Манастирите в Северна Македония са чудесна възможност за духовна и спокойна разходка по всяко време на годината. Днес ви предлагаме да се потопите в красивия свят на два от манастирите „Свети Георги Победоносец“ и „Св. Йоан Кръстител“.
Манастирът „Свети Георги Победоносец“ – духовен и спокоен
Манастирът „Свети Георги Победоносец“ (Св. Георги Победоносец – XI в.) в Република Северна Македония се намира на три километра от Дебър в селището Райчица. Обителта е построена през 1835 г., а църквата е украсена между 1840 и 1852 г. Сега е женски манастир. В него се съхранява частица от кръста на Исус Христос, както и част от мощите на Свети Георги Победоносец. В манастирските квартири има настаняване за около стотина гости, които, въпреки духовната тишина, те могат да усетят живота на монахините. Те отделят времето и вниманието си за изработка на митри (декоративни шапки, използвани от епископите по време на литургии), икони, броеници и други църковни предмети в много работилници. Епископите оценяват високото качество на създадените тук митри.
Манастир „Св. Йоан Кръстител“
Манастирът Св. Йоан Кръстител, известен още като Бигорския манастир, е построен върху варовикова скала, откъдето получава и името Бигорски манастир. Бигорският манастир е манастирски комплекс, разположен по поречието на река Радика по пътя между Гостивар и Дебър, между гр. Ростуше, Битуше, Велебърдо и Требища. Манастирът е построен около 1020 г. от монах Йован (Йоан), според Бигорската риза.
Струмица – Градът на звездите и забавните карнавали
Манастирът е разрушен от османските завоеватели през 16 век и от целия комплекс е останала само една малка църква. Манастирът е възстановен през 1743 г. от йеромонах Иларион, първият игумен на Бигорският манастир днес Известен е иконостасът на Бигорския манастир „Свети Йоан“. Изработена е от майстора Петре Филипов-Гърката от село Гари, брат му Марко Филипов, Макарий Фръчковски от Галичник и Аврам Дичов от рода. Филиповски от Осой. Те успяват да изградят страхотен креативен метод за обработка на дърво между 1829 и 1835 г. Шест хоризонтални ивици разделят иконостаса. Първият в основата е съставен от правоъгълни полета, украсени с флора и дива природа. Вторият пояс, който ги съдържа символите на трона, завършва с изображение на орел с разперени крила. Третата лента е прекъсната от три по-малки хоризонтални отделения, където могат да бъдат намерени ангели, гроздове и клони.
