Хотелът шедьовър „Галерия 37“ се ражда от стремеж към съвършенство и любов към спорта!

Кристиан ИВАНОВ

Историята на хотела шедьовър „Галерия 37“ в стария Пловдив преплита чистотата на една детска мечта и стремежа на изкуството към съвършенство.
Зад нея стои екип от единомишленици, решен да даде всичко от себе си в името на идея, която вдъхновява. „Целта на изкуството е да измие праха от ежедневието от душите ни“, казва гениалният испански художник Пабло Пикасо.

Сякаш в подкрепа на неговите думи концепцията на хотел „Галерия 37“ е за бягство от сивотата на делника сред пъстрия свят на гениални български художници. Всичко това е съчетано с петзвезден лукс и обслужване, което цени индивидуалността на госта.
Зад проекта стоят Петър Денчев, известен вратар от съвсем близкото минало и Добромир Иванов – млад предприемач, собственик на хотел „Галерия 37“ в Пловдив.
Петър е на кръстопът във футболната си кариера, когато получава интересно предложение.

„В един сложен за мен период Добромир ми показа имот, който беше закупил в Стария град на Пловдив – разказва пред bgtourism.bg Петър Денчев. – Къща на повече от сто години. Пълна с история, но в окаяно състояние. Искаше да й вдъхне нов живот. Да направи от нея място, което да привлича хора, място, на което да показваме достойнствата на най-древния град в Европа и неговите талантливи творци. Може да прозвучи странно, но не се поколебах и за миг. Отговорът ми беше „да“ на момента. Точно за пет минути футболната кариера вече беше зад гърба ми.

Питали са ме защо и как толкова бързо се случи всичко. Отговорът ми е – когато спреш да обичаш нещо и то вече не те прави щастлив, раздялата е лесна. И на следващия ден бях при архитекта, който започваше проектирането на сградата и нейната функционалност. Проект „Галерия 37″ беше започнат.“

Следва дълъг път на различни изпитания преди хотелът шедьовър да бъде напълно готов.
После идва и признанието. „Галерия 37“ печели специална награда в най-елитния конкурс за инвестиции и архитектура „Сграда на годината“ 2020 г. Категорията е „За успешна социализация на паметник на културата и оптимално интегриране в контекста на съвременните функции“.

Зад всичко това стои огомен труд, а любопитното е, че първоначално идеята е за гест хаус. Но след анализ на маркетингово проучване, екипът взима решение да се изчака с окончателното решение. Отправена е покана за участие в проекта към Десислава Димитрова. Тя има дългогодишен опит в туризма и е изключителен капацитет в тази област.

„След доста дискусии решихме да заложим на нещо много различно – разказва Петър Денчев. – Да създадем специално място, което оставя траен отпечатък в съзнанието на всеки, който го посети. Желанието ни е гостът да има комфорта и усещането, че си е вкъщи, а в същото време е потопен в шедьоври на някои от най-известните български творци. Обслужване, което носи спокойствието да се наслаждаваш на своя престой, без да мислиш за нищо друго освен за почивката си. Петзвезден сървис в една петзвездна резиденс обстановка. Това е „Галерия 37″! Проект, в който всеки един от хората работещ за каузата, остави част от себе си. Уверен съм, че това се усеща. При нас енергията е различна и може да я откриете във всеки един детайл. Магия и любов от нас за всеки един наш гост. Проект от историята за историята.“

Въпреки, че се разделя рано с професионалния футбол, Петър Денчев не крие, че спортът му е дал много.

„Аз успях да сбъдна детската си мечта – казва той. – От момче, което всеки ден се събира пред входа и играе с по-големите любимата си игра, минавайки през това да слушам химна на България на финали на Европейско първенство за юноши до 19 години. И след това играейки на най-високото ниво в България във времена, когато футбола беше различен и като стойност, и като качество. Времена, в които 19-годишни вратари в „А“ професионална футболна лига, които играят бяхме аз и Иван Караджов. А юноши и млади футболисти, трудно се допускаха дори да тренират с първите отбори. Беше едно вълнуващо приключение, път изпълнен с много трудности. Много работа и много прекрасни моменти, в които си даваш сметка, че всички лишения са си заслужавали. Докато не дойдоха времена, в които фокусът на футбола започна да се измества. Играта вече не беше толкова важна, достойнствата й също. Моралът почти изчезна и всичко започна да се превръща в бизнес, в който шепа хора решават съдби на момчета и мъже посветили живота си на най-святото – сбъдването и изживяването на своята детска мечта. Защото футболът е точно това. Футболът не е начин да изкараш големи пари за кратко време. Футболът не е причината ти да станеш известен. Футболът е магия и любов. Когато тези два компонента ги няма, футболът изчезва или поне променя смисъла си. Така се случи с мен.

