София. Научно-практическата конференция „AI & Well-being в корпоративния свят“, организирана от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, постави фокус върху връзката междудигиталната трансформация, изкуствения интелект, корпоративната среда и човешкото благополучие. Форумът събра представители на академичната общност, туристическиябизнес, неправителствени организации, млади учени и експерти за дискусия върху пресечните точки между изкуствения интелект, икономиката на щастието, уелнес туризма и корпоративното благополучие.
От икономиката на щастието до бъдещето на корпоративната среда
Конференцията беше открита от проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“ при УНСС. В пленарната сесия се включиха още проф. д-р Лилия Терзиева от Университета по приложни науки в Хага, проф. д-р Еленита Великова и доц. д-р Ася Панджерова от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, и общопрактикуващият лекар и биоенерготерапевт д-р Доротея Дралчева. Те представиха темите за измерването на щастието в дигиталната икономика, уелнес туризма и икономиката на щастието, дигиталния детокс, холистичния подход към здравето и корпоративния well-being.
„Фокусът на екипа на нашата катедра в последните години е върху здравния туризъм и уелнес туризма като част от благополучието и благоденствието. Изкуственият интелект е част от нашето ежедневие, бизнес и професии. Той ще даде възможност някои от професиите в туризма да се редуцират, но за сметка на това ще се появят и много професии на бъдещето, особено такива, свързани с уелнес туризма. Затова катедра „Икономика на туризма“ анонсира и подготвя кадри именно за тях“, заяви при откриването проф. д-р Мариана Янева. Тя съобщи, че катедрата е получила дългоочакваната акредитация за дистанционната бакалавърска програма „Здравен и делови туризъм и икономика“, в която по модерен и иновативен начин се обучават кадри за приоритетните видове туризъм и развитието на Бранд България в четири сезона. Дигиталните ресурси и канали на катедрата като нейната онлайн библиотека, YouTube канал и страници в социалните мрежи, са основен елемент в обучението и комуникацията съсстудентите, добави проф. Янева.
Проф. д-р Лилия Терзиева насочи вниманието към измерването на щастието в дигиталната икономика, като припомни, че Индексът на щастието, който се изчислява от 57 години насам, традиционно е включвал икономически показатели като БВП, инвестиции, иновации и др. Едва в последните осем години при измерване на щастието се добавят показатели и критерии като смисъл, удовлетвореност, емоции, свързаност, които стоят в основата на благополучието и благоденствието. „Затова за всички нас е важно да оценим по какъв начин нашият икономически успех съответства на нашето благополучие, удовлетвореност, реализация и смисъл“, коментира проф. Терзиева.
Проф. д-р Еленита Великова, главен секретар по науката на УНСС, представи последните данни за развитието на глобалната уелнес индустрия, според които тя се оценява на над 6,8 трлн. долара и регистрира растеж от средно 8% годишно. Всички категории в уелнес индустрията отбелязват ръст в последните години с изключение на корпоративния уелнес, който леко се забавя. Това подчертава актуалността на темата за постигането на корпоративен уелнес и е интересна отправна точка за бъдещи изследвания и анализи на благополучието в корпоративния свят. „Глобалният уелнес институт извежда четири елемента на психичното благополучие – природата, изкуството и творчеството, социалните връзки и средата и ежедневието. В изследването натези четири елемента при служителите можем да потърсим възможности и начини, с които туризмът да допринесе за повишаването на психичното им благополучие“, заяви проф. Великова. Тя представи и създадения от нея и катедра „Икономика на туризма“ енергиен индекс, който има за цел да определи какъв е потенциалът на уелнес дестинациите за въздействие върху хората. Той също почива на четири основни елемента – природен компонент, мениджмънт на дестинациите, отзиви на потребителите и духовна и културна стойност на дестинацията. Съпоставянето на елементите на енергийния индекс с тези на Глобалния уелнес институт може да подкрепи търсенето на подходящи комбинации, с които да се насърчи корпоративният уелнес, а изкуственият интелект може да помогне с анализа на събраните данни и да даде препоръки за подобряване на благополучието на служителите.
