Чернобил – популярният едноименен мини сериал разбуни през последните седмици духовете по темата за най-тежката промишлена авария в исторята на човечеството, станала преди 33 години. Туристи от цял свят проявяват все по-голям интерес да посетят дестинацията в Украйна. Множество българи вече имаха възможността да стъпят в изоставения град. Един от тях е д-р Димитър Желев, съосновател на Географ БГ (www.geograf.bg) и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, който даде специално интервю за информационна агенция BGtourism.BG.
– Каква бе причината да изберете да посетите Чернобил?
– От дълго време имах желание да посетя украинската столица Киев – впечатляващ град, съчетаващ културното наследство от различни исторически епохи. Място, което бих искал да посетя отново. В края на май месец тази година с приятели се отправихме към града, разположен на двата бряга на р. Днепър. Освен посещението на самата столица, имах желание да видя и района на Чернобил. Бях проучил, че може да се посещава Чернобилската забранена зона. Първо трябва да се направи заявка с международен паспорт и да се организира тур с лицензирана агенция, защото зоната е охранявана от военните и няма свободен достъп в нея. И така докато съм няколко дни в Киев, реших, че е напълно удачно да се види и този зловещ обект и да придобия преки впечатления от изоставения град Припят и района на Чернобилската АЕЦ.
– Каква бе първата Ви реакция, когато пристигнахте на място и видяхте последиците от аварията в Чернобил и Припят преди 33 години?
– Първите реакции, човек ги получава още преди да попадне на мястото. Сериозността на инструктажа, който се получава и декларациите, които се подписват – какво е забранено да се прави, какво е опасно да се прави и т.н., много ясно подготвят хората на какво място отиват.
Само няколко примера – никой няма право да бъде с къси панталони или тениска; никой няма право да пие вода или да се храни на открито; никой няма право да пипа каквито и да е било предмети в зоната; може да се движиш само обозначени места след гид; има посоки, в които не можеш да снимаш; изтървеш ли нещо на земята, по-добре не го вдигай и т.н.
Човек напълно осъзнава, че не отива в туристически атракцион, а на място, с което шега не бива.
На самото място трудно могат да се оцени мащаба на последиците – природата се чувства добре и се е възстановила прекрасно – няма хора, които да ѝ пречат; има изоставена инфраструктура… Няма как да се видят преки следи от самата трагедия. Измерението на аварията и последиците се осъзнават и усещат най-добре от разказите на гидовете, които разказват отделни аспекти от трагедията и събитията в близките часове, дни и месеци след експлозията.
– Какво включва една екскурзия до Чернобил? Кои са местата, които се посеват и взети ли са мерки за безопасност за здравето на хората?
– Екскурзиите до Чернобилската забранена зона са стандартни и включват определен набор обекти. Само лицензирани туроператори могат да осъществят пътуването, а заявката за посещението на зоната се съгласува с военните, които охраняват района. Посещават се места като изоставения военен радар „Дуга 2“, изоставени сгради в изселените села наоколо (детска ясла с разхвърляни кукли в последните години), град Чернобил, в който все още живеят хора, самата АЕЦ (работила до преди 20 години!), изоставения град Припят. Гидовете посочват конкретни места и обясняват тяхната символика и роля.
Безопасността на туристите не е сериозен проблем, стита те да следват инструкциите. Количеството на радиация по време на тура е в пъти по-малко от количестовто на радиация, което приемаме по време на полет със самолет или по време на скенер в клиника. Въпреки това всеки турист има специален датчик, който виси на врата и в случаи на завишена радиация, датчикът започва да сигнализира със звук. По време на пътуването си не чух някой датчик да даде сигнал. Допълнително всеки може да си наеме дозиметър, с който да следи точно нивото на радиация около себе си или пък да се снабди със защитно облекло, което е по-скоро атракция за снимки, отколкото реална потребност. На няколко пункта има специални скенери за радиация, през които хората преминават, за да е ясно дали някоя част от тялото им е приела по-голямо количество радиация. Общо взето хората се движат по предварително изследван маршрут, който е безопасен. Един ден в Чернобилската забранена зона е общо взето радиационният еквивалент на седмица живот в българската столица.
– Как става придвижването в района на аварията?
– Придвживането става само в организирани групи с гид и с миробус. Няма свободно движение на хора. За всеки обект има определено време. Има пунктове с военни на няколко места, които внимателно следвят кой влизи или излиза в определена зона. Чернобилската забранена зона не е място, където да се „шляеш“ безцелно.
– Коя е най-тежката гледка по време на това различно пътуване или има ли момент, който ще остави траен спомен за тази екскурзия?
– Определено гледките от град Припят са най-въздействащото нещо – изоставени магазини, жилища, училища, детски градини… Всичко това с въздействащата история за това, като хората са стоели в града като заложници на едно безумие повече от ден и половина след аварията и как никой не им е казал какво всъщност е станало… Дори когато ги евакуриат, хората не са знаели защо точно ги качват на автобусите. Повечето са вярвали, че е учение. Изрично им е било казано да си вземат само паспорт и нищо друго, защото „ще се върна у дома след 2-3 дни“. Всяка вещ реално погледнато е била радиоактивна. Дори самите хора. Всички домашни любимци и животни в града и околностите са били избити бързо след инцидента, за да не разнасят радиация извън зоната на аварията. На войниците и пожарникарите, които са били пращани да потушават последиците, не им е било казвано реално каква заплаха имат за живота. И много, много други примери за безчовечното отношение.
Много са впечатленията от посещението на едно такова място, което се превръща в център на dark tourism. Хиляди хора са изгубили живота си в резултат на аварията, а съсипаните човешки съдби никой не може да оцени и измери. След като популярният едноименен мини сериал отново разбуни духовете на тази тема поне една хубаво нещо ще се случи – ще се развие туризмът и ще се генерира икономически ефект, който може би ще бъде нищожна компенсация за ужаса, който хората са изживели след аварията на Чернобилската АЕЦ.
