Крайният срок за участие е 1 ноември, Ден на народните будители
Конкурсът за детски разказ „Моето пътешествие” на информационна агенция Bgtourism.bg продължава да вдъхновява все повече талантливи млади автори. Третото издание на инициативата вече е в ход, а първите участници видяха своите пътеписи публикувани на страниците на медията.
И тази година конкурсът има за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства могат да изпращат разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще разгледа всички материали, а най-впечатляващите ще бъдат публикувани и отличени с награди. Крайният срок за участие е 1 ноември 2026 година.
Днес пътуваме към Англия за да се потопим в атмосферата на митичния стадион “Анфийлд Роуд” и да празнуваме заедно футбола с “Ливърпул” и “Лийдс”!
В името на Играта
Здравейте, казвам се Даная!
Искам да ви разкажа за едно от най-хубавите ми приключения!
С мама и тате пътувахме до Англия, за да гледаме мач на “Ливърпул”! Това беше първото ми пътешествие в Англия и първият ми футболен мач на живо. Бях много развълнувана, защото не знаех какво ме очаква!
Когато кацнахме, на летището ни посрещнаха приятели на тате. Те ни закараха до хотела, а там ме очакваше първата изненада. На рецепцията работеше една много мила какичка, която беше българка! Тя ни говореше на български и това много ми хареса. Представяте ли си – толкова далеч от България, а някой ти говори на нашия език!
Английската закуска
Всяка сутрин ходехме да закусваме в едно интересно английско заведение. Там за първи път опитах истинска английска закуска. В чинията имаше яйца, боб, бекон, хляб и наденички. Аз си слагах кетчуп, майонеза и барбекю сос. Беше много вкусно! Тате си поръчваше бира, а мама – чай.
Още нещо ми направи голямо впечатление. В Англия колите имат волани отдясно и се движат от другата страна на пътя! Това ми се стори много странно. Все едно всичко е наобратно!
Бяхме там по Коледа и Нова година. Навсякъде имаше красиви светлини, украси и една огромна елха! Беше толкова красиво, че ми се искаше постоянно да се снимам.
За Нова година отидохме на гости на приятели на мама и тате. Там се запознах с едно момиченце на име Дари. Тя стана моя нова приятелка! Дари имаше две кучета – едното бяло, а другото черно. Много им се радвах!
Страшен филм на живо
Къщата им беше на два етажа и имаше двор. Забелязах, че в Англия много хора живеят в къщи, а не в блокове като при нас. Това много ми хареса, защото можеш да си играеш навън.
Но в тази къща ми се случи и нещо малко страшно!
С Дари искахме да вземем една играчка от стаята. Влязохме вътре, но вратата се затвори, а от нашата страна нямаше дръжка! Не можехме да излезем!
Дари започна да вика майка си, а аз даже поплаках малко, защото се уплаших. За щастие ни отвориха и всичко беше наред. Сега, като се сетя, ми е смешно, но тогава изобщо не ми беше смешно!
После вечеряхме и си играхме, докато мама и тате си говореха с приятелите си.
И най-накрая дойде денят, който чаках с най-голямо нетърпение!
ДЕНЯТ НА МАЧА!
С тате решихме да направим клипче за първото ми посещение на футболен мач.
Още в хотелската стая започнахме подготовката. Измислихме си специален танц, който трябваше да изиграя, ако “Ливърпул” вкара гол. Репетирахме го и много се смяхме. Аз бях готова да танцувам!
След това излязохме от хотела и се качихме на един огромен двуетажен автобус. Беше много интересно да се возя в такъв автобус! Той ни закара до стадиона. Мама се върна в хотела, а с тате останахме за нашето футболно приключение.
Преди мача имаше толкова много хора! Всички бяха облечени с фланелки и шалове на “Ливърпул”.
Първо хапнахме хот дог, а после отидохме в магазина на отбора. Там имаше какви ли не неща – фланелки, шалове, сувенири и ключодържатели. Искаше ми се да разгледам всичко!
После с тате влязохме в един бар, пълен с фенове на “Ливърпул”. Всички бяха много развълнувани и чакаха мача. Тате си поръча бира, а аз – чай. Чувствах се като голям човек!
След това най-накрая влязохме на стадиона!
“Анфийлд” беше ОГРОМЕН!
Имаше много хора, а аз не можех да повярвам, че наистина съм там!
Тате ме заведе съвсем близо до терена, където футболистите загряваха. И тогава се случи нещо невероятно!
Докато се упражняваха, една от топките случайно дойде към мен. Аз я взех и им я подадох обратно!
Бях толкова щастлива! Това беше един от най-вълнуващите моменти за мен.
На мача беше и българският футболист Илия Груев. Видяхме го да излиза от тунела. Тате го снимаше, а той ни забеляза и ни помаха! Това също беше много хубав момент.
После започна мачът!
Аз гледах внимателно и чаках “Ливърпул” да вкара гол, за да мога най-накрая да изиграя специалния си танц.
Чаках, чаках…
Когато футболът е жесток
Но “Ливърпул” така и не успя да спечели, а аз не успях да изиграя танца си!
Бях малко разочарована, защото толкова много го бях репетирала с тате.
Но нищо! Следващия път ще го изиграя! И дано тогава “Ливърпул” вкара много голове, за да танцувам повече!
След мача се прибрахме в хотела, а после с мама излязохме по магазините. Там всичко ми се струваше интересно и различно от България.
Това пътешествие беше пълно с изненади – опитах английска закуска, видях огромна коледна елха, намерих си нова приятелка, заседнах в стая без дръжка, возих се на двуетажен автобус и дори подадох топка на футболистите на “Ливърпул”!
Но най-хубавото беше, че преживях всичко това с мама и тате.
И знаете ли какво?
Преди това пътешествие футболът беше любимото нещо на тате.
А сега вече е любим и на мен!
И нямам търпение за следващото ни приключение!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