Доц. д-р Ася Панджерова коментира, че темата за дигиталния детокс и туристическия well-being не е временно явление или мода, а сериозно преструктуриране на потребителското търсене. „Бъдещето принадлежи на дестинациите, които успяват да превърнат концепцията за уелнес и ритрийт в работещ бизнес модел“, подчерта доц. Панджерова. Тя даде пример с управлявания от нея хотел Лъки Банско СПА & Релакс, който миналата година получи отличие за най-добър 5-звезден хотел, прилагащ ритрийт практики. Успехите в тази област се дължат на последователността в разработването на много ясна концепция за уелнес и ритрийт, като дигиталният детокс е ключов елемент от тази концепция. „Дигиталният детокс се нуждае от създаването на подходяща уелнес среда, която да замени виртуалните стимули с реални сетивни преживявания, като ние постигаме това чрез създаване на подходящи холистични терапии в уелнес среда, правилно хранително поведение и възстановяване на менталния баланс“, сподели доц. Панджерова.
Необходимостта от превенция и създаване на последователни навици за здравословен живот и психично благополучие коментира и д-р Доротея Дралчева. „Виждам едно бъдеще, което е насочено към здравето на човека, към неговата цялост, които не могат да бъдат постигнати само чрез медицината. Тази цялостност, която е в основата на щастието, не обхваща само физическото тяло, а има невидими фактори като енергийното тяло на човека, душата и духа“, коментира д-р Дралчева. Според нея туризмът може да бъде обединяващото звено, което да комбинира тези фактори и да подпомогне постигането на благополучие.
Човешкото благополучие и новите технологии
В дискусионната част на конференцията бяха разгледани различни аспекти на човешкото благополучие в условията на дигитализация – от влиянието на изкуствения интелект върху усещането за щастие до ролята на уелнес туризма и практиките за възстановяване на баланса между технологиите и човека.
Оживена дискусия предизвика темата за степента на внедряване на дигиталните технологии в туризма и нуждата да се запазят работните места, човешкото общуване и емоцията от персонализираното обслужване. По думите на доц. д-р Светослав Калейчев от катедра „Икономика на туризма“, който има богат управленски опит в хотелиерството, употребата на нови технологии и AI в туризма не трябва да се случва на всяка цена и дори трябва да бъде умишлено ограничена, за да не провокира хората да се лишават от туристически преживявания и да ги заменят с дигитални инструменти. Доц. Калейчев насочи вниманието и към постигането на щастие в корпоративната среда, което все повече се превръща в лукс за съвременните професионалисти.
Според бизнес консултанта Румен Диканчев връзката между AI, удовлетворението и щастието на служителите преминава през два етапа. Първият е свързан с ентусиазма от спестения труд и време, но във втория етап се преминава към разсъждението за човека и неговото място в технологичните процеси. Тук възниква и притеснението за работните места в туризма, които според участниците в конференцията все още не са пряко застрашени от напредъка на изкуствения интелект, защото той не може да замени човешкото общуване и свързаните с него туристически преживявания. В тази връзка проф. Мариана Янева подчерта значението на новите професии в туризма, свързани с човешкото благополучие, и сподели за големия интерес към проведения от катедра „Икономика на туризма“ сертификационен курс „Управление на центрове за здраве и уелнес“. Катедрата подготвя и други курсове, свързани с професиите на бъдещето и новите модели на развитие в туризма.
Доц. д-р Ирена Емилова, ръководител секция „Туризъм“ вНБУ, също коментира необходимостта студентите и бъдещите кадри в туризма да бъдат подготвени за непрекъснатите промени в средата, предизвикани от технологичния напредък. По думите ѝ при внедряването на изкуствения интелект в образованието и бизнеса трябва да учим младите таланти да задават правилните въпроси и да прилагат критично мислене при работата с AI.
