Третото издание на конкурса за детски разказ “Моето пътешествие” завършва с едно истинско историческо четиво!
Творбата на Лора Чанкова пристигна на редакционната поща в предвидения от регламента срок и я публикуваме с удоволствие, макар и с известно закъснение.
И тази година конкурсът имаше за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства изпращаха разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg разгледа всички материали и най-впечатляващите, които вече бяха публикувани, ще бъдат отличени с награди.
Ще се свържем с родителите на всеки един от участниците, за да уточним награждаването. А сега нека последваме Лора по следите на българската история.
Изпитание или вдъхновение?
– “Мамо, ама наистина ли трябва да ходим? Няма ли да е скучно?”
Това бяха почти първите ми думи, когато разбрах, че през уикенда ще обикаляме исторически забележителности. Представях си безкрайно ходене, стари сгради, камъни и възрастни, които непрекъснато обясняват кой кога е живял и какво е построил.
Ако тогава някой ми беше казал, че само ден след завръщането ни ще питам кога ще бъде следващата екскурзия, сигурно щях да му се изсмея. Но ето че се случи точно това!
Първа спирка – църква като от приказките
Тръгнахме от Пловдив и първата ни спирка беше храм-паметник “Рождество Христово” в Шипка.
Още щом я видях, забравих за телефона си. Златните ? куполи блестяха, а сградата приличаше на дворец от приказка. Вътре беше тихо и красиво. Разгледахме и криптата, където се пази паметта за загиналите войници от Руско-турската освободителна война.
Научих, че през август 1877 г. при Шипка са се водили едни от най-тежките битки за освобождението на България. Много руски войници и български опълченци загинали, защитавайки прохода. Църквата е построена в памет на загиналите за нашата свобода. За първи път се замислих, че зад една красива сграда може да се крие и тъжна история. Те са били много смели хора!
Етъра – мястото, където историята направи игра
Следващата ни спирка беше Етъра. Тук вече започна истинското приключение!
Оказа се, че има игра с десет въпроса. За да откриеш отговорите, трябва да обикаляш старите къщи и работилници, да разглеждаш внимателно и да търсиш информация. А ако отговориш правилно, получаваш награда! Е, това вече беше интересно!
Изведнъж не се налагаше никой да ме кара да чета табелите. Аз сама ги търсех! Влизахме от къща в къща, разглеждахме предмети, четяхме и обсъждахме отговорите.
Така научихме какво е “ока” – стара мерна единица за тегло, и какво е “сунай – традиционен накит, носен от омъжени жени. Открихме и още много любопитни неща за живота на хората преди нас.
Най-забавното беше, че всички се включихме в търсенето. Не просто разглеждахме музей, а бяхме като малък отбор от детективи, които разгадават тайни от миналото.
И тогава осъзнах нещо: историята може да бъде много по-интересна, когато сам откриваш отговорите.
Имаше шекерджийница, ммм……, моите любими сладки неща, като халва, локум и захарни петлета! Видях воденици и много съоръжения, те реално не са имали ток, нито телефон и таблет, а са произвели толкова красиви неща! Купиха ми бърдуче, знаеш ли какво е това? Слагаш в него малко вода, духаш с уста и излиза песен на славейче, това за мен е велико произведение на изкуството! Мама си купи колан от сарашката работилница, а тате нож от ножарската работилница. Имаше и кафене, разбрах, че някога там са пили кафе само мъжете, радвам се, че сега мога и аз да поседна.
С две думи, вижте Етъра! Адреналинът се вдига мигновено! Гарантирано от Лора!
Трявна – две слънца и едно необикновено училище
В Трявна посетихме Даскаловата къща, видяхме часовниковата кула и Историческия музей.
В Даскаловата къща видяхме нещо невероятно — два дърворезбовани тавана, приличащи на огромни слънца. Научихме, че са изработени от майстор и неговия ученик, които се състезавали кой ще направи по-красиво слънце. Спорът продължава до днес, кое е по-красиво. „Аз май избрах майското.” Стоях и ги гледах, чудейки се как е възможно човек да създаде нещо толкова красиво само с ръцете си.
Но най-забавно ми беше в старото килийно училище. Представяте ли си — някога учениците са изучавали славянски език, правила за поведение в обществото и други предмети, които днес ги няма изобщо в нашата програма.
