Знаете ли къде е село Чала? На едно вълшебно място. Място, където сутрин, когато има мъгла, е все едно сте на безлюден остров насред океана и освен вас и надеждата за новия ден друго няма и само върховете на дърветата подсказват, че сте на върха на планината,  място където облаците ходят по асфалта, а дъгите имат начало и край и са по две… защото се обичат…

Тук са и най-красивите… крави. Няма други такива. Като гигантски кошути, с кадифена кожа и с толкова красиви очи, че не можеш да откъснеш поглед от тях…

И хората са други. На високо живеят и от високо гледат на живота. Усмихват му се, макар че той не ги е пощадил. Прогонил е децата и внуците им на далече… къщите им са пусти, останали са им само спомените от времената, в които детската градина е била пълна и домовете са им били тесни…

Сега е различно… по улиците има повече крави, отколкото хора. Надвечер кравите се прибират и хората ги посрещат и им се радват, като на свои близки, които се завръщат. Редуват се да ги пасат. Колкото крави имаш – толкова дни пасеш стадото на селото.

Всичко е идилично – зеленина, тишина, нарушавана само от песента на звънците на кравите… мисля, че никога няма да ми омръзне да я слушам…

„Ааа, ще ти омръзне” – ми казва жената, която ги пасе. „Тук е много хубаво, ама ако си турист. Тежко е за живеене и самотно…”

Вървя през селото и се опитвам да си представя какво е било… Виждам къща, като прогимназия, на три етажа… пред нея на пейка стоят баба и дядо… зад тях творението на живота им – къщата. Сигурно целият им живот е бил подчинен на тази къща… по един етаж за всеки – за тях и по един за децата. Добре поне, че са двама… иначе щеше да е страшно… „Свиква се, ама е трудно…” – ми казва жена, седнала пред вратата на нейната къща. Чака съседката да си говорят, да минава времето, че и двете са самотни… Зад нея има врата с три звънеца – за всяко от семействата на децата по един. Сега си звънят… по скайп, в чужбина са…

Не исках да го разказвам толкова тъжно, защото е невероятно красиво и наистина вълшебно място, което си струва да се види. А и като отидем до там и поговорим с хората, ще съживим мястото и ще направим хората по-малко самотни… Ще си купим от тях мляко, сирене, масло, сладко. Те ще ни дадат повече, отколкото сме платили, защото в планината е така – не всичко е пари, трябва да дадеш и нещо от душата си…

Отидете до село Чала! Там наистина е вълшебно. А и освен хората, кравите, и кучетата, които са с две различни на цвят очи, можете да срещнете и себе си… а такива срещи винаги си струват. Разбираш много за важните неща в живота, за себе си и защо дъгите са по две…

Текст и снимки: Диана СТЕФАНОВА, ndt1.com