Рим херцог Сфорца-Чезарини предлага на композитора да напише опера за театър „Аржентина”, на който той е собственик. Росини приема предложението и в договора се определят условията: операта да бъде готова за откриването на карнавала през февруари; композиторът да присъства на репетициите и да дирижира първите спектакли; възнаграждението ще бъде четиристотин римски скуди, платими след третото представление. Не е определен нито сюжет, нито либретист. Обаче времето минава, а Росини не получава текст. Когато остава един месец до срока за представянето на завършената опера, Росини сам предлага да я композира върху сюжета на „Севилският бръснар” от Бомарше (1732-1799). Именитият френски драматург Пиер Бомарше написва първата част от своята трилогия „Севилският бръснар, или Напразна предпазливост” през 1773 г., а пиесата е поставена в Комеди Франсез две години по-късно. Театърът приема предложението на композитора.
И така, премиерата на „Севилският бръснар” под диригентството на композитора е на 20 февруари 1816 година в театър „Аржентина” в Рим. Обаче представлението не е много добро и операта е освиркана. Това не смущава особено Росини, който на второто представление успява да накара артистите да изпълнят партиите си според неговите изисквания. Сега операта се посреща с възторг. Оттук почва световната слава на тази безсмъртна творба, наричана отначало „Алмавива, или Напразна предпазливост”.
На 27 юли, от 19 часа, трио „Дивертименто” ви кани в Каменна зала на едно пътуване във времето на границата на 19-и и 20-век, времето когато внучката на кралица Виктория става кралица Мария Румънска и Европа навлиза в една нова епоха на политическо и културно преобразяване. Ще ви разкажем с езика на музиката за хората, които пишат историята и техните човешки съдби, както и за музикантите, които пишат музикалния разказ за това време.
Ще чуете както популярни, така и рядко изпълнявани творби на Щраус, Маскани, Елгар, Корнголд, Енеску, Барток, Рахманинов и Панчо Владигеров.
Балчишкото „Тихо гнездо” на кралица Мария ще е нашата врата във времето, през която ще се пренесем за час в една не толкова далечна, но и не достатъчно позната за повечето от нас епоха.
На 2 август, от 21 часа, отново на Открита сцена солисти и балет на Държавна опера-Варна отново ще покорят Открита сцена „Двореца” с онази страст, елегантност и чувственост, които струят от великолепното произведение на аржентинският композитор Астор Пиацола. Името му Либертанго е съчетание на две думи: “Libertad” (свобода) и ” tango”. Пиесата символизира прехода от традиционното танго към tango nuevo (ново танго). То е най- изпълняваното произведение на аржентинският композитор по света. Известни са около двадесет аранжимента за различни състави на пиесата: джазов оркестър, квартет, акапела, за симфоничен оркестър и други. С „Либертанго” Държавна опера-Варна ни повежда на пътешествие из света на тангото и това не е просто нов прочит на класическото танго, а балет в неокласически стил, който подчертава мъжките и женските фигури и съчетава стила „танго” с техническата виртуозност на класическия танц.
И мъничко за великолепната хореографка на спектакъла:
САБРИНА БОСКО учи и завършва балет в Националното балетно училище в Хавана, Куба и в Танцовата академия на Театро Нуово в Торино. Веднага след дипломирането си тя е ангажирана в Deutsche Oper Berlin, следват ангажименти като солистка в немските театри в Оберхаузен и Волфсбург. След завръщането си в Италия танцува в постановките на Teatro Nuovo в Торино и си сътрудничи с Паоло Бортолуци, който я кани в Deutsche Oper am Rhein в Дюселдорф, където тя развива нови знания и увеличава своя артистичен опит. Работи в балета на Фолксопер-Виена, а след това постъпва като репетитор във Виенската опера под ръководството на Гюла Харангозо.
След покана през 2006 година от Оперния Театър в Рим, и по-точно от великата италианска примабалерина Карла Фрачи, за постановката на балета “Ромео и Жулиета”, тя се съгласява да остане на постоянна работа като балетмайстор и като нейна асистентка. През годините печели множество международни награди и поставя в Сърбия, Македония, Германия, Италия, Чехия.
