Морските номади баджау са генетично адаптирани за гмуркане, издържат по 13 мин. под вода до 60 метра
Морските номади баджау са генетично адаптирани за гмуркане, издържат по 13 мин. под вода до 60 метра

От стотици години хората от племето баджау обитават морето и естественият подбор ги е превърнал в по-добри гмуркачи.

Ако задържите дъха си и потопите лице във вана с вода, тялото ви автоматично ще отключи т.нар. рефлекс за гмуркане. Ритъмът на сърцето се забавя, кръвоносните съдове се свиват, далакът се съкращава – всичко това са реакции, които помагат да спестите енергия, когато нямате достатъчно кислород.

Повечето хора могат да задържат дъха си под вода няколко секунди, други – няколко минути. Племето баджау обаче разчупва представите за гмуркане – тези хора могат да изкарат под вода 13 минути на дълбочина от 60 метра, съобщава National Geographic. Те живеят по крайбрежията на Филипините, Малайзия и Индонезия, където се гмуркат да ловят риба или да търсят природни материали, които да използват за изработването на различни неща.

Проучване публикувано в журнала Cell доказва, че заради ДНК мутация племето баджау имат много по-големи далаци, което им дава генетичното предимство за „живот“ в дълбините.

Ролята на далака

Далакът не е най-необходимият орган в човешкото тяло. На практика бихте могли да живеете и без него, но ролята му е да поддържа имунната система и да рециклира червените кръвни клетки.

При предишни изследвания е установено, че тюлените – морски бозайници, които прекарват голяма част от живота си под вода – имат необичайно големи далаци. Авторът на проучването, Мелиса Лардо от Центъра за геогенетика към Копенхагенския университет, иска да провери дали същата характеристика важи и за гмуркането при хората. По време на пътуване до Тайланд тя научава за морските номади и е впечатлена от легендарните им способности.

Лардо събира данни за друга група наречена салуан, обитаваща Индонезия. При сравняването на двете проби екипът й установява, че средния размер на далаците при баджау е с 50% по-голям отколкото същия орган при човек от групата салуан. „Видяхме изключително голямата разлика“, казва тя.

Лардо предполага, че с времето естественият подбор сигурно е помогнал на хората баджау, които от хилядолетия живеят в района, да развият това генетично предимство. Когато човек се гмурка на по-дълбоко, заради покачването на налягането кръвоносните съдове се пълнят с повече кръв. При екстремни случаи те може да се спукат и да се стигне до смърт. Това би могло да се избегне както благодарение на генетично наследените адаптации, така и на редовните тренировки.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE