София. Станаха ясни резултатите от ежегодното национално допитване за бизнес климата в хотелския бранш, което Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира за четвърта поредна година. Това допитване има за цел да покаже какво е било състоянието на сектора през 2024 г., а също какви са нагласите и очакванията на хотелиерите за 2025 г.
Хотелският бизнес през 2024 г.
Почти половината от хотелите в страната работят със средногодишна заетост между 50 и 70%. Това може да се приеме като добър резултат, предвид факта, че над 50% от туризма у нас е с ясно изразена сезонност – морски и планински.
Малко под една четвърт от хотелите у нас са с над 70% заетост, а около една трета посочват заетост под 50%.
Малко над половината от хотелите в България посочват, че през 2024 г. са реализирали ръст в заетостта, като почти по равно са тези, при които този ръст е до 10%, и тези, с ръст между 10 и 20%. При една четвърт от респондентите заетостта е на нивата от 2023 г., а 20% посочват различни проценти спад.
Въпреки увеличението средно с около 10% на цените на нощувките през миналата година, хотелското настаняване в България остава сред най-бюджетните в цяла Европа – при 40% от хотелите цените за нощувка се движат в диапазона 100-200 лв. на вечер, а при една трета те са дори под 100 лв. на вечер. Едва една четвърт от хотелите могат да се похвалят със средни цени между 200 и 300 лв., а около 10% от тях успяват да достигнат диапазона 300-500 лв.
Очакванията и през тази година са за минимална корекция на цените, най-често в рамките на до 10%. Една пета от хотелиерите въобще не предвиждат увеличение през 2025 г., а при малка част от тях (15%) то ще бъде в диапазона 10-20%.
На годишна база, при две трети от хотелите приходите растат в рамките на до 20%, а при една пета от тях те са без промяна спрямо 2023 г. На този фон прави впечатление ръстът на разходите, който за втора поредна година изпреварва този на приходите – при близо 80% от хотелите се наблюдава ръст над 10%, а за немалка част от тях (30%) ръстът е дори над 20%.
Като цяло, през 2025 г., половината от хотелиерите очакват минимален (до 10%) ръст на приходите, а 30% въобще не очакват такъв.
Без изненада, най-висок дял в оперативните разходи имат тези за заплати и осигуровки на персонала – 60%, следвани от разходите за комунални услуги (20%) и тези за стоки и услуги на доставчици, включително храни и напитки (15%).
Предизвикателствата остават същите, но недостигът на персонал се задълбочава
От четири години – периодът, в който се провежда националното допитване, недостигът на персонал всяка година твърдо заема първо място, като най-сериозно предизвикателство пред хотелския бизнес в страната. Новото през тази година е големият дял, който това предизвикателство заема спрямо останалите – 43% или 5% ръст спрямо анкетата от миналата година.
За сравнение, на следващите две места сред най-големите предизвикателства за бизнеса са посочени инфлацията и ръстът на цените на стоки и услуги (20%) и невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса (16%).
Преобладаващо, с 33% от отговорите, хотелиерите посочват, че недостигът на персонал може да бъде решен с развитие на собствени кадри, като се работи по-сериозно със студенти и ученици от горните класове. Малко по-нистък е делът на тези, които виждат решение в повишаването на възнагражденията, така че да бъдат конкурентни на други сектори (31%). Едва на трето място като решение се нарежда най-коментираната в медиите тема, свързана с туризма – вносът на работници от трети страни (25%).
Интересното тук е, че всеки от трите варианта на разрешаване на кризата с персонала е свързан с редица спънки и предизвикателства – въпреки сериозния и продължаващ ръст на възнагражденията, те не могат да растат безкрайно, защото са пряко свързани с повишаването на цените на нощувките, а както се вижда от предните въпроси, хотелиерите са доста скептично настроени към такъв вариант, най-вече заради силната вътрешна и външна конкуренция.
Влияние върху вноса на работници оказват както недостатъчният административен капацитет на консулските ни служби в много от държавите, които се явяват „износители“, така и нарасналите ангажименти на България по отношение на контрола на границите на шенгенското пространство.
При тези обстоятелства, работата със студенти и ученици от горните класове остава една от малкото опции за справяне с кризата с персонала. За да се оптимизира тази работа обаче е необходимо да бъдат направени някои нормативни промени, които биха позволили по-тясна връзка между бизнеса и образованието.
Какви гости посещават българските хотели
За втора поредна година расте делът на хотелиерите, които посочват, че разчитат основно на български туристи – 44,7%, спрямо 41% през 2023 г. и 35% през 2022 г.
При чуждите пазари, румънският твърдо води класацията (60%), следван от британския- (28%), немския (24%), гръцкия (23%), турския (21%), полския (18%), израелския (16%), македонския (11%), испанския (8%) и други, като процентите тук надхвърлят 100, защото се допускат няколко отговора.
За участниците в допитването
В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които управляват леглова база от около 19 хил. стаи, разпределена в места за настаняване с по над 15 стаи (за да се изключат къщите за гости и Airbnb-апартаментите) и категории две, три, четири и пет звезди.
Тази леглова база е разпределена основно в морски (36%), следвани от градски (26%), спа (17%) и планински (11%) хотели. Около 60% от хотелите са с капацитет до 100 стаи, една четвърт са с между 100 и 200, а 15% са с над 200 стаи.
Четиризвездните хотели преобладават – почти половината от участниците в допитването са собственици или мениджъри на такива хотели. Около една трета от хотелите са с три звезди и 13% са петзвездните хотели.
Пълните резултати от допитването могат да бъдат прегледани тук.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
