Малта
Slide
Slide

Иван Иванов е дългогодишен председател на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК), в която членуват десетки туроператори, турагенти и хотелиери от Южното Черноморие. Той е автор на редица предложения за промени в Закона за туризма. Освен това е един от инициаторите за облекчено издаване на туристически визи за граждани на страни извън ЕС. Пред Kmeta.bg Иван Иванов направи анализ на тазгодишния туристически сезон, посочи положителните и отрицателните тенденции, както и мерките, които според него държавата трябва да предприеме, за да облекчи бизнеса у нас.

– Г-н Иванов, как оценявате изминалия летен туристически сезон? Успешен ли беше той за  бизнеса по Южното Черноморие?

– В много аспекти сезонът тази година може да се определи като успешен. Към 30 септември 2018 г. Летище – Бургас е обработило малко над 3 000 000 пътници, което е своеобразен рекорд. Конкретно кацналите чуждестранни граждани за този период са 1 256 000 души.

Най-голям ръст при туристическите пазари у нас това лято бележи Полша – с 31%. Сравнително същият е броят на почиващите от Великобритания – 241 000 души.  Ръст има също при пазарите на Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония.

Притеснителното обаче е, че бележим спад при пазари, които са традиционно силни за нас.

– Кои са тези пазари?

– Отлив има при традиционно силния руски пазар. Миналата година сме посрещнали 286 000 руски граждани, а тази година у нас са дошли почти 50 000 по-малко руснаци. В проценти това се равнява на 18,9% спад. Отлив има и от почти всички Скандинавски страни – Норвегия и Швеция. Ръст бележи само Финландия. Голям е спадът също от Холандия. Лошата новина е, че спад има и от Израел. Досега през месец август винаги е имало ръст на туристи от тази страна. Тази година те са били с 5% по-малко в осмия месец на годината. Хубавото е, че тези загуби се компенсират донякъде през месец септември, когато в страната ни са дошли 8% повече израелски туристи, сравнено със септември на 2017 г. Според мен спадовете на много пазари ще продължат и през следващата 2019 г.

– За кои пазари не сте оптимист за 2019 г.?

– Ако започнем още от гарантираната заетост на Чехия и Словакия – там спадът е от 81 дена на 69 дена. Има намаляване на чартърите в тези две страни. Сериозна е редукцията при шведския и норвежкия пазар. Голяма част от тези туристи ще се насочат към Турция. По неофициална и предварителна информация през следващата година южната ни съседка ще посрещне между 35 и 38 млн. чуждестранни граждани. Само германците се очаква да бъдат около 4,5 млн. души, а руснаците – 5,6 млн. души.

През следващата година Египет ще се върне осезателно на световната туристическа карта и ще започне отново да привлича туристи. Все по-голям става интересът към Тунис, Мароко, Кипър и Малта. Сред конкурентите в туристическата сфера отскоро се нарежда и Грузия. Само през месец август туристопотокът от Израел към тази страна е нараснал цели три пъти.

– Споменахте Турция, смятате ли, че построяването на новото летище в Истанбул ще нанесе удар на туризма в България, и по-конкретно в Бургаски регион?

– По всяка вероятност това ще се отрази на туристопотока на бургаското летище. Ако този мегапроект се реализира, по предварителна информация на час е предвидено да се обработват около 30 000 куфара на пристигащите пътници. Но това не може да се случи толкова бързо, защото около построяването на летището са свързани и много други инфраструктурни проекти – трябва да бъде завършено метрото, да се довърши магистралата, да се изгради паркинг за хиляди коли. Може би през 2024 г. този летищен комплекс ще бъде завършен и тогава с по-голяма точност ще може да се посочи колко от полетите, обслужвани от Летище Бургас, ще бъдат насочени към южната ни съседка.

– С какво Турция привлича туристи и върху какво трябва да работи нашата страна, за да бъде конкурентна?

– Турското правителство предлага много бонуси за своите чуждестранни гости. Изключително високо е качеството на т.нар. „ол инклузив” в хотелите. Той се отличава съществено от това, което ние предлагаме. Видимо турската държава субсидира бизнеса.

Освен това плюс за Турция е фактът, че заради географското разположение, туристическият сезон там продължава 8 месеца. Другият момент е, че турската реклама е много агресивна, докато ние сме по-тромави в тази посока. Нужно е също да наблегнем на рекламата във вътрешния пазар. Той е голям и не е за подценяване.

– От какво са се оплаквали най-много туристите през това лято?

– По отношение на ниско категорийната база – хотели 2 звезди, най-често оплакванията са за качеството на „ол инклузива”. Не може да имаш себестойност на един пакет с „ол инклузив” 8 лв. и да очакваш качество. Нормалната себестойност трябва да е между 20 – 25 лв., за да можем да говорим за добро качество.

Друга „спънка” пред българския туризъм е инфраструктурата. Изключително важно е да се завърши отсечката от винарните на Поморие до Ахелой. Не можеш да пътуваш от Лондон до Бургас за 2-3 часа, а от Летище – Бургас до курорта Слънчев бряг да се придвижваш за два часа. Това е недопустимо.

– Има ли потенциал Южното Черноморие да се превърне в целогодишна туристическа дестинация?

– Можем да привличаме чуждестранни туристи през есенно-зимния сезон само, ако имаме какво да предложим. Проблем е, че след края на лятото малките курортни градчета замират. Хотелите затварят, почти няма работещи заведения. Изчерпва се и културната програма на общините. С какво тогава да привлечем туристи? Същото е преди началото на сезона. До май месец почти нищо не работи и курортите приличат на строителна площадка. Нямаме разработка и конкретни действия за това как да привличаме туристи целогодишно. Наред с това нямаме и кадри, които да работят целогодишно.

Не трябва да се пренебрегва и факта, че нашето Черноморие е една от най-крайните точки на Европа. За туристите от Западна Европа е много по-лесно да отидат до Хърватска, Словения, Испания, Италия.

– Проблем за привличане на туристи от трети страни се оказва и визовият режим. Това потвърди и самият посланик на Беларус Александр Лукашевич при посещението си в Бургас. Смятате ли, че трябва да има промени в дейността на държавата ни в тази посока?

–  За пример ще посоча само, че от месец март до 30 ноември всеки руски гражданин пътува до Турция без виза. Белоруското правителство пък е взело решение чуждестранните туристи да имат право на едномесечен престой в страната без виза. От друга страна Кипър продава визи на всеки гранично контролно-пропускателен пункт. От тази си дейност страната печели около 50 млн. евро, а ЕС я глобява 20 млн. евро. Сметката показва, че за тях това е изгодна политика.

– Каква е Вашата оценка за работата на Ryаnair на бургаското летище. Големите надежди, че авиокомпанията ще осъществява целогодишни полети до аеропорта, не се оправдаха? Защо?

– Полетите на нискотарифната авиокомпания приключиха на 31 октомври. Анализите, които правих от ноември 2017 до октомври 2018, бяха много обнадеждаващи. Само през октомври ръстът на чуждестранни граждани, кацнали в Бургас, е бил 52,31%. Това е незапомнен ръст от десетилетия насам. Никога сме нямали 1114 посетители от Италия, които да почиват по това време в област Бургас. Имаше туристи от Литва, Латвия, Словакия. Само поляците са били 3092 човека.

– След като данните са толкова обнадеждаващи, защо полетите на тази авиокомпания бяха преустановени?

– Навярно е имало някакви неясноти в договорната политика с авиопревозвача. Отделно в самата авиокомпания имаше напрежение и недоволство на персонала. По всяка вероятност има и други причини, за които аз нямам информация.

Сподели публикацията