Експерт: Учители и медици са най-засегнати от стреса

Отпуската трябва да е 25 дни. По-добре е наведнъж, но ако не е възможно, да се раздели на два пъти, но не на по-малко дни, съветва професор Невена Цачева, ръководител на Катедра по трудова медицина във Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София.
„Иначе ефект от почивката няма да има. Дългият уикенд, който навлезе като мода от Европа и САЩ, не върши работа, както пълноценната отпуска от 20 – 25 дни“, обяснява тя.
По думите й отпускарят трябва да си осигури и смяна на климатичните условия, пълен релакс и никакви мисли за работата, за да се върне работоспособен и креативен на работното място.
Според нея условията на труд у нас като цяло не са добри. „Не само в новите фирми с нови технологични, но и в традиционните, класическите производства. Условията не са добри особено при частните работодатели. Заболеваемостта с временна нетрудоспособност, т.е. отсъствието от работа с болнични листове, става все по-висока“, разяснява проф. Цачева в интервю пред „Монитор“.
Не случайно Световната здравна организация ни критикува, че в това отношение не сме на дъното, а под нивото на дъното по отношение на професионалните болести, допълва тя.
Най-рисковите професии по отношение на професионалните заболявания никак не са малко, разясни лекарят.
Учителите са засегнати приоритетно от стреса, социални и други фактори. Информационно натоварената среда, в която те работят, води до заболявания на централната нервна система – неврози, тревожност, стрес, бърнаут.
Заетите в сферата на здравеопазването – лекари, медицински сестри, фелдшери, акушерки, също развиват заболяванията, породени от постоянното напрежение и стрес. При тях обаче в по-висока степен има пренапрежение, тъй като отговорностите са огромни, както и умственият труд, за да бъде спасен човешки живот. Към това се прибавя и преумората в резултат дефицита на кадри и невъзможността работещият да се откъсне от служебните въпроси, след като изтече работното му време.
В производството се оказва, че най-уязвими от професионални заболявания са хората, които са заети в добива и преработката на суровини и материали: металурзите, миньорите и енергетиците. В системата на производствените предприятия са уязвими шивачките, работещите в хранително-вкусовата промишленост, както и в някои административни дейности.
IT специалистите пък масово са с очни заболявания, имат и костно-ставни проблеми. По подобен начин стои въпросът и с всички, които работят предимно с компютър. Това е нова рискова среда, която е съчетана с т. нар. информационна зависимост на работещия от машината отсреща. Освен това тези хора страдат от пренапрежение на централната нервна система в резултат от задълженията и отговорностите, с които са натоварени. Това важи особено за операторите.
Проф. Цачева призна, че вече има и работодатели, които се съобразяват с препоръките за разтоварване на служителите си – създават фитнес салони на територията на предприятието, осигуряват безплатни спортни занимания и танци, за да се разтоварят работниците и служителите им.