Конкурсът за детски разказ “Моето пътешествие” расте заедно със своите талантливи автори!
Във второто издание имаме още нови участници, които ни пренесоха в прекрасния свят на своите преживявания из цялата Земя! България, Гърция, Кипър, Италия, Англия, Чехия, Испания… Това са само част от дестинациите, които вече посетихме заедно с нашите любознателни творци.
Това е последният разказ, който получихме до 24 май – крайният срок за участие, който публикуваме. Повярвайте, той също е повече от любопитен. След това идва ред и на най-очаквания момент – награждаването! Всеки от участниците ще получи навременна информация за събитието, както лично, така и от сайта Bgtourism.bg.
А днес, заедно с Николай Солев от град Гоце Делчев, поемаме на пътешествие през красивата ни родина. Пътуването ще ни заведе на паметника Шипка, във Велико Търново, Сливен и на още няколко много интересни места.
Здравейте уважаеми хора!
Аз се казвам Николай, но предпочитам да ми викат Ники. Ученик съм във втори клас, на осем години, живея в град Гоце Делчев. Обичам много да пътувам, да чета книги и да участвам в конкурси. Тук ще опиша едно от пътуванията на моето семейство в България, а следващия път в държави, които съм посетил. Мама ми помогна, защото според нея използвам тавтология (едвам я запомних думата) и понякога допускам грешки. И сега да започваме – надявам се да Ви хареса.
Син съм на земя прекрасна
В моето семейство много обичаме да пътуваме и да опознаваме Родината. Според мама, всеки българин трябва да се потопи в историята ни и да я знае, защото ние имаме богато минало и много герои с които се гордеем!
В една ранна септемврийска сутрин поехме на пътешествие с мама и едни приятели до Велико Търново.
Маршрута ни беше – Гоце Делчев, Шипка, Велико Търново, Яковци (нощувка), Сливен (нощувка), Велинград, Гоце Делчев.
По пътя ни разказаха много интересни неща за местата които ще посетим. Аз съм чувал за паметника Шипка и съм го виждал на снимки, но не знаех, че е построен много отдавна, когато е нямало строителна техника и първите строители са карали материалите с магаре и волове на тази височина.
А също, че върхът на който е построен паметника се казва Свети Никола, светецът, чието име нося.
Първото ни спиране беше в град Шипка, там разгледахме Шипченския манастир или Храм-паметника Рождество Христово. Той е много красив и величествен, слънцето се отразяваше в златните му куполи.
Син съм на юнашко племе
Построен е в памет на руските и български войници дали живота си за освобождението от турско робство.
На мраморни плочи бяха изписани техните хиляди имена. Продължихме до паметника Шипка и тъй като стъпалата бяха доста по пътя си говорехме за стихотворението “Опълченците на Шипка” и как нито едно българско знаме не е било пленено в бой. Почувствах се наистина горд българин!
Оказа се, че паметника е много по-голям отколкото си го представях и над входа му стои величествен лъв.
Българин да се наричам…
Вътре видяхме костите на загиналите войници, самарското знаме и много снимки свързани с историята ни. На последната площадка се открива гледка, която ни зашемети. Българското знаме се вееше гордо, а надолу видяхме топове, паметници и могили. На мен лично ми беше много интересно да разглеждам оръжията.
Когато застанах до един топ имах чувството, че чувам стрелбата и пушките на войниците.
Първа радост е за мене!
След това поехме към Велико Търново, защото бяхме планирали да гледаме шоуто “Звук и Светлина”. За този град знам, че е бил столица на България, там тече река Янтра и се намира крепостта Царевец. Когато пристигнахме се насладихме на програма с военен парад, песни и чествания за 22-ри септември, Денят на Независимостта. А вечерта беше посветена на светлинното шоу, което си заслужава да се види от всеки! Имаше цветни светлини, лазерни лъчове, камбани и музика. Толкова много хора на едно място не бях виждал до този момент.
Вечерта нощувахме в едно тихо и приятно селце Яковци, което много ни хареса.
Тайните на Старата столица
На следващият ден посетихме Царевец. Имаше опашка за билети, но тя вървеше бързо и най-после влязохме в крепостта. Там видяхме Балдуиновата кула. Качихме се на високо и пред нас се откри гледка към целия град. Научихме много интересни истории от миналото. Смъртоносни клопки са дебнели враговете на България извън крепостните стени, за да не бъдат допуснати завоеватели до укреплението. Имах чувството, че съм в средновековен замък и от някъде ще изскочат конници.
Разходихме се по тесните и стръмни улички и видяхме много красиви къщи от стари времена. Разгледахме величествения паметник на “Асеневци”, който се състои от четирима конника – български царе.
В града на Стоте войводи
Следобед потеглихме към Сливен. По пътя си разказвахме кой от какво се е впечатлил и имах чувството, че няма да забравя това пътуване дълго време.
Пристигнахме в града на Стоте войводи, както още е известен Сливен. Нарича се така, защото много наши национални герои са родени тук. Аз знаех само само Хаджи Димитър. Нощувахме и на следващият ден се разходихме из града, видяхме паметника на Хаджи Димитър, часовниковата кула, музея. Посетихме природен парк Сините камъни, но най-много ми хареса Карандила.
Изкачихме се с лифта, минахме покрай телевизионната кула отидохме на една скала откъдето се виждаше целият град. Толкова ми хареса, че се почувствах като орел. Имаше и едно езерце, но го видяхме отдалече. На връщане с лифта се оглеждах за сини камъни и май ги видях.
Пътят към дома
Потеглихме към нашият град Гоце Делчев като на връщане спряхме във Велинград. Разходихме се до Клептуза, качихме се на водно колело, но понеже беше вече късно не можахме да разгледаме други забележителности и поехме към къщи. Прибрахме се уморени, но много доволни. Така завърши нашето малко приключение. Дано да Ви е харесало и да има продължение!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
