Следващото голямо предизвикателство е да бъдат обучени професионални хижари. Стопани, които ще превърнат хижите в притегателно място

Асоциация „Планини и хора“ навърши 25 години и по този повод беше проведен семинар, представящ основните постижения през годините, в техния обществен и икономически контекст. За читателите на Bgtourism.bg Любомир Попйорданов, председател на УС и един от учредителите на асоциацията, разказва интересни подробности за успехите и перспективите пред организацията.
Кристиан ИВАНОВ
– Г-н Попйорданов, „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“ отбелязва 25 години от своето създаване. Каква е равносметката, поглеждайки назад към този четвърт век?
Когато учредихме асоциация „Планини и хора“ бяхме общо шепа хора, а днес сме 168 души. Преди 25 години професията планински водач не съществуваше, но вече го имаше търсенето. Една от нашите основни цели беше да я създадем и да регламентираме необходимата система от правила, за да може тя да се развива.
Преди 25 години българския туризъм беше още в ембрионална фаза и имаше всички стигми както на отишлия си социализъм, така и на масовото разграбване на държавни активи, което нарекохме приватизация. Инфлацията беше с астрономически размери – 578% според НСИ.
– Какви бяха първите ви стъпки в посока създаване на професията планински водач?
– Благодарение на добрите контакти на туристическа агенция „Одисея ин“ във Франция и нейното посолство, в България пристигнаха френски преподаватели. Учреди се и самото сдружение „Планини и хора“. Това са два паралелно развиващи се процеси. Френските експерти съдействаха за един експертен преглед на нуждите от обучение за планински водачи. Те подготвяха и български преподаватели, които след това да продължат започнатото. През 2003 г. официално бе създаден към „Планини и хора“ Център за професионално обучение на планински водачи; през 2004 г. издадохме първите дипломи. Ние сме пионерите в България по отношение на тази професия, на практика я създадохме. Не мога да кажа кога точно тя влезе в закон за туризма, но първата обстойна регламентация дойде със създаването на Държавни образователни изисквания по линията на НАПОО към Министерство на образованието и науката.
Моменти от семинара по повод 25 години Асоциация планини хора.
– Как се разви професията планински водач в следващите години?
– Днес има над 250 планински водачи, които са преминали през нашите курсове и дипломирани. В сдружението членуват над 120 професионални планински водачи, готови професионално да водят групи в планината през цялата година, носейки съответните отговорности за това. През 2016 г. най-после излезе и Наредбата регламентираща професионалната правоспособност на планинските водачи от гледище на Закон за туризма.
В България интересен казус е, че училището в Черни Осъм от 2001 г. е акредитирано да обучава по професията планински водач. Не мисля, че на такава възраст човек има нужния жизнен опит и изградени качества, за да бъде завършен планински водач и навършил 18 г. да започне да води туристи.
– Какви стъпки трябва да предприеме човек, който иска да стане професионален планински водач?
– Освен варианта с училището в Черни Осъм, за което стана дума, втората възможност е теоретично и практическо обучение в рамките на общо 960 часа в акредитиран от МОН/ НАПОО обучителен център. Курсът е с продължителност от минимум година с летен и зимен семестър и струва 2 700 лв. Цената на един час излиза около три лева, в групи от до 10-12 души, което е смехотворно като заплащане за експертизата на ангажираните преподаватели и цялостна организация. Полагат се изпити и при успешно завършване се издава диплома. След това трябва да се положат изпити и в Министерството на туризма. Те представляват тест за теорията и полеви изпит на терен в планината. Тези, които завършат всичко успешно, се регистрират в национален туристически регистър. Планинските водачи са нашите посланици на планината. Те трябва да осигуряват не само живота и здравето на туристите, но и да им предоставят едно обогатяващо преживяване. Да отварят очи за красивото и да създават култура.
– Дипломите, които издава вашето сдружение, признати ли са в чужбина?
– Да, нашето сдружение и обученията ни са признати от международната организация Union International of Mountain Leader Associations (UIMLA). Нашите дипломи са международно признати и могат да послужат за намиране на такава работа в Европа. Има две основни нива в професията на планинския водач. Едното дава практически неограничен терен на практикуване и водене в планински условия, включително с катерене. Другото ниво е за пешеходен туризъм, какъвто е преобладаващо планинския туризъм в България – последното е записано като „първо ниво“ в професията..
– Болезнен въпрос е защо хижите в нашите планини са в такова окаяно състояние?
– Тук въпросът опира по какъв начин стопанинът управлява своята собственост. Много от хижите са собственост на Българския туристически съюз, а там текат процеси, които все още не са приключили и е трудно да се прогнозира какво точно ще се случи. Важно е хижите да се върнат към своята естествена функция. В тях да бъде чисто, туристите да бъдат посрещани вежливо, леглата да са удобни, човек да може да се изкъпе. Ако не бъдат продължени усилията за документалното създаване на професията хижар, така както създадохме тази на планинския водач, ситуацията няма да се промени към добро. Нужна е програма за обучение, която да стимулира хората да приемат за своя професия хижарството. Тази професия да бъде уважавана и добре платена. Хижарят трябва да отговаря на много критерии, да може да реагира в различни ситуации. Да умее да ремонтира, ако се наложи да действа като планински спасител… Ясно е, че без хижи – няма планински туризъм. Заслужава си да следим междувременно по канала на НОВА ТВ „Разказите на хижаря“
– Пътувал сте много по света, но с какво нашите планини са уникални?
– В нашите планини имаме огромно богатство на пейзажи, места с много различна енергия и те са разположени на много близки разстояния. Легендите, свързани с тези места, традициите, хората. Различните видове птици и животни. Всичко това е едно голямо богатство. Развитието на железопътния и обществения транспорт, могат много да помогнат за достъпа до нашите планини и да ги направят още по-атрактивни за туристите от България и чужбина.
– Коя е вашата любима планина в България?
– Родопите. Те са много различни, простирайки се от долината на река Места до Ивайловград. Спиращи дъха гледки, скали, стари гори, култура… Това е една жива планина. Местните хора все още живеят там и това е много важно. Влизането на България в Шенгенското пространство ще даде възможност за преминаване през Родопите чак до брега на Егейско море и това е една много вълнуваща перспектива за развитието на туризма на България изобщо.
Сподели публикацията

Семеен хотел и вили в алпийски стил в Паничище | 103 Alpine Нов СПА хотел в Сапарева Баня | 103° Hotel & SPA