Враца. Национална информационна агенция Bgtourism.bg проведе конкурс за детски разказ „Моето пътешествие“. Целта на инициативата беше да вдъхнови колкото се може повече деца да разкажат по свой неповторим начин история от пътуванията си в България и по света, насърчавайки ги по този начин да развиват творческите си заложби и въображение.
Участниците до 18 г. и техните семейства изпращаха разказите на децата на редакционната поща office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg се запознае с материалите, а най-интересните бяха публикувани и ще получат награди на специално тържество в София. Последният разказ е на 15-годишния Петър Ананиев от ППМГ “Акад. Ив. Ценов”.
“Match me such a marvel
save in Eastern clime,
a rose-red city
half as old as time”.
John William Burgon
След като пообиколих доста интересни места по света с моето семейство, едно от най-гостоприемните места беше слънчева Йордания. Майка ми вероятно хареса тази държава при първото си пътуване и предложи да отидем заедно в Йордания заради магията и мистиката на това място. Събрахме се група приятели и през есента на 2021 поехме от летището в София към страната на Долината на Луната и Червено море, където и слънчевите лъчи, и пясъкът в пустинята имаха червеникав оттенък, към красивата Петра и камилите. Кацнахме в Акаба – свободна икономическа зона, където пристигаш без визи, без трудности, а дотам вече имаше директни полети от България.
Това се случи декември по време на пандемията от COVID 19.
Акаба е курортен и пристанище град в Йордания на брега на Червено море. Времето беше доста хладно, но отидохме на плаж. Трябва да кажа, че тук на обществените плажове е забранено хората да са по бански – това се случва само на частни плажове предназначени специално за туристи. Така че разходката по плажа с дрехи беше много различна от представата ни за плаж. Минаваха момчета, които предлагаха различни освежителни напитки. Движението по крайбрежното шосе край палмите се оказа натоварено. След това се качихме на лодка с прозрачно дъно, Потопили са цял танк, както и самолет с цел коралите да се разположат отгоре – доста атрактивно.
Вече знаехме, че Акаба много важен и известен йордански град, защото е единственият пристанищен град на Йордания и най-много туристи се стичат тук. Градът е побратимен с Варна , а в залива му има много корали и около 40 вида морски животни, които се срещат само тук.
С колата на местни ни водач Йосеф продължихме пътешествието и на следващия ден в тази интересна и загадъчна страна. По пътя често изскачаха камили. Някои търсеха бодливи пустинни храсти за храна. Равни пусти пясъчни пространства, понякога розово червеникави ни заобикаляха от двете страни. Арабската музика по време на пътуването щедро напомняше за спокойното ежедневие на арабите, пътят все повече ни доближаваше до Долината на Луната /Wadi Rum/. Вярва се, че името й идва от Irams of the Pillars – изгубен град, споменат в корана. Лунната долина ни посрещна с топло време и лек вятър. Именно времето и вятърът в тази пустиня са изваяли скални гъби, причудливи пясъчни мостове, планини и най-изящните пясъчни небостъргачи.
Слизахме от джиповете, за да разгледаме високия скален мост Бурда, под който почиваха двама водачи с камилите си.
После гостувахме в един бедуински лагер, където пихме чай, изнесоха ни концерт със странни музикални инструменти и си купихме шалове.
Тук са заснети любими мои филми – Междузвездни войни, Марсианецът, Аладин и други. Снимките не могат да пресъздадат величието и зрелищността на пустинята – трябва да се види. В каросерията на джипа между скалите се любувахме на залеза, наблюдавахме препускащите камили и уникалните цветове на скалите.
Само заради Петра си заслужава да посетиш Йордания. Макар че да разгледаш и обиколиш древния град не стигат и два дни. На следващия ден в ранни зори с нашия водач Йосеф се отправихме към древния град Петра.
Антични източници го описват като зелен град, а той е в сърцето на пустинята. Нашият гид ни разказа че между 200 г.пр.н.е. и 100г. сл. Хр. в Петра е функционирала напредничава система за водоснабдяване, която е позволявала на града /260 кв.км!/ да се справя с недостига на водни запаси. Предлагат се магарета за туристите, които не могат да ходят пеша. Във вътрешността има и камили. Наоколо огромни пясъчни възвишения, пътят се виеше ту по-широк, ту сериозно стеснен. На пясъка долу бяха разположени сергии. И в най-пустите места в Петра имаше ПОС терминали и това много ме учуди. Заведенията – някои със завеси от черги и платнища, други – с леки конструкции предлагаха напитки и дребни неща за хапване. Почти всички се качиха на камила освен баба ми, защото й се струваше, че камилите са слаби, я тя ще им тежи много!
След това се качихме с местно момче на гледката срещу Съкровищницата – искаха парите предварително и ако някой се откаже, когато види скалите – не е техен проблем.
Древните обитатели на Петра – набатеите са били овчари, отличаващи се с пословична честност. По-късно стават охранители на кервани и търговци като печелили от таксите. Набатеите изсичали фасадите на сградите в пясъка и живеели най-често в пещери. През тясното дефиле се виел пътят, а край него се издигали огромни пясъчни планини, запазени и до днес. Петра е бил дълго време оживен търговски център, днес част от списъка за културно наследство на ЮНЕСКО.
Петра е името на града от гръцки предания. Набатеите са го наричали по друг начин. Може би е „ракму“ – „пъстрата“ или „червената“. Считам че това име му отива.
На тръгване се сбогувахме са нашия вече добър приятел Йосеф и полетяхме. Видях военно летище на границата в Израел, което не е налично в Google Maps. Пожелавам си мир в региона, за да отида пак…
