Интервю за Bgtourism.bg с Даниела Стоева – туроператор, заместник-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и член на Изпълнителния борд на Европейския комитет на асоциациите на туристическите агенции (ЕКТАА)
– Здравейте, г-жо Стоева! Министерство на туризма публикува за обществено обсъждане проект на ЗИД на ЗТ, касаещ създаването на Туристически гаранционен фонд (ТГФ). Защо е необходимо приемането на Гаранционен фонд?
– Гаранционният фонд (ГФ) е инструментът, с който ще отговорим на изискванията на Директивата за пакетни пътувания. Не че тя изрично изисква създаването на такъв, но съществуващата застраховка „Отговорност на туроператора“ не покрива пълната защита на плащанията на потребителите на туристически пакети, което изисква Директивата.
Освен това, със създаването на ГФ ще се изсветли пазарът, което е предпоставка за създаването на справедлива конкурента среда. Самият ГФ ще е инструмент да се саморегулира пазарът и да не допуска некоректни търговци. На практиката ГФ ще затвори вратата на сивия сектор.
– Кога очаквате да бъде приет ТГФ?
– Не бих се ангажирала с времеви хоризонт. По-скоро е важно да се получи добре структуриран закон, който да няма подводни камъни в бъдеще. Както знаем, дяволът е в детайлите и именно затова е важно максимално повече туроператори да се запознаят с текстовете и да вникнат в тях, за да може да изразят експертно мнение в срока на общественото обсъждане.
– Казахте, че целта на ГФ е да изсветли пазара и да защити потребителите. Направете ни кратко резюме на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма. Какво включва законопроектът? Колко стълба ще има ГФ? Какъв ще бъде контролът? Със сигурност има още много въпроси, на които потребителите и професионалистите в индустрията търсят отговори и ще дават предложения през следващите дни.
– С този законопроект се определят параметрите за изграждането на нова цялостна обезпечителна система, включваща задължителен Туристически гаранционен фонд (ТГФ). Това, от една страна ще осигури адекватна защита за потребителите на пакетни туроператорски услуги срещу несъстоятелност на туристически организатори/туроператори. От друга страна, ще изсветли напълно пазарната среда, тъй като, както във всички останали страни, където има ТГФ, отчетността е прозрачна и подлежи на контрол от органите на ТГФ.
Считаме, че така предложеният ЗИД на ЗТ отговаря в много голяма степен на проведените дискусии, консултации и постигнати споразумения в работната група. Концептуално отговаря на формата и структурата на добрите модели на ГФ като Дания и Германия с тази разлика, че се предлага да бъде държавен фонд. Макар че това не е типично в страните, в които съществуващите ТГФ функционират успешно, е в полза на бизнеса, тъй като ще намали финансовата тежест от една страна и ще гарантира по-обективен контрол от друга страна, поради което го считаме за положително решение.
Това, което прави негативно впечатление е, че основната част от детайлите по изисквания, критерии и най-вече контрол, ще се определят в бъдещи наредби към ЗТ, което на този етап създава несигурност и неяснота.
Това, което също ни опасява, е че създаването на ТГФ ще постави най-малките бизнеси в по-затруднено положение и това не е взето предвид в законопроекта. Като например в Германия под определен годишен оборот компаниите не са задължени да членуват във фонда, а мога да имат застраховка “Отговорност на ТО”. Тази опция беше отхвърлена от работната група с аргументите, че ще затрудни контрола.
Законопроектът е построен на три стълба. Стълб 1 е Превантивен контрол.
Чл. 61. (1) гласи: Туроператорската и туристическата агентска дейност подлежат на регистрация и контрол от държавата, с цел защита и гарантиране сигурността и правата на потребителите на туристически услуги, както и с цел предотвратяване възникването на опасност от увреждане на държавни и обществени интереси в туризма.
Законопроектът предвижда въвеждането на две категории туроператори (ТО), определени като А и Б.
Това е съобразено с изразено писмено становище на УС на АБТТА и участниците в работната група. Беше обсъждано в поредица от срещи на работната група с много различни аргументи про и контра, като на финала се постигна консенсус, че трябва да има такова разделение, макар и да няма такава европейска практика.
Какво налага това и какви бяха аргументите ни? На пазара съществуват търговци/туроператори, които оперират в сферата на входящия туризъм, работейки единствено В2В с чуждестранни туроператори. Тези туроператори нямат преки договорни отношения с крайния потребител. Туристите, които закупуват пътувания към България, са вече защитени от обезпечителните схеми на страните, в които е регистриран чуждестранният туроператор.
