12-годишният Ивайло Проданов от Раднево е нашият гид в пътуването
Конкурсът за детски разказ „Моето пътешествие” на информационна агенция Bgtourism.bg продължава да вдъхновява все повече талантливи млади автори. Третото издание на инициативата вече е в ход, а първите участници видяха своите пътеписи публикувани на страниците на медията.
И тази година конкурсът има за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства могат да изпращат разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще разгледа всички материали, а най-впечатляващите ще бъдат публикувани и отличени с награди. Крайният срок за участие е 1 ноември 2026 година.
Днес 12-годишният Ивайло Проданов от Раднево ще ни преведе през снежните преспи в Родопите, до топлите минерални води и бреговете на остров Тасос.
Трудният избор
Понякога една година може да се побере в няколко снимки. На една си със ски в ръцете, на друга си до басейна, на трета си целият в пяна, а на последната стоиш до морето и гледаш към хоризонта. Но зад всяка снимка има история. И ако трябва да разкажа за моите най-хубави моменти със семейството, няма да избера само един. Защото тази година ни подари толкова много приключения, че ми е трудно да ги събера в един разказ.
Всичко започна през зимата.
Пампорово, където снегът разказва истории
Пампорово ни посрещна с истинска зимна приказка. Навсякъде имаше сняг – по дърветата, по покривите, по пистите. Планината беше красива, но ние не бяхме дошли само да я гледаме. Бяхме дошли да караме ски! Още от сутринта започваше подготовката – екипи, ръкавици, каски, ски и най-важният въпрос:
Готови ли сте?
След това идваше моментът, в който заставаш в началото на пистата и гледаш надолу. Първите метри винаги са малко напрегнати. Опитваш се да контролираш ските, да завиваш навреме и да не се озовеш в снега. Но след няколко спускания страхът изчезва и остава само удоволствието. Снегът хвърчи около теб, студеният въздух щипе лицето ти, а ти искаш само още едно спускане. И още едно. И още едно. Но най-специалният ни ден в Пампорово беше 3 март.
Не бях си представял, че националният празник може да се превърне в такова незабравимо преживяване.
Навсякъде имаше български знамена. Хората бяха празнично настроени, а планината беше изпълнена с музика. И тогава прозвучаха гайдите. Не една, не две, а стотици гайди. Звукът им се разнесе из планината и сякаш снегът, дърветата и хората замълчаха, за да ги чуят. След тях зазвуча народната музика. Около нас имаше хора, които пееха и се веселиха. Българските знамена се вееха, а аз стоях и гледах всичко това.
Не беше просто празник. Беше чувство. Чувство, че си част от нещо голямо. Този ден остана в мен не само като 3 март, а като един от най-вълнуващите моменти, които съм преживявал със семейството си.
После зимата си отиде, но нашите приключения не свършиха. Само сменихме снега с минерална вода.
Добре дошло, лято
Юни – топлата вода и студените пръски в Павел баня
През юни пристигнахме в хотел “Атмосфера” в Павел баня. След снежните писти на Пампорово сега ни очакваше нещо съвсем различно – топла минерална вода, слънце и много игри. Още първия ден разбрахме, че няма да скучаем. Имаше тенис. Топката летеше наляво-надясно и всеки се опитваше да я върне. Понякога ударът беше страхотен, а друг път топката отиваше някъде, където никой не я очакваше. После идваше ред на футбола. Там вече всичко ставаше по-сериозно. Имаше голове, спасявания, тичане и, разбира се, много смях. Но най-много време прекарвахме във водата. Детският аквапарк беше като отделен свят. Пързалки, вода, пръски и състезания кой ще стигне пръв. Понякога човек отива на почивка с идеята да си почине, а накрая се прибира по-изморен, отколкото е бил вкъщи.
Само че това беше хубава умора. От игра. От смях. От цял ден, прекаран заедно.
Игри безкрай
През юли ни очакваше хотел “Марково”. Още в началото разбрахме, че там няма да има “днес какво ще правим”? Защото всеки ден някой вече беше измислил следващото приключение. Един ден станахме грънчари. Получихме глина и започнахме да я оформяме. На пръв поглед изглежда лесно, но когато се опиташ сам да направиш нещо красиво, разбираш, че не е чак толкова просто. Друг ден готвихме. Беше забавно да видиш как нещо започва от няколко отделни продукта и постепенно се превръща в ястие. После дойде ред на рисуването. Но не просто да вземем четките и боите. Рисувахме тениски. Опитвахме се да дадем пъстрота на тениските и да превърнем идеите си в малка история.
Всеки ден носеше ново занимание. А вечерите бяха още по-шумни. Детската дискотека събираше всички деца. Музика, танци, игри и смях. Но едно от най-щурите преживявания беше пяната парти. В началото всички стояхме малко встрани. После някой се осмели да влезе. След него още един. И само след няколко минути вече нямаше кой да остане сух. Пяната беше навсякъде! По главите, по ръцете, по цялото тяло. Смеехме се толкова много, че накрая вече нямаше значение кой как изглежда.
Това беше един от онези моменти, които не можеш да планираш. Просто се случват. И точно затова са незабравими.
Но лятото още не беше приключило. Предстоеше последното ни голямо приключение.
Тасос, морето…
През август потеглихме към любимата ни Гърция. Към остров Тасос. Още когато видях морето, разбрах, че това ще бъде специален край на ваканцията. Водата беше невероятно синя и чиста. Толкова чиста, че можеш да гледаш надолу и да виждаш какво има под теб. Беше плитко и спокойно, а това ни позволяваше да прекарваме дълго време във водата. Плувахме, гмуркахме се, играехме.
Но скоро открихме нещо, което превърна обикновеното плуване в истинско приключение. Морските таралежи. Започнахме да ги търсим. Оглеждахме камъните, потапяхме глави под водата и се опитвахме да забележим някой от тях. А когато някой извикаше:
Намерих!
Всички се събирахме около него. Вече не просто плувахме. Бяхме изследователи. Морето беше нашата карта, камъните бяха скрити места, а морските таралежи – нашето малко подводно съкровище. Дните минаваха прекалено бързо. И точно когато започнах да свиквам с мисълта, че всяка сутрин ще се събуждам до морето, дойде последният ден. Стоях на брега и гледах водата. Замислих се за цялата ни ваканция, и за пътешествията от началото на годината.
Колекция от спомени
За снега в Пампорово. За стотиците гайди на 3 март. За топлата минерална вода в Павел баня. За тениса, футбола и аквапарка. За глината и грънчарството,за готвенето и рисуването. За детската дискотека. За пяната, в която всички се превърнахме в ходещи облаци. И за синьото море на Тасос.
Тогава разбрах, че всъщност не местата правят една ваканция незабравима. Правят я хората. Хората, с които се смееш. С които се страхуваш, когато за първи път застанеш на върха на пистата. С които слушаш гайди и се гордееш, че си българин. С които се състезаваш, играеш, мокриш се и се смееш. С които търсиш морски таралежи. С които накрая гледаш залеза и ти се иска времето да спре. Нашите приключения започнаха в снега и завършиха в морето.
Завинаги в сърцето
Но аз знам, че най-важното не е къде сме били. А че навсякъде бяхме заедно. И може би точно затова, когато някой ден отново видя сняг, чуя гайда, усетя мириса на минерална вода или видя синьо море, ще се върна мислено към тази година. Към нашите семейни приключения. Към смеха, към пътя, към моментите, които не могат да се купят и не могат да се повторят по същия начин.
Защото някои ваканции свършват, когато се прибереш вкъщи. А други остават завинаги в сърцето ти.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