Бавно, но сигурно започвах да губя любовта си към играта, колкото и да я търсех. Докато един ден не осъзнах, че аз бизнес с детската си мечта няма да правя. Ще я оставя такава – сбъдната и чиста. Ще си тръгна с високо вдигната глава макар да имах още години футбол пред себе си и възможности за кариера.“

Петър признава, че много от качествата, изградени в спорта му помагат в бизнеса.
„Не може без дисциплина, борбеност, отдаденост – категоричен е той. – Няма лесен път до успеха. Никога не е имало, поне до онзи успех, който трае повече от три дни. Постоянството и нестихващия стремеж към самоусъвършенстване и надграждане са качествата, на които ме е възпитал спортът. Трудолюбие, смиреност, работа в екип и уважение. Благодарен съм за всичко това на футбола и се опитвам да прилагам наученото и в бизнеса. От периода си като вратар в Узбекистан също натрупах невероятен опит. В професионален аспект постигнах много добри резултати във Висшата лига на тази страна. Получих уважение в държава, в която не се подхожда особено приятелски към чужденците. Сблъсках се с напълно различна култура, обичаи, навици, начин на живот. Не съм имал възможността да живея по време на комунизма, но там определено видях какво е.“

Закалката от спорта помага на Петър да преминава през трудности, а такива не липсват и в областта на туризма. Особено през последните две години, които минаха под знака на коронакризата.

„Април месец 2022 г. е първият, в който работим без рестрикции откакто сме отворили хотела през август 2020 г. – казва Петър Денчев. – „Галерия 37″ беше завършен и позициониран на пазара в разгара на коронакризата. Но въпреки това решихме да отворим врати. Честно казано на фона на националната и световна обстановка работихме много добре през цялото време и постигнахме страхотни резултати. Не спирахме и не спираме да развиваме продукта, който създадохме. Подобряваме и надграждаме постоянно. Малкият обем на сградата и персонала бяха с ключова роля за добрите резултати. Възхитен и обнадежден съм за бъдещето на България, макар и в тази обстановка да звучи почти налудничаво. Имаме хора със страхотен капацитет, култура и възпитание. Просто трябва да ги ценим и пазим.“

Петър не крие отговора и на един от най-важните въпроси – как се подбира персонала в този бизнес. „С усещане – отговаря той. – Когато си изградил нещо, в което си вложил душа и сърце, лесно може да прецениш дали човека, с когото разговаряш е готов да даде всичко от себе си. Дали е запален от идеята и мисията на проекта.

Не винаги перфектният професионалист е точният човек. Иска се душа и желание. Не просто да идваш и да си тръгваш от работното място. А докато си там хората, които посрещаш и изпращаш да усещат твоята удовлетвореност от това, че работиш в „Галерия 37“.

Нашият персонал е специален. Всеки един от тях има душа, желание и глас, в който аз се вслушвам и се опитвам да разбирам. 

Сплотеност и изключителна колегиалност обвити в интелект, отношение към детайла и любов към работата. Това представлява екипът на „Галерия 37“. Моите водещи принципи в бизнеса и в работата с хора са лоялност и желание за труд. На всичко друго човек може да се научи, но на лоялност и на желание няма как.

Имам удоволствието да работя със страхотни професионалисти във всяка една сфера -контрагенти, партньори, собственик. Винаги съм приветствал откровеността и директността в разговорите. Времето е прекалено ценно на всеки, за да се заблуждаваме в празни приказки и опит за надлъгване. Проблемите се решават с диалог и действие. Това е най-бързият начин. Никой не е безгрешен и това не трябва да ни притеснява. Просто трябва да можем да превъзмогваме егото си и да си признаваме грешките. Защото това ни позволява да израстваме. Вярвам, че човек трябва да познава добре бизнеса, който ръководи. Да е бил част от всяко едно звено и структура. Да познава проблемите, нуждите и спецификата на всеки пост. И това да му помага, за да ги управлява успешно. Туризмът ни сблъсква с хора, различни и цветни, които идват с желание при нас. А нашата задача е „лесна“, просто трябва да оправдаваме високите им очаквания.

Кралска закуска

„Имаме изключителна закуска, категоричен е Петър Денчев. – Може би не е най-богатата като асортименти, но определено е с изключителен почерк на майсторлък в комбинация с много високо качество на продуктите, с които работим. Основна заслуга за това има шеф Румен Москов – бивш шеф готвач в „Чинечита“, а сега горд собственик на ресторант „COUPON“ в Капана – Пловдив, който ни даде своето ноу-хау, за един емблематичен авторски брекфаст брънч, на който нашите гости могат да се радват както на закуска, така и в следобедните часове на деня. Другият основен виновник за високото качество на кулинарните шедьоври, които предлагаме е Андрияна Димова – собственик на пекарна „Complimenti“. Тя постоянно обогатява менюто ни със страхотни предложения.

