София. Достъпът този уикенд до Царския парк “Врана” в София ще е безплатен за туристите. Той е част от инициативата Нощ на Хотелите, която цели да популяризира столицата като туристическа дестинация. 25 хотела отвориха своите врати на символични цени, от които се възползваха стотици туристи. Част от туристическите забележителности са с вход свободен. Една от тях е парк „Врана“. Това е място, за чието съществуване голяма част от живеещите в София дори не подозират, а да не говорим за туристите. Други пък знаят за него, но никога не са стъпвали, макар да е отворен за посетители от 2013 година насам, пише туристическият блогър Андрей Андреев, който обича да пътува и снима. “Ние пък се хвалим, че сме от онези, които са идвали много пъти, още от самото му отваряне. И не пропускаме възможност да му се порадваме, въпреки че е малко отдалечен от централната част на града и е с платен вход. За нас „Врана“ е много специално място, с наистина „царска“ атмосфера, макар монархическият живот там да е приключил преди повече от 70 години. Изграден е по модел на западноевропейските пейзажни паркове и до днес това усещане не е изчезнало”, посочва той.
Любимата резиденция на българските царе
Паркът „Врана“, макар усамотен и отдалечен от софийския градски живот, крие впечатляващи истории и е бил свидетел на много драматични моменти от българската история още от създаването си. Той и намиращите се в него дворец и прилежащи стопански сгради са замислени като имение на българските владетели от началото на 20 век. Имението „Врана“ е създадено през 1899 г. на мястото на някогашния османски чифлик „Чардаклия“. Фердинанд малко по малко изкупува земите в района и започва да гради основния дом на последната българска царска династия.
Парк – произведение на изкуството
„Врана“ и до днес носи духа на нещо много лично, създадено не само с цел представителна, монархическа, но и плод на личен интерес и страст. А именно на цар Фердиданд. Самият той е известен като страстен ботаник и орнитолог и богатството най-вече на растителни видове в парка се дължи до голяма степен на тази страст. В процеса на изграждането на парка са донесени от цял свят растителни и животински видове, които да превърнат имението в истинска царска резиденция. Днес в парка живеят 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Някои от тях са изключително редки и на възраст колкото самия парк.
Ако и вие като цар Фердиданд сте запалени по ботаниката, сами ще оцените това богатство още с влизането в парка. Но дори да не сте специалисти по растенията, както и ние не сме, няма начин да не забележите колко цветен и различен е парк „Врана“ от другите паркове, в които ходите по-често. За такива като нас, на някои от по-интересните или редки видове са поставени информационни табели. Никога не е излишно човек да научи нещо ново.
По царско време имението „Врана“ било не само истинска ботаническа градина, но и зоологическа. През 1905 година била оформена първата зоологическа сбирка, където били отглеждани елени, лами, сърни, камили, якове и дори малки слончета. Последните, освен за забавление на царските деца, били използвани и за тежка полска работа, та дори за оран. Фазани и други птици също украсявали имението, а в езерото с лилиите били пуснати диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди.
Езерото с лилиите днес е една от забележителностите на парка, но по царско време е имало още много езерца, поточета и други водни площи в района. Днес, обаче, повечето от тях са пресушени заради липса на поддръжка през последния половин век. Езерото с лилиите го пълнят в началото на пролетта, затова все още нямаше лилии, на които да се порадваме.
Дворец „Врана“
И преди, и днес, именно царският дворец е най-атрактивната част за посетителите във „Врана“, макар повече да подклажда любопитството на всички, отколкото да го задоволява. Сегашният дворец е завършен през 1912 г., като преди това царското семейство живее в близката ловна вила, или Стар дворец, построена през 1903-1904 година. И до днес вилата е резиденция на Симеон II.
Самият дворец е бил любимата резиденция на Фердинанд, построен именно като семейно имение, интимно и уютно, но представително и елегантно, както подобава на един царски дворец. След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. той е наследен от Борис III, а след това става собственост и на Симеон II, преди изпращането на царското семейство в изгнание. След 1946 година в него са живели временно лидерите Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. След това резиденцията се използва за настаняване на чуждестранни гости, официални събития и др.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE