Slide
Slide
Slide
Slide
София. Проблемът с дивото и свободното къмпингуване е много сериозен и е крайно време да направим пътна карта на проблема и да приемем наредба за регулация. Това заяви народният представител от “Продължаваме промяната – Демократична България” Ивайло Мирчев по време на кръгла маса на тема „Регулация на дивото и свободното къмпингуване“, съобщиха от пресцентъра на политическата формация.

Мирчев, който е организатор на дискусията, пое ангажимент за създаване на работни групи по проблема и заедно със заинтересованите страни да постави краен срок на всички процеси. “Тази дискусия е достатъчно ясен ангажимент на достатъчно на брой политически сили, че е време да преминем към реални стъпки, а не това да бъде поредният разговор, в който не се е стигало до никакво решение”, каза той.

Депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева подкреки тезата на Ивайло Мирчев и призова към търсене на работещ механизъм за регулация на дивото и свободното къмпингуване. “Има много и различни начини къмпингуването да бъде регулирано по един природосъобразен начин и така да позиционираме България като едно прекрасно място за такъв вид туризъм”, допълни тя.

Към настоящия момент въпреки забраната в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), стратегия за регулация на дивото къмпингуване липсва. От 2016 г. насам приемането на такава наредба бива многократно отлагана.

На дискусията присъстваха още представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ),Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на туризма (МТ), кметове и представители на неправителствени организации. Те се обединиха около идеята за създаване на наредба за регулиране на свободното къмпингуване.

Директорът на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ към МРРБ Пенчо Димитров очерта трите цели на наредбата – определяне на условията и реда за местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани, правилата на устройването и ползването им и нормативите за престоя в тях.

Кметът на Шабла Мариян Жечев и кметът на Царево Георги Лалчев посочиха замърсяването като един от основните проблеми при къмпингуването, което няма регулация. По думите им средствата, които се събират от местните хора за такса смет, отиват за нерегламентирани сметища и всички терени около плажовете.

Лалчев засегна и темата за застрояването по Черноморието. “Много бих искал да затворя една обсесия, която се налага сред обществото за това, че жителите по морето имат изключително огромното желание да застроят и блокират цялото море. Това не е така. В нашите планове и програми винаги сме предвиждали възможности за това да има големи територии за осъществяване на такъв вид туризъм”, каза той.

Люба Батембергска от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) заяви, че къмпингуване се прави на територията на цялата страна и има сходни проблеми, като най-интензивни са по Черноморието. И изрази надежда, че приемането на необходимата регулация ще разреши проблемите при дивото и свободното къмпингуване. “Къмпинг туризмът е един от туристическите продукти, които са много добре разработени в България с минимално целево инвестиране от държавата”, каза още тя.

Инициаторът на дискусията Ивайло Мирчев закри кръглата маса със заявка до края на годината да има разработено законодателство и новият къмпинг сезон 2024 да стартира с ясни правила.

Сподели публикацията