Историята зад картините

Каква е историята зад картините, които красят хотел „Галерия 37“? Как са подбрани те?

„Приятелят ми и собственик на „Галерия 37″ – Добромир Иванов, е с изключителен афинитет към изкуството – разкрива Петър Денчев. – Той и баща му са колекционери на изкуство. Картините в хотела са част от тяхната частна колекция и бяха подбрани от Добромир, мен и нашата интериорна дизайнерка. Това е един изключителен жест от страна на собствениците. Смело мога да заявя, че няма хотел или място за настаняване в България, което да предоставя такава богата колекция от шедьоври на наши автори. При нас те са позиционирани освен в общите части, а и в самите стаи. Този жест на доверие е дълбоко ценен от всеки наш посетител.“ Оказва се, че част от авторите са посещавали „Галерия 37“, където са изложени техните произведения.

„В хотела имах удоволствието да посрещна Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Павел Койчев – разказва Петър Девчев. – Изключително вълнуващо е да видиш как такива големи майстори стоят пред своите творби и си спомнят историята на всеки един шедьовър, който са създали.

Щастливи са, че чрез нас изкуството им стига до много хора – българи и чужденци.  Удовлетворени сме и ние, защото може да дадем нещо повече на нашите гости – българска история в автентичен вид. Това е част от мисията на „Галерия 37“ – да прави горд българина и да буди възхищение в чужденеца. Аз обожавам всички картини. Всяка една от тях има своята история и живот. Но като че ли „Наполоен“ на Кольо Карамфилов е картината, която още в първите моменти на селектиране на творби, остана трайно в съзнанието ми. Тя е любимата ми.

Мен Добромир ме запали по изкуството, той ми даде искрата. Казват, че не може да обичаш нещо или някого насила. Или се получава или не. Не съм си го налагал, за да мога да вляза пълноценно в проекта. Просто се случи. Срещите с творци от такава величина, историята им и приноса към културното обогатявне на България са невероятни. Това те вдъхновява. Ако го носиш в себе си, това чувство се развива и с времето става все по-силно. Спорта също е вид изкуство. Без значение дали е футбол или художествена гимнастика. Страст, вдъхновение, любов – това са трите опорни точки, които обединяват моето отношение към изкуството. Както сега, така и в кариерата ми като професионален футболист.“

Българският Шмайхел

От живота си на футболния терен, Петър Денчев пази куп хубави спомени. С усмивка разказва как се е родило прозвището му Българския Шмайхел. „Историята е много готина – спомня си бившият вратар. – В сезона, когато „Локомотив“ (Пловдив) стана шампион на България през 2004 г., няколко вратари от школата бяхме поканени да тренираме с треньора на вратарите на мъжете – Любомир Шейтанов. Когато се събрахме на терена всеки един от нас се представи. Когато дойде моят ред и казах името си, реакцията му беше: „Петър – Петър Шмайхел.“ И така след това години наред Петър беше изчезнал, а фигурираше само Шмайхел. Естествено в българския му вариант, далеч от класата на легендарния Петeр Шмайхел, но пък русоляв като него.

Възрожденски замък възкръсва за нов живот

Възрожденският замък, както е известна къщата-близнак на Степан Месробович, възкръсва за нов живот! Екипът, който стои зад хотел „Галерия 37“ е поел предизвикателството да превърне още едно емблематично за Пловдив място в уникален комплекс, обединяващ изкуство и туризъм. Артхотел „Музей 37“ е името, което ще носи новото бижу, след трансформацията, която вече е внимателно планирана.

„Тази възрожденска къща е построена през 1846 г. и е известна със своята неповторима архитектура – казва Петър Денчев. – Статутът й е на паметник на културата от национално значение. Но за съжаление от години се руши. Този наш проект има послание и смисъл. Изпълнен е с достойнства, редки и вече почти чужди за времената, в които живеем. Лесно се руши, но трудно се гради. Още по-трудно се възстановява. Идеята е къщата да бъда реставрирана в автентичния й вид. След което да функционира като артхотел „Музей 37″. Както подсказва името, изкуството ще е много и навсякъде. Освен картините, се обмислят специални места за експониране на находките, намерени по време на археологическите разкопки. Те дават ценна информация за историята на мястото. Ние ще го възстановим чрез графика и снимков материал. Вярваме, че това ще бъде любопитно за всички хора с афинитет към историята.“

Сподели публикацията

Семеен хотел и вили в алпийски стил в Паничище | 103 Alpine Нов СПА хотел в Сапарева Баня | 103° Hotel & SPA