Те са не само кореспонденти, които изграждат своите информации на база на фактите и на най-високите стандарти в журналистиката, но времето ги превърна в посланици на страната ни зад граница и на държавите, в които живеят и работят. България има своите емблематични имена в медиите, които от екрана или от новинарските онлайн агенции ни информират ежедневно от чужбина. Национална информационна агенция Bgtourism.bg стартира нова рубрика. В нея ще дадем думата на колегите си зад граница, които имат изключителен принос в мисията си за по-чиста медийна среда и ни правят по-информирани за новините в държавите, в които работят.
Румъния – какво не знаехме за северната си съседка? Със сигурност много неща, но до скоро, защото това започна да се променя в информационния поток! Сериозен принос за това има Мартина Ганчева – кореспондент на БТА в Румъния, една от медиите, която задават стандартите за качествена журналистика в България. Ето какво споделя Мартина за работата си в Румъния:
– Здравей, Мартина! Как стана така, че от едно от най-популярните тв лица стана кореспондент на БТА в Румъния?
– Не съм се телепортирала от малкия екран директно в Букурещ (смее се). Получих предложение от генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Но нека да върна лентата на времето малко назад и да направя няколко уточнения. След като напуснах Нова телевизия, започнах работа в БТА. Първоначално отговарях за българските медии и общности по света. Предложението да стана кореспондент на агенцията в Румъния дойде по-късно. Но беше логично. Това ми е първата специалност. Завършила съм Румънска филология в СУ “Свети Климент Охридски”.
От години следя политическите, икономическите, социалните и културните процеси в Румъния. Писала съм за това. Снимала съм за това. Многократно съм разказвала от трибуната на различни медии. Започнах да посещавам Букурещ още от ученическите ми години. Правила съм интервюта с ключови за румънския политически живот фигури. А през 2016 г. преведох на български език автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис. Румъния беше логично предложение и логичен избор.
– Какви бяха твоите очаквания преди работата ти като журналист в Румъния и оправдаха ли се те?
– Познавам Румъния сравнително добре и за мен не е имало особено разминавания с предварителни очаквания и последващи впечатления. Бях сигурна, че ще бъде динамично и интересно. Така и се оказа. Дори не усетих кога се изтъркули една година.
– Днес, благодарение на твоята работа, Румъния стана по-разпознаваема в България като новини и събития, а България в Румъния. Каква е твоята цел в ежедневието ти като журналист?
– От една страна целта ми е да покрия темата или темите на деня. Ако има заседание на румънското правителство за новите икономически мерки или за Шенген, следя го. Ако лекари, учители или полицаи протестират на улицата, с тях съм, на терен. Ако са влезли в сила нови цени в магазините, проверявам, изчислявам, снимам. Ако откриват изложба на Пабло Пикасо или Салвадор Дали, там съм. Разбира се, няма как един човек сам да отрази всичко. Затова приоритизирам. И винаги изхождам от мисълта “а това би ли било интересно, важно, любопитно за българската аудитория”.
В работата си като кореспондент на БТА в Румъния следя и ключови събития на българското посолство в Букурещ, което начело с посланик Радко Влайков, е изключително активно. Отразявам и събития с и на българската общност в Румъния. Те също не са никак малко и това е вдъхновяващо. Само през миналата година пътувах командировки до Стар Бешенов, Винга, Тимишоара, Извоаереле и Търговище, за да се срещна с наши сънародници там и да разкажа за живота им, за празниците им, за културната дейност, която развиват.
Не на последно място се стремя да създавам уникално съдържание. Още в първия месец от идването ми в Румъния направих документален филм за първата детска онкологична болница, изградена изцяло с частни дарения. Предизвика интерес и от двете страни на Дунав. Филмът беше излъчен по няколко български и една румънска телевизия. Подобен ефект имаше и интервюто ми със създателя на спешната помощ в Румъния доктор Раед Арафат. Както и интервюто ми с ЙОН – първия съветник с изкуствен интелект на румънското правителство.
– Разкажи ни кога и как започна твоята кариера като журналист и кои бяха твоите най-големи учители в професията ти?
– Да бъда журналист не е била детската ми мечта. Но беше най-голямата ми мечта. Всичко започна от момента, в който прекрачих прага на русенското радио Темпо. Бях на 18 г. Не знаех нищо за професията журналист, не знаех много и за медиите като цяло. Димитър Липовански и Цвета Ненова ме взеха под крилото си. Цвета беше и първата, която ми обясни златното правило за четирите “К” – Кой? Кога? Къде? Как?. Тя ме вкара за първи път и в студиото. Това беше началото, което, с отиването ми в София, преля в БНР. Там ме пое друг мой голям учител – Катя Дончева, тогавашната водеща на предаването “Хора, пътища, автомобили”. Имала съм няколко големи учители през годините – Любинка Нягулова, Веселин Дремджиев, Татяна Кирякова, Ангел Григоров, Ива Рудникова, Нина Александрова и сега Кирил Вълчев. Всеки ми е дал по нещо, всеки ме е научил на нещо. Често уроците са били и житейски. Не само професионални. Затова съм и винаги ще им бъда благодарна и ще ги наричам и мои приятели.
– Имаш ли хоби и как разпускаш в морето от новини?
– Разпускам, като сърфирам (смее се). Шегувам се. Много обичам спорта и движението, разходките. Обичам и да пътувам. Да посещавам нови места и да ги изследвам. Така си почивам. Така се зареждам.
– Защо трябва да посетим Румъния и кои места би препоръчала?
– Румъния има много какво да предложи за всеки вкус. Ако обичате зимата и ските, идете във Фундата. Ако обичате леда, посетете ледения хотел на езерото Бъля в планината Фъгъраш. Ако имате колело и страстта ви е да въртите педалите, направете тракове през Карпатските проходи Трансфагарашан и Трансалпина. Увличате се по история и религия? Посетете дървените църкви в Марамуреш. Обичате водата и природата? Подарете си пътуване по Делтата на Дунав.
Разговаря Руслан Йорданов
