Все повече са туристите, които посещават през лятото района на Разлог и Банско. Те са водени от любовта си към природата и планините. Увеличават се и чуждите гости на хижите в Рила и Пирин. Как летният сезон от година на година става по-успешен и по какъв начин се развива летният туризъм? Търсим отговорите на тези въпроси в разговор със секретаря на Туристическо дружество „Пирин”-Разлог – Радко Божинов. Той работи в една от най-добрите хижи в България – „Яворов”.
– Г-н Божинов, увеличават ли се планинарите в региона през лятото?
– Как изглежда планинарят, който прави преходи в Пирин планина?
– Днешният планинар е предимно млад човек, българин. Някои от тях за първи откриват красотата на природата ни и това ги пали по планините. Чужденците са по-малко, но и при тях има ръст, те също се научиха да идват да отдъхват в региона не само през зимата, когато карат ски, но и през лятото. По-възрастните хора стигат до хижата и предпочитат да отдъхват сред тишината и красотата на природата, рядко тръгват на тежки планински преходи. Напоследък е модерно фирми да правят тиймбилдинг с планинарство, като по този начин сплотяват служителите си. Две седмици при нас в хижа „Яворов” имаше голяма група студенти от Софийския университет. Идват тук гости чак от Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново.
– Подобрява ли се културата на туристите да опазват планината?
– Моето впечатление е, че се върви в правилната посока. Планината е все по-чиста. Преди десетилетия тръгвахме в гората с куп консерви, хиляди метални кутии се търкаляха по горите. Днес повечето планинари си носят специални торби, в които събират остатъците от храната си и ги изхвърлят на регламентираните за това място. С всяка изминала година туристическият поток се увеличава в Пирин планина, но за щастие това не е право пропорционално на изхвърления сред зеленината боклук. То е грях да замърсиш нещо толкова красиво като Пирин планина. Но се намират и такива, хубавото е, че са все по-малко.
– Опасна ли е планината и през лятото?
– Планината винаги е опасна. Както вече предупредих, не бива да се подценява и за миг. Голям проблем е наличието на снежни преспи и през летните месеци, които не са се стопили и са останали още от зимата. Някои туристи решават да се пързалят по тези снежни петна, а това крие голям риск от тежки падания и дори смъртни случаи. За вдигане на адреналина си правят експерименти, но това може да им коства животът. Спускат се по снега, но не могат да спрат и падат сред скалите. Нека туристите разберат, че трябва да слушат съветитет на хижарите, на планинските спасители, това са хората, които най-добре познават потайностите на планините. В никакъв случай да не се правят преходи при лошо време – мъла, дъжд, бури. Но има луди глави, които не слушат. Ние обаче няма как нито да задържим насила в хижата, нито да оградим планината с телена ограда. Призовавам за повече съзнание, тогава инцидентите ще са по-малко.
– Лесно ли се работи високо в планината?
– Нашата голяма радост е, че има достатъчно посетители в хижата. Персоналът се опитва да помага на туристите. Но не крия, че е доста трудоемко. Всеки ден се катериш високо в гората, занимаваш се с всичко – доставки, зареждане, оборудване, подреждане, почистване. Предимството ни е, че сме заобиколени от красивата природа и дишаме чист въздух. А и фактът, че сме полезни на околните, ни дава достатъчно мотивация да продължим да се занимаваме с хижарство и планинарство.
– Всеки ден ли сте на хижата?
– Наистина много рядко ми се случва да не бия път до Пирин планина. Но веднъж в годината правим експедиции до върхове в други държави. Усещането е невероятно – да развееш трибагреника на България и знамето на нашия град на върха на планината. По-късно през деня тръгваме с други членове на ТД „Пирин” – мъже и жени, за Италия, за да изкачим връх Гран Парадизо /4061 метра/ в Алпите. Ще вървим 4-5 часа по вечен ледник, подготвени сме, екипирани сме, ще бъдем внимателни. Но връх не се покорява, няма как човек да покори природата. Природата е по-силна от нас, ако тя позволи – ще изкачим върха, ако ли не – ще остане за друг път.
– Откъде е тази ваша любов към планината?
– Интересно е, че съм единственият в нашия род, който е така запален по планината. Тази привързаност дължа на учителя си по математика – Иван Дивизиев. Ходех на кръжок, където учехме за околната среда, за нейното значение за нас, хората. Някъде в осми клас вече бях осъзнат планинар. Започнах да излизам на разходки в гората. Много обичах и все още обичам да бъда в местността Погледец, която е точно над хижата. Гледката е главозамайваща.
– Какво е планината за Радко Божинов?
– За мен планината е като храм. Любовта към природата почувстваш ли я, тя е за цял живот. В планината се чувствам най-добре. Това е моят пристан, в който зареждам душата си с красота, спокойствие, търпение и обич.
– Пожелайте нещо на туристите, които обичат планината?
– Пожелавам на всички планинари да са разумни, да се прибират винаги живи и здрави от планината. Не на всяка цена трябва да се изкачва даден връх. Той си остава там, няма да избяга. Ако не днес, то утре ще се получи. /KMETA.bg
