Допитване: Забавянето на ръста на приходите и повишаващите се разходи за труд поставят на сериозно изпитание рентабилността на хотелите в България
Допитване: Забавянето на ръста на приходите и повишаващите се разходи за труд поставят на сериозно изпитание рентабилността на хотелите в България
Slide
Slide
Slide
Slide

Варна. Проучване, проведено в рамките на проекта Erasmus+ PANTOUR (https://nexttourismgeneration.eu/bulgaria), разкрива значителни разлики между текущите и бъдещите нужди от умения в туристическия сектор в България. 131 респондента на онлайн въпросника и 22 интервюирани професионалисти от бранша  отговориха на въпроси, свързани с текущото ниво на владеене на дигитални, зелени и социални умения сред работещите в туризма, както и направиха оценка за необходимото бъдещо ниво на владеене на тези умения. Проучването се проведе през лятото на 2023 година, а настоящият доклад представя основните резултати и заключения.

Дигитални умения: Настоящи и бъдещи предизвикателства

Текущото ниво на дигитални умения сред професионалистите в туризма показва висока компетентност в основните дигитални приложения (обработка на текст, електронни таблици, софтуер за презентации) и приложенията за дигитален маркетинг (социални медийни мрежи, системи за електронна поща и директен маркетинг, системи за управление на съдържанието). Въпреки това, значителни пропуски са идентифицирани в по-напреднали технологии като изкуствен интелект, виртуална реалност (VR), разширена реалност (AR) и роботика. Най-слабо развити са уменията за използване на дигитални технологии за създаване на туристически преживявания.

Трябва да се отбележи, че изискваните бъдещи нива на компетентност са значително по-високи за всички умения. Отговорите показват разбиране от страна на анкетираните, че дигитализацията ще играе ключова роля в бъдещето на туризма, което налага туристическите компании да търсят служители с подходящите дигитални компетенции. Също така респондентите осъзнават, че текущите им умения са недостатъчни в сферата на дигиталния бизнес анализ, бизнес разузнаването и вземането на решения въз основа на данни, и подчертават важността на тези умения за бъдещето и потребността от подходящо обучение.

Зелени умения: Недостатъчно развитие и бъдещи възможности

Проучването показва, че зелените умения са най-слабо развити в туристическия сектор според анкетираните. Въпреки че има висока компетентност в разбирането на законите и разпоредбите за околната среда и ефективното използване на ресурси, значителни пропуски съществуват в използването на технологии за ускоряване на зеления преход и управление на емисиите на CO2.

Както и в случая с дигиталните умения, анкетираните съобщават, че необходимото бъдещо ниво на компетентност за всяко от зелените умения трябва да бъде значително по-високо от текущото. За да се адресират тези дефицити, се препоръчва акцент върху развитието на зелени умения и въвеждането на устойчиви практики като част от обучението в туризма и хотелиерството. Обученията трябва да включват теми като управление на ресурси, намаляване на отпадъци и насърчаване на устойчиви практики.

Социално-културни умения: Важността на комуникацията и адаптивността

Резултатите показват, че социално-културните умения са най-добре развитите умения в компаниите в туризма и хотелиерството в България. Тяхното средно текущо ниво на компетентност е значително по-високо в сравнение с нивото на зелените и дигиталните умения.

Текущите нива на социално-културни умения показват висока компетентност в ефективната комуникация и обслужване на гости с различен културен и социален профил, но значителни пропуски са идентифицирани в уменията за общуване с гостите на техния роден език и способността за адаптиране към промени.

При анализа на необходимите бъдещи нива на социално-културни умения отново се забелязва, че социално-културните умения ще продължат да бъдат най-важни за техните компании и в бъдеще, при това всички изброени умения се считат за почти еднакво важни.

Динамична промяна и необходимост от цялостен подход

Интервютата с експерти от туризма разкриват динамична промяна в туристическата индустрия на България, подчертавайки необходимостта от цялостен подход към развитието на умения. Това включва задължително внедряване на дигитални технологии и нарастваща дигитализация. В същото време някои от интервюираните считат, че личният контакт остава критично важен в туризма изразяват скептицизъм към внедряването на роботи и автоматизацията в сектора, очаквайки, че тяхното приложение ще се ограничи основно до по-големите туристически обекти. Всички анкетирани, обаче, са единодушни относно важността на човешкия фактор в сферата на хотелиерството и туризма, най-вече в контекста на преките контакти с клиентите.

Анализът на интервютата показва, че за да бъдат успешни в бъдеще, бизнесите трябва да бъдат устойчиви и да дават приоритет на опазването на околната среда – намаляване на въглеродните емисии, рационално използване на електричество и вода и минимална употреба на пластмаса.

Повечето интервюирани предвиждат намаляване на броя на служителите в бъдеще – основно поради въвеждането на нови технологии, които заместват част от работната сила. Това се възприема и като начин за преодоляване на трудностите при наемането на добре обучен и мотивиран персонал. Участниците подчертават, че благосъстоянието на техните служители е от първостепенно значение, както и грижата за местната общност и участие в социални каузи.

Интервюираните посочват, че туристическият сектор в България се сблъсква с редица предизвикателства, въпреки оптимистичните прогнози за развитие. Липсата на достатъчна подкрепа от страна на държавните и общинските институции е значителен проблем както за публичните, така и за частните компании. Финансови ограничения и лошо поддържана инфраструктура затрудняват развитието на сектора.

Нуждата от нови работни позиции, свързани с дигитализацията, както и тенденцията за сливане на съществуващи позиции, изискват адаптация. Липсата на квалифициран персонал и ниската мотивация на новоназначените служители допълнително усложняват ситуацията. Компаниите се фокусират върху вътрешно обучение и менторство като решения.

Последните кризи, като пандемията и войната в Украйна, засегнаха силно сектора, но също така разкриха по-ефективни начини за работа, включително хибридни модели и многофункционални позиции.

Пълният текст на резултатите и анализа от проучването можете да прочетете на български тук (https://nexttourismgeneration.eu/wp-content/uploads/2024/05/PANTOUR-COUNTRY-SKILLS-PROFILE-REPORT_BULGARIA-BG.pdf) и на английски тук (https://nexttourismgeneration.eu/wp-content/uploads/2024/03/PANTOUR-COUNTRY-SKILLS-PROFILE-REPORT_BULGARIA.pdf)

На тази страница можете да прочетете резултатите от проучването в други държави от ЕС (https://nexttourismgeneration.eu/research-pantour)

Проектът Erasmus+ PANTOUR се реализира от европейски консорциум, фокусиран върху усъвършенстване на сътрудничеството и ползотворното взаимодействие между образованието и индустрията. PANTOUR е развит като последващ проект на NTG (Алианс за умения на следващото поколение в туризма/Next Tourism Generation; 2018-2022) и има за цел да генерира иновативни решения за удовлетворяване на нуждите от умения в туризма.

Чрез получените резултати PANTOUR се стреми да подпомогне работещите в туризма, търсещите работа и безработните лица, както и работодателите, малките и средни предприятия (МСП), браншовите организации и институциите, развиващи секторните политики. По тази причина се обръща особено внимание на преквалификацията и повишаването на квалификацията на работната сила с оглед бъдещите нужди от умения. За тази цел във всяка страна-участничка в проекта се провежда проучване относно бъдещето на туризма с акцент върху различията между текущите нива на умения и бъдещите нужди от умения в туристическия сектор.

Сподели публикацията