Видяхме и старо разписание, в което алгебрата беше само два часа седмично. Искам и днес да имам само 2 часа алгебра! “Ех, защо и ние нямаме толкова малко математика!”, помислих си.
– “Госпожо Филчева, моля не ми се сърдете, но много цифри, много правила…. не ни е лесно!”
После забелязахме табелите с надписи в класната стая. На някои пишеше „Добросъвестен”, „Честен”, „Благороден”, а на други — „Лъжец”, „Крадец” и други неприятни определения.
Представих си как някое дете седи на чин, а на него има табела “Лъжец”! Май предпочитам нашето училище, дори и с повече математика.
Това посещение ме накара да разбера колко различен е бил животът на децата преди нас.
Дряново – мостове, смелост и история
Пътешествието ни продължи към Дряново. Там научих за майстор Колю Фичето. Разбрах, че той е строил църкви и други забележителни сгради. Посетихме и моста на Кольо Фичето.
Замислих се колко талантлив трябва да е бил човек, за да строи толкова красиви и здрави съоръжения във време, когато не е имало съвременни машини и компютри.
През 1877 г. по моста е преминала руската артилерия, водена от генерал Гурко с тежките си оръдия. А мостът издържал! Представяте ли си колко добър майстор е бил Колю Фичето.
В Дряновския манастир разгледахме криптата и научихме за смелостта на хората, участвали в Априлското въстание. Там историята вече не ми изглеждаше като поредица от дати в учебника. Зад всяка дата имаше истински хора, техните мечти, страхове и смели решения.
Това, което най-много ме впечатли, беше, че дори един малък град като Дряново може да пази толкова много история! Да не забравите да се отбиете до водопадчето Сини вир! Решихме, че е време за почивка. Изморени от обиколките отседнахме в хотел в Дряново.
Царевец – мястото, което ме остави без думи
И тогава дойде Велико Търново! Само на 25 км от Дряново. Ако трябва да избера само едно място от цялото пътешествие, което бих посетила отново още утре, това без съмнение е крепостта Царевец.
Още когато видях огромните крепостни стени, изпитах невероятно вълнение.
Изведнъж вече не виждах просто стари камъни. Представях си как преди стотици години през портите са минавали царе, войници и боляри. Как по крепостните стени са стояли стражи, как са препускали коне и как целият град е кипял от живот.
Разхождах се и си мислех: “Аз наистина вървя по места, по които някога са вървели българските царе!”
Научих за Второто българско царство, за царете Асен, Петър и Калоян, за славата на средновековната ни столица.
Особено ме впечатли Балдуиновата кула и историята на латинския император Балдуин, пленен от цар Калоян. Чухме и легендите за неговата съдба.
Представях си какво ли е било да живееш зад тези огромни стени, да гледаш от високо към река Янтра и да знаеш, че си част от столицата на цяло царство.
А най-забавното беше, че имах възможност да стрелям с лък! За момент се почувствах като истински средновековен защитник на крепостта.
Може би точно тогава разбрах защо хората толкова обичат да пътуват. Защото има места, които не можеш да усетиш истински само от снимка или учебник. Трябва да бъдеш там.
На Царевец не просто научих история. Почувствах я!
А сега накъде?
Когато се прибрахме в Пловдив, бях изморена от ходенето, но в главата ми беше пълно със спомени.
Златните куполи на Руската църква. Играта с десетте въпроса в Етъра. Двете дървени слънца в Трявна. Смешните табели в старото училище. Майсторството на Колю Фичето. Историите за смелите българи. И, разбира се, величественият Царевец!
На следващия ден вече разглеждахме какви други интересни места можем да посетим.
Да, аз – същото момиче, което преди тръгването се оплакваше, че ще бъде скучно!
Сега искам да видя още крепости, стари градове, дворци и музеи. Искам да науча още истории, които не се побират в няколко страници от учебника.
А най-хубавото е, че освен всички нови знания, спечелих и нещо друго – прекрасни спомени със семейството си.
Разбрах, че България е пълна с удивителни места и че понякога най-хубавите приключения започват точно тогава, когато най-малко ги очакваш.
И ако сега мама ме попита дали искам да отидем на нова екскурзия, отговорът ми ще бъде: “Да! Само кажи кога тръгваме!”
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
