На 21 август всяка година Българската православна църква прославя нашия роден светец Симеон Самоковски. Денят се отбелязва вече традиционно и като празник на град Самоков. През целия ден из града ще се движи туристическо влакче, което ще вози безплатното жителите и гостите на града.
Самоков. Празникът започна със Света Литургия, която беше отслужена в храм „Рождество Богородично” на града. С благословението на Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим тя беше отслужена от духовници от Софийска митрополия и местни представители на клира.
Денят на покровителя на града свмчк Симеон Самоковски се чества през последните години с особена тържественост. Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, заема достойно мястото в българската църковна и гражданска история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че става Самоковски Митрополит в есента на 1734 година. Това става след като Охрид се оформя като религиозен център и седалище на Архиепископията. Архиерейската катедра в Самоков е поверена на един уважаван човек заради християнските си добродетели от своите съграждани, благочестивият православен християнин Симеон. По това време някъде започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир „Свети Спас”, а ръководител и главен инициатор – митрополит Симеон Самоковски подкрепян от висши духовници. По това време в Самоков се е служило единствено в Бельова църква. Около 20 юли 1737 година той е арестуван от турците, митриполитският дом е ограбен и разбит, а православният архиерей е окован и хвърлен в тъмница. Затворен в турските казарми и измъчван след което, бил заведен под бесилото зад църквата „Света София” на 21 август и обесен. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, когато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София. Божият промисъл, вероятно, определил тялото на митрополит Симеон Самоковски да бъде погребано в притвора на Бельова църква, вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки е открита гробната яма с част от мощите на великия българин и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на Светеца почиват на видно място в Бельова църква, а денят на неговата физическа смърт – 21 август е обявен за празник на град Самоков. Всички присъстващи с внимание изслушаха проповедта, в която се казваше, че чествайки молитвено паметта на св. свещеномъченик Симеон Самоковски, ние се вдъхновяваме от богоугодния му живот и родолюбивия му дух. Духовникът подчерта, че самоковци са честити да имат за покровител на своя роден град такъв дивен Божи угодник, от когото да взимат пример и за своя личен и обществен живот.
След св. Литургия бе извършен водосвет. Духовниците поръсиха многобройния народ за здраве и просперитет, след което бе осветен и раздаден курбан за благословение на всички вярващи и техните семейства.
Курбанът за празника на града се приготвя от военните, които са самоковци, под. 42600. Поделението се намира на яз. „Искър”, а управлението в с. Мусачево. „Работата е много, но винаги сме го правили с удоволствие” – споделя Георги Арангелов, един от хората, които приготвят обредното ястие. Военните готвят курбани още от 1999, от отбелязването на Чакъровите тържества. До сега никога не са им заплащани средства за работа /по тяхно желание/.
Програма за Празник на Самоков 2019
