Как един развален влак се превръща в паметна история за цял живот
Конкурсът за детски разказ на национална агенция Bgtourism.bg “Моето пътешествие” расте заедно със своите талантиви автори!
Истински щастливи сме, че магията да твориш красиви и интересни истории на родния си език се превръща в незабравима част от детството на всички момчета и момичета, които ни изпращат своите разкази.
Ето какво ни пише Диана Андрова, майка на Славин Андров: “Здравейте! Радваме се, че за трета поредна година ще бъдем част от прекрасния конкурс за детски разказ „Моето пътешествие”. За нас е истинско удоволствие отново да споделим тази емоция с вас, а Славин е вече на цели 10 години.”
Нашата цел е да насърчим децата да разкажат по своя неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства могат да изпратят разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg , придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще разгледа всички материали, а най-впечатляващите ще бъдат публикувани и отличени с награди. Крайният срок за участие е 1 ноември 2026 година.
А сега е време да се качваме на теснолинейката със Славин, защото влакът вече потегля!
Едно наистина специално пътуване
Това лято мама реши да ме изненада с едно специално пътуване. Тя ми каза, че ще се возим на Родопската теснолинейка от Септември до Велинград. Аз много се зарадвах, защото никога не се бях возил на такова влакче, а нашият град Септември е началната точка на теснолинейката и тя е един от символите на града.
Тръгнахме на обяд, но аз не бях сам. Взехме и мой съученик и приятел, така, че още от самото начало знаех, че ще бъде забавно.
Качихме се във влака и потеглихме. Отначало всичко изглеждаше нормално, но после започна най-интересното. Влакчето бавно започна да се катери нагоре между планините. Минавахме през тунели, а след всеки тунел пред прозореца се показваше нова невероятна гледка. Имах чувството, че не пътувам с обикновен влак, а с някакво приказно влакче, което ни води към тайнствена страна. Само дето не знаех дали накрая ще срещнем някоя разглезена от СПА-то принцеса или някой родопски дракон!
В СПА столицата на Балканите
В един часа пристигнахме на гара Велинград. Слязохме и с бодра крачка и весело настроение се отправихме към центъра на града. Там точно течеше церемонията по награждаването на победителите в Gran Fondo Bulgaria – голямо състезание по колоездене.
Разходихме се и хапнахме. След това пред читалището видяхме вендинг машина за сувенирни монети. Разбира се, нямаше как да я подминем! Всеки от нас си взе по една монета за спомен. Вече имахме доказателство, че наистина сме били във Велинград.
Тръгнахме обратно към гарата и се качихме на влака за Септември. Мислехме, че най-интересното от пътуването вече е минало.
Колко сме грешали!
Героите са в неизвестност
Влакчето си препускаше с неговото бавно темпо между скалите и дърветата, а ние с приятеля ми се смеехме, говорехме и се забавлявахме. Стигнахме до гара Долене и изведнъж влакът намали. После започна да издава някакви странни звуци.
– Какво стана? – попитах аз.
Влакът спря.
Минаха пет минути. После десет. А влакът продължаваше да си стои.
След малко разбрахме, че се е счупил и няма как да продължим. Всички пътници слязохме и започнахме да питаме какво ще правим. Възрастните започнаха да звънят на близки, да разговарят с машинистите и кондукторите и да обсъждат как ще се приберем.
Оказа се, че гара Долене се намира на няколко километра нагоре по черен горски път от шосето Варвара – Велинград. А автобус нямаше как да се качи чак до гарата.
Докато възрастните се тревожеха и ядосваха, ние с моя приятел решихме, че щом ще чакаме, поне да не скучаем.
Голямото дърпане
Започнахме да се гоним във влака и около него. После открихме една верига отпред на локомотива. Хванахме я и започнахме да дърпаме локомотива с всичка сила.
Дърпахме…
Дърпахме…
Нищо!
Локомотивът изобщо не помръдна. Явно беше по-силен от нас. Накрая мама ни се скара, защото бяхме станали целите в смазка и пепел.
– Вие двамата какво правите?! – попита тя.
Ние се засмяхме, но после трябваше да отидем до една чешма, за да ни измие. Така че освен пътешественици вече бяхме и двама доста мръсни механици.
Слънцето започна да залязва. Небето стана оранжево и червено, а планината изглеждаше по-красива. Беше едновременно малко страшно и много интересно. Никога не бях си представял, че ще посрещна вечерта на гара Долене, високо в планината, правейки компания на едно счупено влакче.
Маршрутката на спасението
Само че постепенно започнахме да огладняваме. И то много!
Точно когато започнахме да се чудим дали няма да прекараме нощта на гарата като истински планинари, пристигна една маршрутка. Тя щеше да ни извози на групи до главния път, където ни чакаше автобусът.
След известно време всички пътници се събрахме и започнахме да се качваме в автобуса.
Тогава разбрах нещо интересно. Шофьорите на автобуса не говореха български! Говореха само руски. Аз много се зарадвах, защото знам руски и можех да го използвам в реална ситуация. Отидох при тях и казах:
– Добрый вечер!
Те се усмихнаха и ми отговориха.
Почти към полунощ автобусът пристигна в Септември. Когато слязох, отидох да се сбогувам с шофьорите и им казах:
– До свидания! До новых встреч!
Те отново ми се усмихнаха и ми пожелаха:
– До новых встреч!
Дом, сладък дом…
След това се прибрах вкъщи. Бях изморен и доста мръсничък – по дрехите ми още имаше пепел и смазка от влака. Изкъпах се, хапнах нещо и само секунди след като легнах…
Заспах!
Понякога едно обикновено пътуване с влак може да се превърне в приключение, което помним цял живот.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
