Интервю за Bgtourism.bg с д-р Меглена Плугчиева – посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм
– Г-жо Плугчиева, нашата поредна среща е в Бургас. Градът е домакин на 11-ия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, а темата тази година е „Устойчивото развитие на здравния туризъм в България – проблеми и възможности“. Какви са проблемите и възможностите пред здравния туризъм днес?
– Нека първо да започна с един много голям комплимент към ръководството на Съюза за организирането на конгреса точно в Бургас и за перфектната организация, високото и професионално ниво във всяко едно отношение. Много полезни сесии, много полезна информация, конструктивни дискусии, високо представителство и неформалност, с което се отличава категорично от всякакви други такива, с които, за съжаление, е залято общественото ни пространство в последно време.
Още един задължителен комплимент към Бургас. Бургас е просто като че ли друга България в момента. Изключително красив и чист. Изключително подреден. Респект и комплимент към кмета, към цялото му ръководство. Това е град, който има физиономия, далеч надвишаваща средното европейско ниво. Мога само да изразя настина адмирации и възхищение, да пожелая на всички политици и кметове да дойдат в Бургас и да се поучат. Държавата ни може да бъде на същото ниво.
Сега на конкретния въпрос. Здравният туризъм, устойчивият здравен туризъм – поначало последните няколко години устойчивият туризъм се налага не само като модерно понятие, а като задължителна необходимост – означава не само да се предлага развлечение, релакс, здравна услуга, но съответно това да е с положителен ефект за местата, където това се провежда. Това означава осигуряване на работни места в съответните райони. Това означава заинтересованост на тези райони, това означава комплексно развитие наред с този здравен туризъм, това означава връзка с местното земеделие, с местните търговия, услуги, транспорт и това говори за един устойчив икономически подход за развитие на дадения район, който носи принадена стойност като изживяване за туристите, за ползващите тези услуги както в национален мащаб, така и особено за чуждестранните ни гости.
– Имаме продукта. Какво е необходимо да се направи, за да може да генерираме повече имидж и средства?
– Първо, трябва да знаем, че ние сме една страна с необичайно големи дарби, ресурси, природни предимства и съответно и човешки потенциал. Това са предпоставки за изключителен успех. Веднага трябва да кажа, че това е в сравнение с други дестинации, с други държави, които имат по-ограничен както природен ресурс, така и професионалното ниво е по-ниско, но пък те ни превъзхождат в рекламата и в умението да се представят. Всички ние се убеждаваме все повече, че те печелят главно от умението максимално да представят скромния ресурс, с който разполагат. Това им носи повече туристи и икономически резултат. Докато ние не съумяваме точно в тази част и от това губим. Ние трябва да се научим да умеем да се представяме по най-добрия начин с всичко, с което разполагаме. В малкото добри статии и коментари, които излизат в чужбина, се прокрадва именно тази дума „Скритото лице на България“, „Скритите съкровища“, „Скритите тайни“, „Скритите …“. Излиза така, че ние сме се скрили, чакаме някой да ни открие, вместо ние по-смело и симпатично да излезем и да се представим. Това е един голям проблем. Освен това, липсата на, за съжаление, на политическа стабилност през последните няколко години също е фактор, който пречи на развитието на туризма. Държавата де факто е абдикирала от ангажиментите си към този сектор и не само това, даже тя на моменти пречи. Това е много сериозен проблем пред сектора, който въпреки това прогресира и въпреки това успява и се справя все по-добре. Това е някакъв феномен и парадокс, който трябва да бъде казан и формулиран директно, което означава, че държавата би трябвало да поеме своята отговорност, както го правят всички държави, с много по-малки възможности и дадености и да го сложи този сектор като основен приоритет на развитие и в общия туризъм – точно здравният, балнеоложкият и уелнес туризмът придобиват все по-голямо значение предвид необходимостта от повече превенция, от необходимостта от здрава работна ръка за пазара на труда, от необходимостта за преодоляване на пост-ковид синдрома за много европейски граждани. Така че държавата – със законодателни, с административни и всякакви действия и политическа воля трябва да се обърне с лице към този сектор и да го подпомогне на всяка цена в неговото развитие, защото от държавата се изисква много малко, но то е ключово за стимулиране истинския възход на този сектор.
