Балчик. Университетската ботаническа градина в гр. Балчик отбелязва седем десетилетия. Тя отваря врати за посетители в далечната 1955 г. Неин създател и пръв директор е видният български ботаник Акад. Даки Йорданов, който по това време е и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Под негово ръководство, вече съществуващата на тази територия почивна станция на Министерството на културата и бивша лятна резиденция на румънската кралица в гр. Балчик, се трансформира в ботаническа градина с богата растителна колекция, достъпна за широката общественост.
През последващите десетилетия, ботаническата градина се развива като филиал на Университетската ботаническа градина в гр. София и се управлява от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
С годините, тя се утвърждава като основен университетски център за извършване на експериментални ботанически изследвания и реализиране на естественонаучно и природозащитно образование и възпитание. Поддържайки и разширявайки постоянно своите колекции от живи растения, ботаническата градина в гр. Балчик успешно изпълнява основната си задача да разпространявана знание за растителното царство и да опазва редки и застрашени растителни видове.
Днес, Градината заема площ от почти 200 дка, която обхваща цялата територия на Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“, градина „Разсадника“ и Експозиционна оранжерия. От 2005 г., територията е обявена и за защитена местност по Закона за защитените територии в България.
В ботаническата градина са експонирани растителни колекции от над 5000 растителни вида, от които повече от 1500 вида са в списъка на застрашените видове по CITES (Вашингтонската конвенция). От растенията, включени в Червената книга на Р. България, в градината се срещат 27 вида, сред които Водна лилия (Nymphaea alba L.), Пясъчна лилия (Pancratium maritimum L.), Теснолистен божур (Paeonia tenuifolia L.), Див рожков (Cercis siliquastrum L.), Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.). Отглеждат се и около 30 растителни вида, описани в приложенията на Закона за опазване на биологичното разнообразие.
През 1967 г., на територията на ботаническата градина е обявена природна забележителност – „Вековно дърво“ от вида Бяла топола (Populus alba L.). Екземплярът е на възраст над 350 г. и е вписан като защитен природен обект в Регистъра на вековните дървета.
Друга интересна забележителност сред експонатите на ботаническата градина е екземпляр от редкия вид Метасеквоя (Metasequoia glyptostroboides Hu & W.C.Cheng). Екземплярът в Университетска ботаническа градина гр. Балчик е уникален по своите размери и възраст, тъй като e вторият екземпляр с подобни характеристики извън естествената среда на вида в световен мащаб. Другият такъв екземпляр се намира в Кралската ботаническа градина в Лондон. Това е таза, защото до първата половина на XX в., видът е считан за изчезнал в природата. Единственото свидетелство за неговото съществуване са открити фосили на над 150 млн. години. Тази датировка го превръща и в един от малкото все още живи растителни видове, съвременници на динозаврите. През 1941 г. китайски учени преоткриват вида в китайската провинция Сечуан. Няколко години по-късно, през 1946 г., при международна ботаническа експедиция, в която участва и българският ботаник акад. Николай Стоянов, са събрани семена и в Университетска ботаническа градина – София са отгледани няколко екземпляра. Едно от младите дръвчета е донесено и засадено в ботаническата градина в Балчик от ръководителя на градината по това време – ботаника Никола Минчев.
На територията на ботаническата градина в гр. Балчик се намира и един от най-възрастните екземпляри на Балканите от вида Едроцветна магнолия (Magnolia grandiflora L.). Дървото е датирано на възраст над 110 години. В градината, успешно се отглеждат и други дървесни видове с културно-историческа стойност като древното Гинко (Ginkgo biloba L.), Бонбонено дърво (Hovenia dulcis Thunb.), Дърво-лале (Liriodendron tulipifera L.), Хартиено дърво (Broussonetia papyrifera (L.) Vent.), Ликвидамбър (Liquidambar styraciflua L.).
Една от основните части за посещение в Университетската ботаническа градина е Градина „Разсадника“, която отваря врати през 2005 г., по случай 50-та годишнина на Ботаническата градина. Тя е устроена, съгласно изискванията за достъпна обществена среда и е пригодена за посещение на хора с увреждания. На площ от 11 дка, посетителите могат да видят красотата на сезонните цветни композиции, алпийски кътове, водни площи, кактуси и сукуленти, колекция рози, сектор с лечебни растения, зимоустойчиви кактуси и др.
В специален кът, незрящите хора могат да усетят аромата и да се докоснат до различни на допир растителни видове, които са описани с брайлово писмо.
В градина „Разсадника“ е изграден и единствения по рода си действащ „Зелен параклис“,, посветен на Света Богородица и стените и покрива са от различни вечнозелени растения.
Университетска ботаническа градина – Балчик експонира в парковата си част сезонни колекции от тревисти цъфтящи и листнодекоративни видове, които се подменят три пъти годишно (пролет, лято, есен). Особен интерес у посетителите буди колекцията от пролетно цъфтящи луковични растения, в която ежегодно се представят над 80 сорта лалета.
В Експозиционната оранжерия на ботаническата градина, на площ от 800 кв. м, са представени растения, обитаващи тропичните, субтропичните, пустинните и полупустинните райони на Земята.
Гостите на градината могат да се насладят и на биологичното разнообразие на колекцията от кактуси и други сукуленти, която наброява повече от 3200 вида и култивара, много от които ендемити за районите на света, където се срещат в естествена среда. Едни от най-впечатляващите видове, които могат да се срещнат в оранжерията са Quiabentia verticillata Borg. (Киабентия), кактус – съвременник на динозаврите с произход Южна Америка, Discocactus horstii Buining & Brederoo (Дискокактус) с произход Бразилия – изключително рядък и застрашен вид кактус, сукулентът Boophone disticha (L.f.) Herb. (Бофон) с произход Южна Африка, изключително рядката Eulophia petersii Rchb., наричана Пустинна орхидея от Намибия и много други.
В ботаническата градина родът Crassula е най-богатият на видове сред ботаническите колекции в Европа, а родът Opuntia е на 2-ро място по разнообразие след ботаническата градина „Pinya de Rosa“ в Испания.
Градина в гр. Балчик е известна и с неповторимата си колекция от едроразмерни топлолюбиви кактуси и други сукуленти на открито. Тази колекция е втората по големина и разнообразие на видове в Европа, след колекцията на ботаническата градина в Монако.
Освен за туристически посещения, Университетската ботаническа градина е и изследователски център, извършват се консултации и учебни курсове по ботаника, както и ученически и студентски практики. В нея се организират мероприятия и инициативи, свързани с изкуството и екологичното образование.
Днес, Университетска ботаническа градина – Балчик, като част от Университетските ботанически градини (София, Варна и Балчик) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, принадлежи към глобалното семейство на ботаническите градини. Тя е член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI), Европейския консорциум на Ботаническите градини (EBGC), на образователната мрежа за екологично образование в ботаническите градини (EBGEN), както и на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS).
От 1956 г. ежегодно публикува своя Index Seminum и участва със своите колекции в обмена на семена с ботанически градини от цял свят.
Определена е за спасителен център по Вашингтонската конвенция CITIES, която контролира търговията с редки и застрашени видове растения и животни. За изключителните си заслуги в областта на ботаниката и биологическата наука, тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II-ра степен.
Гостите на Ботаническата градина могат да разгледат и три постерни изложби – „Царствени ботаници“, „Гнездящи птици в Защитена местност -Ботаническа градина Балчик“ и „Мигриращи птици по прелетен път Via Pontica”, разположени в Божествена градина, Гетсиманска градина и до големия Алпинеум.
