Легендата за Седемте Рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко едно живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целия свят. Но за нещастие един ден злите сили преминали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се и решили да унищожат всичко, и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята.
Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната огромна злоба и жестокост и били решени да свършат пъкленото си дело докрай. В една тежка битка, младият великан паднал убит. Доволни от постижението си злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите и бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях, образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки.
Преди езерото „Бъбрека“ планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото „Сълзата“, на която са „изобразени“ мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да „пазят“ вечно своят красив дом.
Факти
Седемте Рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта.
Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.
Първите три езера Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат поотделно в Трилистника, а след това през последните две минава един вече по-мощен поток, който изтичайки от най-долното езеро дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).
Името на всяко от Седемте Рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро.
Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина.
Следващо по височина на разположение е Окото (Сърцето), което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България — дълбоко е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака, което е най-голямото по площ езеро в групата.
Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро, като на неговия североизточен бряг е изградена хижа Седемте езера. Най-ниското в групата е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.
Източник: bgnasledstvo.org
Снимка Иван Бонев
Фейсбук страница IBonev Photography