Мирослава Райковска – генерален мениджър на Hospitality andRetail Systems, препоръча когато се говори за уелнес, технологиите и тяхното приложение да останат невидими за госта и той да не бъде натоварен допълнително с използването им. Ас. д-р Светла Тагарева, собственик на Confito Events & Travel, подчерта значението на малките жестове и персонализираната грижа към клиентите, както и на познаването на културните особености и предпочитания на гостите. По думите ѝ AI може да помогне за профилирането на клиентите и за отправянето на персонализирани предложения, съобразени с миналия им опит и техните отзиви.
Д-р Цветелина Стоянова, директор Корпоративни клиенти в Маркет ЛИНКС, коментира данните от представително проучване на агенцията, според което средната оценка на нивото на щастие на българите е 6,2 (по скалата от 1 до 10), а нивото на тревожност достига 4,7. Сред причините за тревожност една трета от българите посочват своето здраве, което поставя грижата за здравето сред приоритетните области, когато става въпрос за щастие и благополучие. Сред мерките за намаляване на стреса, които българите предпочитат, са разходки сред природата, практикуване на хоби, общуване с приятели, спортуване и танци и др. Тази статистика може да бъде добра отправна точка за туристическите бизнеси, които искат да предложат продукти и услуги за здраве и благополучие на вътрешния пазар.
Георги Дучев, директор на Хотелския форум (HTIF), също представи данни от най-новото национално допитване, проведеното HTIF за пазара на труда в хотелския бизнес в България, които могат да бъдат анализирани и в контекста на благополучието на работното място. Според проучването над 95% от хотелите у нас срещат трудности с набирането на персонал. Сред основните причини за това са непривлекателното работно време, сезонността, неконкурентното заплащане спрямо други сектори, високата натовареност и изтощителният труд. В същото време едва 6,3% от хотелите осигуряват на служителите си спорт, психологическа подкрепа и възстановяване като част от пакета със социални придобивки. Според Георги Дучев AI може да помогне при решаване на част от проблемите с недостига на най-търсените кадри като готвачи и камериери чрез системи за прогнозиране на натоварването на кухнята, разпределение на заетостта в стаите и съставяне на работни графици. „Един от изводите за мениджърите от проучването е, че е необходимо да се търси баланс между рентабилността на бизнеса и щастието на работното място“, каза той.
„Мислите ли, че един нещастен служител може да направи туристите щастливи“ попита реторично Владимир Ников, консултант и представител на СХР „Велинград и Западни Родопи“. По думите му за да е успешен един професионалист в туризма, той трябва да е щастлив и удовлетворен. Г-н Ников подчерта и значението на човешкия контакт в туризма и даде пример със собствената си компания Bul Hotel Consulting, в която държи клиентите да бъдат обслужвани от хора, а не от чатботове, а дигитални продукти и системи с изкуствен интелект се използват предимно за вътрешни и административни процеси.
В дискусиите в конференцията се включиха още представители на Welcome Travel, Grand Hotel MillenniumSofia, Anstea Synergy, Асоциацията на българските градове и региони, Италианската търговска камара в България и други организации.
Специален фокус върху младите учени
Специално място в програмата беше отделено на младите учени и докторантите. В Малката конферентна зала се проведе самостоятелна дискусионна сесия на млади изследователи и практици, посветена на новите идеи, научните търсения и практическите решения по теми, свързани с изкуствения интелект, автоматизацията, уелнес туризма, дигиталния детокс и менталното здраве в корпоративния свят. Асистентите и докторантите коментираха теми като изкуственият интелект в туристическата комуникация, дигиталното претоварване, търсенето на активна почивка като двигател за иновации, очакванията на потребителите в дигиталната среда, креативният туризъм в условията на дигитална умора, интелигентните технологии за устойчиво управление и благополучието на служителите в авиационния сектор.
Форумът затвърди значението на диалога между академичните среди и практиката и очерта възможности за бъдещо сътрудничество между университетите, бизнеса и младите учени по теми, свързани с развитието на туризма, корпоративната среда и дигиталната икономика.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
