Пенчо Петков от село Българево: Френският начин за отглеждане на охлюви е най-подходящ в България

През последните години драстично намаля броят на фермите за отглеждане на охлюви у нас. Има отлив, защото хората разбраха, че този бизнес е труден, коментира производителят Пенчо Петков от село Българево, община Каварна, за Фермер.БГ.

Има френски и италиански начин на отглеждане. Кой да изберете? Според Петков френският начин на отглеждане е по-подходящ за нашите географски ширини. По-скъп е като инвестиции и технология, но за сметка на това е по-рентабилен като количество охлюви и срок на отглеждане. При френската технология задължително трябва да има зала за репродукция и инкубатор, където да се излюпват малките охлюви.

Докато при италианския метод родителите се пускат във фермата. Там те се чифтосват, снасят, раждат. Много от процесите обаче не се контролират. Италианският метод е по-евтин, но изисква по-дълъг период на угояване от 10–11 месеца. Докато при френската система този срок е около 4 месеца, което е идеално за един летен сезон в България. Затова италианският метод е приложим по-скоро в топлите страни, където зимата е мека.

Нужна е температура от порядъка на 24–26С. Тогава въздухът не е много сух и има достатъчно влажност. Ако температурата е по-висока, над 30С, охлювът изпитва дискомфорт, тъй като тогава влажността е по-ниска и е необходимо повече вода. За да се изгради една ферма за охлюви, е нужна не само територия, която е залесена с определен вид треви, но и поливна система, която се използва ежедневно, съветва Петков.

Работата по отглеждането на охлювите започва в края на февруари. Предварителната подготовка продължава два месеца, когато се осъществява самата репродукция. Първите охлювчета се излюпват в края на април. Следват четири месеца на угояване от май до август, когато се полагат ежедневни грижи. Следващият етап е събиране и изсушаване на продукцията за още два месеца. Работата приключва обикновено в края на ноември.

Постоянно във фермата е ангажиран един човек. В подготовката участват 2–3 души, а в събирането на реколтата – 5–6 души в зависимост от количеството охлюви и за какъв период трябва да се събере. Имало е години, когато са били нужни 15–16 човека, спомня си собственикът на фермата за охлюви.

Фермите със зала за репродукция в страната не са много. Най-голямата е в Плевен, която се занимава главно с репродукция и сериозно изнася за чужбина. По последна информация на Петков обаче стопаните в Плевен продават бизнеса. Драстично намалява и броят на фермите, които отглеждат охлюви. Ако преди време са били около 350, то днес те са не повече от 20. Фалити има дори във Франция, Италия, Белгия – едни от най-големите страни консуматори на охлюви. Според производителя от Българево има отлив, защото хората разбраха, че този бизнес е труден. Пет години подред той купува охлюви за 15 000 лв. – едни от основните разходи. Днес той разчита на собствена зала за репродукция.

За отглеждането на килограм охлюви са необходими 1,4–2 кг фураж. След задълбочени анализи и години натрупан опит Петков е разработил своя рецепта за фураж за охлюви и е намерил начин сам да го произвежда в специализиран фуражен цех. Така му излиза два пъти по-евтино, отколкото да го купува готов от търговската мрежа. Когато си в другия край на България, както в Българево, трябва да платиш и за логистика, като така разходите стават още повече. Цената на този вид охлюви в България е около 4,5 лв. за килограм. Навън се търгува за 3,20–3,50 евро в зависимост от количеството на предлаганите охлюви на пазара. В Полша вече има много ферми, които смъкват цената. Те са по-близко до Франция и Белгия и логистиката от там е по-евтина.

Големите хранителни вериги работят със суровината от дивия охлюв, който е с по-ниско качество и цена. Той се събира в природата, изкупува се по 20–30 ст. и се търгува по 1 евро на борсата. Докато охлювът, който се отглежда във фермите, е 3–4 пъти по-скъп. Той се води гурме охлюв и намира приложение по-скоро в бутиковите ресторанти, а не в супермаркетите, обяснява фермерът.