Ирена Георгиева: Проучване показва, че над 35% от пълнолетните българи са практикували здравен туризъм през последните 2 години
– Като че ли не само в областта на туристическата индустрия, но и на национално ниво виждаме един огромен недостиг на визионери-политици, които да зададат общия тон, ясни цели за развитието на държавата, включително и в туризма. Това така ли е?
– За съжаление, сте абсолютно прав! Държавата ни през последните няколко години е загубила компаса на своето развитие. Липсват именно държавници с визия и смелост. Това са вече 4 години – не само на застой, но и на разпад на държавността. Това се отразява зле в икономически и социален план. Нещата са наистина тревожни. Затова ние имаме нужда да се сложи край на тази политическа патология и безвремие и съответно да имаме трайно и редовно правителство с ясно формулирани приоритети за развитие на страната – в дългосрочен, средносрочен и в краткосрочен, с ясно поставени срокове, с необходимите финансови и човешки ресурси, с които трябва да бъдат обезпечени тези всички приоритети и съответно отговорно действие и ангажимент към обществото. Това е, от което има нужда България във вътрешнополитически план, но и във външнополитически, защото ние сме със сринат имидж навън. Не ни вземат вече насериозно. Нашите партньори, а да не говорим за тези, които не са ни партньори, това е загуба на имидж, загуба на влияние, загуба на всичко, което бихме могли да ползваме в интерес на страната си, но загубеният имидж навън естествено води след себе си негативни последици в икономически план. Виждате срива на чуждите инвестиции в България. Не може да се представя и да се бори този перфектен сектор, бих казала с техническа обезпеченост, с уникални природни ресурси, с толкова силен професионален мениджмънт, когато в чужбина – при тези пазари, за които се борим, излизат статии за корупция, за престъпност, за проституция и всички лоши новини. Трябва да се осъзнае взаимовръзката на всичко това и категорично основното, което трябва да се направи, но и ние трябва като общество – да се ангажираме, да се мобилизираме, защото няма кой да дойде друг отвън, за да свърши тази наша работа. Ние като общество трябва да се намесим и да спрем тази негативна спирала, да отидем на избори, да кажем край, да гласуваме и съответно да настояваме като общество много по-активно точно да се намерят необходимите прагматични и конструктивни решения за България във вътрешнополитически и външнополитически план. Задачите са ясни, не са необходими и са вече вредни общите формулировки, клишета, празнословия, което за съжаление звучи от повечето политици. Трябва съвсем ясно да се формулират вътрешните ни проблеми в различните икономически сектори и какво и как трябва да се направи. Има човешки потенциал, има хора.
Започнах с примера за Бургас. Имаме много такива Общини. Това са кметовете на Велико Търново, Троян, Монтана, Сандански и др. – хора, които са доказали на практика в ежедневната си работа успехи, дали са резултати, спечелили са доверието на гражданите. Такива хора трябва да бъдат и на национално ниво, за да върви държавата ни напред, а имаме всякакви основания, обстоятелства, потенциал и предпоставки да бъдем сред водещите в Европа.
– През последната една година Вие като посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм имате възможност дълбоко да навлезете в живота на туристическата индустрия в България, да се сблъскате с предимствата и с проблемите. Туризмът е зависим и от други две министерства – МВнР заради визите за туристи и работници, както и от здравното министерство. Какво е отношението на тези две министерства към този приоритетен и имиджов бранш на България?