Досегашния ЗТ не правеше разлика по отношение на търговеца, наречен ТО, според отговорността към крайния потребител и вменяваше и на тези ТО, които извършват В2В входящ туризъм, да сключват застраховка „Отговорност на туроператора“, без тя да има практическо приложение и с нулев риск за застрахователя.
Още когато се транспонираше Директивата за пакетни пътувания в периода 2016-2017 г., в сила от 2018 година в ЗТ, АБТТА беше изразила становище, че трябва да се прави диференциация на ТО-те и да не се допускат излишни финансови и административни тежести. Тогавашното ръководство на Министерството на туризма (МТ) избра по-лесния път, без фундаментални промени в ЗТ.
В настоящето предложение за ЗИД на ЗТ и създаване на ТГФ, ако не бъдат дефинирани двата типа ТО, то тези, които работят В2В входящ туризъм, ще останат извън ЗТ и биха могли да осъществяват своята търговска дейност по общия ред на Търговския закон, защото при условията за създаване на ТГФ те нямат място в него.
Това от своя страна ще породи и счетоводни проблеми, тъй като в ЗДДС и ППЗДДС маржовата схема на облагане на туристическите пакети кореспондира с термина туроператор.
С тези аргументи УС на АБТТА счита, че залегналото в ЗИД на ЗТ диференциране на туроператорската дейност на два типа е положителна стъпка. Разбира се, в хода на общественото обсъждане ще се наложи да се прецизират текстовете, изискванията и контролът по отношение на туроператор Б.
Към първия стълб законопроектът предвижда да събере аналитична финансово-икономическа информация от туроператорите тип А и тип Б, като се въвеждат допълнителни предварителни и текущи изисквания, в т.ч. за добро управление и платежоспособност на туристическите организатори от тип А.
Събирането на информацията е разделена на два етапа. Първоначален – в хода на пререгистрацията по бъдещия нов ЗТ, като това се отнася до двата типа ТО – А и Б. Това е залегнало в преходни и заключителни разпоредби. Съгласно §37 е посочено, че считано от датата първия календарен ден на първия календарен месец след обнародването на този закон, ТУРОПЕРАТОРИТЕ се задължават да водят отделно счетоводство за сключваните от тях договори за туристически пакети, както и:
1. Считано от първия календарен ден на третия календарен месец, следващ датата на обнародване по този закон по-горе, до датата на цялостното влизане в сила на разпоредбите на раздел ІІІ (нов), да предоставят текущо на Министерството на туризма справки на тримесечна база, в срок до 10 дни след изтичането на съответния тримесечен период за:
а) текущите си обороти от продажба на туристически пакети през съответния тримесечен период;
б) експозициите на авансово извършени от потребителите плащания;
в) други справки и данни, определени в искане по чл.170 на Министъра на туризма.
2. До датата на първия календарен ден на третия календарен месец, следващ датата на обнародването на този закон, да предоставят на Министерството на туризма еднократна справка за оборотите си от продажба на туристически пакети за и към пътуващи – крайни потребители, за периода на последните дванадесет месеца преди посочената дата.
3. При неизпълнение в срок на задължение по т.1 и 2 по-горе, на съответните лица се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лева.
Вторият етап е за туроператори тип А, които са членовете на ТГФ и определянето на вноските им, а именно:
„Чл. 101 (1) С оглед определянето на вноските им във фонда и превантивния и текущ контрол върху платежоспособността и задължеността им, туроператорите от категория А са длъжни:
1. При условия, в срокове, за периоди, по ред и със съдържание, определени в Наредба на Министъра на туризма, да предоставят на фонда справки и данни за:
а) предходни и/или текущи обороти от продажба на туристически пакети на пътуващи – потребители;
б) експозиции на авансово извършени плащания по договори за туристически пакети за крайни потребители – пътуващи;
в) за всичките си активи и пасиви, както и отделно за краткосрочните си такива.
2. По искане на Министъра на туризма или на Туристическия гаранционен фонд туроператорите са длъжни да предоставят и други справки и данни, необходими с оглед контрола върху платежоспособността и задължеността на туроператора от категория А, респективно за изчисляване на съответните референтни стойности и коефициенти в тази връзка, каквито Министърът на туризма може да определи с наредба.
