Интервю за Bgtourism.bg с Иван Грошев – председател на Асоциацията на агенциите за входящ туризъм
– Здравейте, г-н Грошев! Министерство на туризма публикува за обществено обсъждане проект на ЗИД на ЗТ, касаещ създаването на Туристически гаранционен фонд (ТГФ). Защо е необходимо приемането на Гаранционен фонд?
– Подобен гаранционен фонд съществува в повечето европейски страни и се оказва добра практика, изпитана в реални ситуации. За българските потребители на туристически услуги това означава по-голяма сигурност, съответно спокойствие при резервирането и реализирането на пакетната почивка. Допускам, че с времето съществуването на фонда ще отсее туроператорите с разумна търговска и финансова политика от тези, които с поведението си излагат на риск реализацията на пакетните пътувания. Просто финансовите параметри за участие във фонда на последните не би трябвало да бъдат изгодни.
– Виждаме много разнопосочни мнения по темата. Имате ли предложения, които ще изпратите до МТ в посочения от туристическото ведомство срок?
– Ние попадаме по новата дефиниция в категорията туроператор В. Намирам за много адекватно подобно разделение на категоря А, работещи с крайни клиенти (В2С) и категория В, предоставящи услуги само други туроператори, или бизнес клиенти (В2В), но не и на крайни такива. ТГФ предоставя сигурност само на крайния потребител и затова е повече от уместно покритието, респ. участието във фонда да е насочено към категория А. ТГФ по дефиниция не предоставя закрила на бизнес клиенти, затова и туроператорите от категория В нямат основание да участват в него. Така че ние подкрепяме тази много разумна категоризация на ЗИД на ЗТ.
Д-р Сийка Кацарова: Влизането ни във въздушен Шенген събуди интереса на пазарите от трети страни към балнеологията
– Какви промени ще предложите, за да защитите интересите на професионалистите в индустрията и на потребителите?
– От казаното по-горе считам за коректно инициативите за „фините настройки” да идват от туроператорите от категория А. Ние, разбира се, сме коментирали и споделяли мнения и препоръки с наши колеги от категория А, както и с АБТТА, но е редно те като пряко заинтересовани да отсеят и преценят, кое следва да бъде официално предложено. Четох в медиите коментари, че няма чиста категория В, но не споделям това мнение. Туроператорите, работещи В2В имат различен бизнес модел и не работят В2С най-малкото, защото така се оказват конкуренти на своите клиенти. Няма фирма, която би поела този риск. По-скоро има обратната ситуация – категория А, работеща и на В2В пазара.
– България закъсня с приемането на ТГФ, но в същото време туроператорите у нас бяха изключително отговорни. Ще се възползвате ли от енергията на настоящия министър на туризма и желанието му ТГФ да се доведе до край?
– За ТГФ се говори от години, но да, коментарът за отговорното поведение на нашите туроператори е много верен. За сравнително младия туроператорски пазар сме имали минимален брой критични ситуации. Пазарът обаче се развива възходящо, като дори за някои дестинации България е в топ 5 на емитивните пазари. Изглежда, че моментът е назрял за въвеждането на ТГФ. Колегите от МТ, както и браншовите организации също имат воля за приемане на този механизъм. Няма как да бъде перфектен от ден първи. Практиката със сигурност ще покаже какво трябва да се адаптира на по-късен етап. Презумпцията обаче трябва да бъде, че ТГФ ще бъде нещо положително за потребителите и че ще сработи. Гласовете как няма да се получи, как ще се опорочи и т.н. не допринасят с нищо.
– Какви са другите предизвикателства, с които туроператорите се сблъскват това лято?
– Ако ползваме новата дефиниция, туроператорите от категория А и В имат различни проблеми. „А” са повлияни от развитието на българската икономика, предпочитанията на нашите потребители, еволюцията на техния вкус, кратката времева рамка, която клиентите възприемат като обичайна за почивка, наличието на капацитети в дестинациите и др. Категория В основно се сблъсква с проблемите в емитивните пазари, политическата и икономическата несигурност в много от тях, начина по който се възприема България като страна близо до военни действия, липсата на достатъчно пари за национална реклама въпреки добрите първи стъпки през тази година, предизвикателствата с липсата на работна и последващите проблеми в обслужването.
– Може би добрите новини на фона на все повече военни действия по света и на куп предизвикателства са, че пътуванията бележат невиждан бум. Много дестинации въвеждат и обмислят мерки за ограничаване на посетителите. Как работят туроператорите това лято?
– Да, след пандемията пътуванията наистина са в голям подем. В някои държави вече има кампания срещу свръх туризма. В Майорка, Барселона, Атина, Венеция имаше протестни акции. „Туристи, отивайте си!” е лозунг на много места. Посочва се предизвиканото от свръх туризма повишаване на наеми, липса на вода, недостиг на електроенергия и т.н. Въпросът е обаче, дали протестът трябва да е срещу туроператорите респ. туристите, или спрямо местните политика, бизнес и хора, които дават „терен” това да се случи. Туроператорите инвестират много в политиката на устойчиво развитие и не бих търсил проблема основно при тях. Все пак големите европейски туроператори се опитват активно да говорят с местната власт, НПО и други организации, за да обяснят на обществеността, какви усилия са положили и полагат по темата устойчиво развитие. От друга страна България не страда от казуса свръх туризъм и това може да се използва за една подходяща маркетингова кампания от типа „Туристи, вие сте добре дошли”, като разбира се, не повтаряме грешките на гореизброените дестинации.
Разговаря Руслан Йорданов
Още по темата:
