Тази година се навършват 40 г. от началото на проучванията на крепостта
Карнобат. 46 монети, 6-7 печата, 5 броя стрели, тока, гривна и пръстен са само част от ценните находки, които бяха открити при възстановените след дългогодишно прекъсване археологически проучвания на крепостта „Маркели“. Те бяха реализирани по проект „Археологически проучвания и теренна консервация на югоизточен сектор и южна крепостна стена на късноантичната и средновековна крепост Маркели“. Проектът на Исторически музей „Атанас Игнатиев Караиванов“ в Карнобат спечели субсидия от Министерството на културата, което го прави първият с държавно финансиране.
В периода на Първото българско царство Маркели е един от най-често отбелязваните градове в българо-византийските военно-политически отношения през VІІІ – ІХ в.
Разкопките и този сезон бяха реализирани от екип с ръководител доц. д-р Димчо Момчилов и зам.-ръководител – д-р Росица Христова – директор на Историческия музей в Карнобат, в периода юли – август. А преди дни завърши консервацията на обекта.
Това лято археолозите проучиха около 30 – 40 метра дължина на югоизточния ъгъл на укрепителната система на Маркели. Откритите от тях монети са ранно византийски, датирани от VI век, основно от управлението на император Юстиниан І Велики и анонимни монети от X – XI век. Намерени са и апликации, от които много добре запазени са две старобългарски от ІХ – Х в.
Сред ценните находки са и – основно ранновизантийска и битова керамика от ХІ – ХІІ в., включително свещници, както и немалко старобългарска керамика с врязана украса, и сграфито керамика.
При редовните археологически проучвания това лято са намерени и отделни фрагменти римска керамика – за първи път в рамките на каменно-тухленото укрепление. Досега такава бе откривана в района на землените лагери и в обсега на римския мост.
„Усилията през настоящия археологически сезон бяха насочени към разкриване на част от внушителната ранновизантийска крепостна архитектура, а именно югоизточната ъглова кула и част от южната крепостна стена“, каза ръководителят на разкопките доц. д-р Димчо Момчилов.
Археолозите са разкрили мощна впечатляваща отбранителна система, изградена в opus mixtum – масивни крепостни стени с високо качествен квадров градеж – много добре обработени квадри. Размерите на масов градеж – 0,40 х 0,20 м; лицеви и ъглови дялани камъни с 0,60 дължина, 0,40 височина и 0,40 дебелина. Дебелината на източната крепостна стена достига до 3,40 метра, на южната крепостна стена до 4,10 метра.
Югоизточната кула – нивото, на което е основата и (малко над кота 217) отстои на 6 м по-ниско от запазен гребен на източната крепостна стена – тя е на кота над 223 м.н.в. т. е. в момента говорим за структура с височина от 6 м.
От вътрешната страна на южната крепостна стена се разкриват масивни разрушения. В източния край на югоизточната кула през това лято започна разкриването на допълнително изграденото източно укрепление.
Проучванията на крепостта „Маркели“ показват представително византийско строителство, което е било извършено със значителен финансов ресурс. Средствата, които са използвани за градежа тогава, са доказателство за ролята и значението, което е придавано на този средновековен град от империята.
С археологическите проучвания през 2026 г. на практика са възстановени системните научни изследвания на един от най-значимите археологически обекти в България. Проучването на крепостта „Маркели“ започва в далечната 1986 година точно преди 40 години.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте Bgtourism.bg във VIBER
Последвайте Bgtourism.bg в INSTAGRAM
Последвайте Bgtourism.bg във FACEBOOK
Последвайте Bgtourism.bg в YOUTUBE