(2) С оглед предоставянето на необходимите и изискуеми справки и данни и за осигуряване на възможност за проверки и контрол, туроператорите от категория А са длъжни да водят разделно счетоводство за договорите за продажба и изпълнение на туристически пакети към потребители – пътуващи, като ги осчетоводяват и отчитат отделно от всяка друга своя стопанска дейност.
(3) Туроператорите от категория А са длъжни при и в хода на извършване на дейността да не допускат свръхзадълженост и неплатежоспособност, по смисъла на Търговския закон, както и да поддържат изискуемите от този закон и нормативните актове по неговото прилагане нива на платежоспособност и постоянна ликвидност, да не спират плащанията и да са в състояние текущо да изпълняват своите изискуеми и ликвидни парични задължения.“
Събирането на тази информация е задължителна практиката във всички ГФ, в това число и ТГФ в останалите европейски страни.
Видно е, че детайлите ще се определят в бъдеща наредба, което ще изисква нашето внимание да бъдат регламентирани ясни критерии за определяне на ликвидност и стабилно финансово състояние на компаниите, за да не се допускат злоупотреби.
Стълб 2 представлява Застраховка и банкова гаранция, като част от общото обезпечение на релевантния за определянето на вноските оборот на туроператора.
Предложения ТГФ в ЗИД на ЗТ се подчинява на принципите на установените и добре функциониращи ТГФ в Дания, Германия, Нидерландия и др., а именно:
За всяка компания се определя сумата за участие във фонда, на база оборот от продажби на туристически пакети на крайни потребители и ликвидността и финансово-икономическата стабилност на компанията. Тази сума може да бъде директна вноска във фонда, под формата на застраховка, банкова гаранция или комбинация от трите.
Това е видно в следните текстове:
„Чл. 97г
(3) Вноските на туроператорите във фонда се определят по ред и при условия, регламентирани в този закон или в наредба на Министъра на туризма – въз основа на оборота на туроператорите от продажба на туристически пакети през съответен времеви период, намален със сума в размера на предоставената като външно обезпечение за потребителите и/или фонда и валидна през съответния времеви период застраховка или банкова гаранция, допустима по този закон и актовете по неговото прилагане.“
„Чл. 104 (1) Като обезпечение към потребителите на туроператорски услуги туроператорът от категория А МОЖЕ ежегодно да сключва със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането и по реда и при условията, регламентирани в този закон и в Наредба на Министъра на туризма, договор за застраховка „Гаранция за потребителите на туроператорски услуги при несъстоятелност на туроператор“.
„Чл. 107 (1) За част от релевантния си оборот, по ред, при условия, в пропорции и в срокове, определени в Наредба на Министъра на туризма или в правилника на фонда, регистриран туроператор от категория А МОЖЕ да предостави на фонда банкова гаранция, по която бенефициент е фондът и която отговаря най-малко на следните условия:“
– Стълб 3 касае управлението на Туристическия гаранционен фонд. Как ще стават номинациите за членове на УС?
– В хода на дискусиите в работната група, колегите от други организации имаха възражения относно компетенциите на членовете на управителния съвет на фонда, които трябва да излъчи бранша. Искането за занижаване на критериите са отразени в предложения ЗИД на ЗТ, а именно:
Чл. 97б.
„(7) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от петима членове – физически лица, които се определят, както следва:
1. Председателят на управителния съвет и двама членове на управителния съвет се номинират и определят от Министъра на туризма.
2. Останалите двама членове на управителния съвет също се определят от Министъра на туризма, но след предоставена възможност за мотивирани писмени номинации от страна на регистрираните браншови организации на туроператори. Преди да определи посочените двама членове на управителния съвет, Министърът на туризма следва да покани регистрираните браншови организации на туроператори да му представят в определен от него подходящ и разумен срок писмени номинации, като всяка от тях може да номинира най-много две лица за членове на управителния съвет. Министърът на туризма е длъжен да се съобрази с номинациите на браншовите организации, когато по отношение на поне една или най-много две от номинациите са се обединили повече от половината от регистрираните браншови организации на туроператори и при условие, че съответните номинирани лица отговарят на изискванията по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и правилника на фонда, приложими към членовете на управителния съвет.
– На какви критерии е необходимо да отговарят членовете на УС на ТГФ?
– Според законовите текстове членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 3 години в съответната професионална сфера или да имат друго висше образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 3 години в сферата на туризма. Според мен би трябвало да е задължително само икономически или юридическо образование и в двата случая, тъй като управлението на фонд изисква такава експертиза.
Разговаря Руслан ЙОРДАНОВ