– За съжаление проблемите, които възникнаха, особено за внос на работна ръка от трети страни, както и за допуск на туристи от трети страни, се увеличиха и те идват именно от несвършена работа на няколко министерства, прехвърляне на отговорности или липса на достатъчна координация и подготовка, но виждате, че в момента, в който Българският съюз по балнеология и СПА туризъм стана активен, упражни публично натиск и искане и настояване – виждате, че започва да се получава и резултатът. Съответно, има подадена ръка към тези институции. Работната група към Министъра на туризма ще бъде допълнително подсилена с представители на Съюза и тя ще трябва да заработи много по-активно и не само да се отчита, че се е събирала, а това, което категорично записваме в документа, който ще получат министрите е, че тази комисия след всяко заседание да дава отчет публичен – на бизнеса и обществото, за това какъв е резултатът от нейната работа и в какви срокове съответните проблеми ще бъдат решени. Това са възможностите за действие. Оптимист съм, че това е възможно да стане.
Български хотели влязоха в каталозите за туризъм на две водещи австрийски застрахователни компании
По отношение на това, което аз пряко имах като ангажимент за Австрия и разширих този ангажимент за трети страни, мога да кажа, че за няколко месеца успяхме 13 хотела от Черноморието да включим в каталозите на водещите австрийски застрахователни компании и тази година вече има австрийски туристи тук. А това означава, че с работа, с настояване, с добър продукт можем да бъдем изключително ефективни и полезни за себе си. За съжаление трябва да споделя, че навсякъде в Австрия ми казваха, че не знаят, че България има такъв туризъм. Изобщо България не е известна – ние от под нулата успяхме да направим този пробив. По същия начин вече имаме първи резултати в Норвегия. Стартирахме разговори и по темата Швейцария. Темата Турция е другата голяма и важна тема, която трябва със съдействието и на други институции да се разработи този пазар, като се намери подходяща формула за туристически визи за турските граждани, за да не предпочитат Гърция. Те ще дойдат в България, ако този въпрос се реши, защото ние имаме още повече връзка с нашите български турци, които са с двойно гражданство, и тази връзка като съседи е много добра – ние трябва просто да се отворим и да отворим пазара.
Друг пазар, който е важен, е Румъния. Трябва да се прави повече реклама и да не чакаме, че просто сами и от само себе си ще дойдат румънците. Западните Балкани е един друг потенциален голям пазар. Има много добри възможности страната ни наистина да просперира в това отношение. Още повече, че всички ставаме свидетели на климатичните промени и както знаем, ситуацията в Испания и Южна Италия е много по-критична в климатично отношение заради сушите и безводието, в сравнение с България. Освен това, пренаситеността в Испания с масов туризъм – там има протести срещу масовия туризъм, затова ние трябва да се възползваме от тази нова ситуация, да бъдем в крак с времето и да съумяваме да се презентираме да привличаме клиенти, туристи и приятели на България, защото това рефлектира върху политическия и държавен имидж на страната ни.
– През последните години Вие изключително правилно маркирахте, особено за румънски пазар, че ние не трябва да ги приемаме като даденост и трябва да бъдем активни, но като че ли през последните години ние, българите, се превърнахме в индивидуалисти, разединени сме, а от Вашите думи разбирам, че ние трябва да работим като един отбор. Има ли силата и енергията Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, а имате ли и визията как да се направи така, че туристическата индустрия да се обедини и като един отбор да се заявим, защото днес всеки говори и припознава „Бранд България“ и си мисли, че всичко това започва от него, но в крайна сметка всички ние сме „Бранд България“?
– Трябва да призная, че сте много прав. Народопсихологията ни е явно такава и се характеризира с много силен индивидуализъм, което е сериозен недостатък и ни пречи, но си мисля, че точно Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е един прекрасен пример как обединените усилия и съумяването в един екип и отбор работи и се получава още по-голям успех. Този пример би трябвало да стане заразителен и да се пренася при всички – на национално и регионално ниво. Това е рецептата за успех.
Чуйте цялото интервю с д-р Меглена Плугчиева, с нея разговаря Руслан Йорданов
11-ият конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм е едно от най-ярките събития в календара на българския туризъм, обединяващ държава, експерти, бизнес, академична общност и потребители. Форумът тази година се проведе с подкрепата на Министерството на туризма и под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Домакин на събитието беше община Бургас. Конгресът в Гранд хотел и СПА Приморец се отличи отново с изключително високото си професионално ниво.
