Тунис. Тунис е град с ориенталски чар, средиземноморска визия и европейска душа. Едноименната столица на страната очарова своите гости с традиционен начин на живот и френски шик. В сърцето на Тунис се намира Медината – старата част на града, включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и дом на някои от най-значимите исторически обекти на Тунис.
Пъстрият свят на старинния град откриваме в малките улички като лабиринт, които ни отвеждат до многобройните магазинчета на местните занаятчии.
В новата част на град Тунис, наричана Ville Novelle, се намира катедралата Свети Винсент де Пол, която е на емблематичния булевард във френски стил “Хабиб Бургиба”.
Близо до нея е часовниковата кула (аналог на лондонския Биг Бен) с фонтан, луксозни хотели, банкови и административни сгради, търговски обекти и ресторанти.
Част от програмата на туристите е Националният музей „Бардо“, който е известен с една от най-големите и най-добрите колекции от мозайки в света.
Сред основните забележителности близо до столицата е един от най-славните древни градове Картаген, в който аристократите са живели в пищни дворци, а търговците са имали богати имения.
В наши дни посетителите имат възможност да се докоснат до останките на античния град, който е бил основан от финикийски изселници от Тир и е бил разрушен през 146 г. пр. н. е., когато римската армия превзема и изравнява града със земята. След това градът е отново вдигнат на територията в съседство с Пунически Картаген, но вече като Римски Картеген и по римски градоустройствен образец. Името му идва от финикийското „карт хадаш“, което означава „нов град“. Основната част от водата, с която се снабдява Римски Картаген е идвала по акведукта Загуан, чиято дължина от 132 км го прави най-големият, откриван някога. Част от него е съхранен и туристите могат да видят впечатляващото инженерно творение.
Животът за римляните е бил лов, веселие и бани. В баните те са водили социален начин на живот. Това са третите най-големите терми на територията на някогашната Римска империя. Тук само мъжете са можели да влизат. Дневният капацитет на обществената баня е бил до хиляда души. Баните са се състояли от три части – лява, дясна и централна. Като двете странични части са имали еднакви помещения и са били винаги симетрично построявани спрямо централната част, входовете са били от двете страни.
Построени по време на управлението на император Антонин Пий през II в. от н.е., тези термални бани някога са били впечатляващ комплекс на няколко етажа и с разкошна гледка към морето. На място е представена карта, която разкрива плана на баните. Посетителите първо влизали в съблекални. После отивали в Tepidarium – парна баня с температура на водата 23-24 градуса, Caldarium – гореща стая с температура на водата 50-55 градуса. Имало е още малки сауни, Palestre – гимнастически салон, Destrictarium – тук с метални лопатки хората са си почиствали тялото, Frigidarium – студена стая с два басейна – голям и малък с морска вода. Местните дори се шегуват, че по това време се е зародила таласотерапията. Днес туристите имат възможност да видят останките и една 15-метрова колона на фригидариума, която е достатъчна, за да може да се предаде усещането за оригиналните и внушителни размери на комплекса.
Тунис е част от портфолиото на българския туроператор Emerald Travel, който реализира програмите с местния си партньор Carthage Group.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE