Конкурсът за детски разказ „Моето пътешествие” на информационна агенция Bgtourism.bg, който за трета поредна година вдъхнови талантливи млади автори, приключи на 1 ноември.
В деня на крайния срок получихме още ваши истории, последната от които е на нашия нов автор, 10 годишният Димитър Семков. Митко ще запомни за цял живот своя рожден ден в Лондон и училището за магии, познато от поредицата за Хари Потър.
И тази година конкурсът имаше за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства изпращаха разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg разгледа всички материали и най-впечатляващите, които вече бяха публикувани, ще бъдат отличени с награди.
Ще се свържем с родителите на всеки един от участниците, за да уточним награждаването. А сега пълен напред към едно наистина магическо приключение!
Скритата пекарна
На 12 март 2026 г. отидох в столицата на Великобритания – Лондон, за моя рожден ден.
Когато пристигнахме в града, се настанихме в предварително резервирания апартамент, който се намираше в централната част. На следващата сутрин настъпи моят рожден ден. Като за начало на деня ние с мама и тати се разходихме до една на пръв поглед скрита пекарна, но ако се вгледаш в нея, тя се забелязваше.
Името ѝ беше „Пекарната на Гайл”. Аз си хапнах вкусен сандвич с моцарела, домати и други зеленчуци. За десерт пък си взех едно шоколадово кексче с поръсени малки парченца натрошен черен шоколад. Много се загледах в едно сърчице, покрито с глазура от рози и ягоди, но мама ми беше казала да си избера само едно десертче. Когато си изядохме солената закуска, дойде ред на кексчето. Мама извади донесени от нея свещички и ги забихме в десерта. Татко извади запалка (той не пуши) и ги запали. Мама и татко запяха „Честит рожден ден на теб”. Щом видяха това, продавачите от пекарната ми подариха сърчицето, което исках, да опитам. В този миг бях много щастлив.
“Окото” на Лондон
След хубавата „английска” закуска аз и моите родители се отправихме към една от най-известните забележителности на града – Лондонското „око”. То представляваше много голямо виенско колело. Моите родители бяха закупили билети за по-бърза опашка, защото на нормалната се чакаше много дълго. Когато най-сетне дойде нашият ред, се качихме на колелото! Всяка кабинка на атракциона беше със стъклени стени. Когато се издигнахме вече над реката, отвътре изглеждаше сякаш всеки момент стъклените стени ще се пръснат. Аз бях много уплашен, защото се намирахме доста нависоко. Мама ми обясни, че стените са много здрави, и аз малко се поуспокоих, но щом забелязах закачен на стената микрофон за спешни случаи, направо панирах. Когато най-сетне слязохме на земята, аз насмалко щях да започна да я целувам.
След тази забележителност се отправихме обратно към апартамента, за да се подготвим за следващия музей, там, където щях да празнувам рождения си ден. За сега няма да ви споделя къде беше той, но ще ви кажа само, че мястото беше много магическо.
Добре дошли в училището на Хари Потър
За да стигнем до там обаче, трябваше да се качим на влак, с който пътувахме два часа. След като пристигнахме на гарата в едно селце, трябваше да вземем автобус, който беше специално предвиден за музея. Когато най-сетне стигнахме пред музея, всички бяхме много развълнувани, защото това беше мястото, където е бил заснет филмът „Хари Потър”. Щом влязохме, уредниците на музея дадоха на всички ни паспорти, на които можехме да слагаме печат. Тъй като бях рожденик, на мен ми подариха значка с братята Фред и Джордж Уизли. Не знам как са разбрали уредниците, но Фред и Джордж са ми любимите герои от филмите за „Хари Потър”.
Така ние с мама и тати започнахме да разглеждаме много известния музей. Като за начало се отправихме към общата стая на Грифиндор. Там бяха Дебелата дама, камината и много други неща. След това тръгнахме към зоната за куидич и снимки. Аз се снимах как летя на метла и как съм затворник. Беше много забавно! Когато приключих със снимките, се отправихме към Забранената гора. Тя беше направена от пластмасови дървета, но беше доста страшничка. А ето че дойде мигът, в който аз, както и всички други млади магьосници, преминахме с багажа си към Перон девет и три четвърти. Качихме се на прочутия влак Хогуортс експрес. След като слязохме, с моите родители отидохме да хапнем в музейния ресторант, който не беше най-голямото гурме, но на мен ми хареса храната в него (аз си взех бургер и картофки).
Улицата на магическите магазини
Когато се наядохме, тръгнахме към банката на магьосниците Гринготс. Там имаше златен полилей, който беше отрупан с много диаманти. След банката аз и моите родители се запътихме към най-интересната част – улицата на магическите магазини Диагон алей. Тя беше много интересна, защото там бяха магазините „Пръчките на Оливандър”, „Магийки и шегобийки на братята Уизли” и други.
Аз останах впечатлен. Когато разгледахме целия музей, което ни отне около седем-осем часа, отидохме до сувенирния магазин, от който си взехме различни неща за вкъщи (забравих да ви кажа, че станах на десет години). Ние останахме още няколко дни, но за тях може би ще ви разкажа някой друг път.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
