Битоля. Скопие е столица, но Битоля винаги е била възприемана през цялата си история като културна столица на Република Северна Македония. В югозападната част на страната се намира град Битоля – административен, културен, икономически, промишлен, образователен и научен център за тази част на страната.
Градът е известен под името „град на консулите“, защото тук се намирали консулските представителства на европейските страни по времето на Османската империя, където заедно със Солун било най-важното място в европейската част на Империята.
Името на град Битоля
В периода 1864 – 1912 г. Битоля е била столица на Битолския вилает, един от трите вилаета в района на Македония. Дори днес, тук се намират голяма част от консулските представителства в Република Македония. Битоля е вторият по големина град в Македония, според броя на жителите. По време на Югославия той е бил един от културните центрове както в Кралство Югославия, така и в СФРЮ. Бащата на турската нация Кемал Ататюрк завършва офицерско училище в Битоля. Някои негови вещи днес се съхраняват в Народния музей. Според Адриан Рум, Битоля произхожда от думата Обителовой – израз, който и до днес се използва в хърватския език, който по време на Средновековието се е използвал за общност на монаси, като семейство т.е. манастир. По същите причини гърците го наричали „Монастири“. Град Битоля е получил името си от големия собственик Тольо, който имал своя собствена крепост близо до днешното битолско село Буково. По времето, когато дошли турците да завладеят тази част на Македония, за да го призоват за борба, на големия собственик Тољо му казвали „Би Тољо до би Тољо“.
Широк сокак (Централната улица) – Сърцето на Битоля
Австро-Унгарската империя открива първото си консулство в Битоля през 1851 г., по-точно в Широк Сокак (централната или главна улица на Битоля). Това ще направят и консулствата на Франция и Великобритания, следвани от тези на Русия, Италия, Сърбия, България и Румъния.
Струга – дестинация като никоя друга
На 24 декември 1924 г., точно в 17 часа, първите светлини на Широк сокак прогониха мрака от Часовниковата кула към Офицерската квартира. В Широк сокак по това време има офиси на много чужди компании, луксозни ресторанти, сладкарници и клон на Френско-сръбската банка. Многобройните консулски песни, файтони, пиана, известната шкембе чорба, влашката махала и жълтите къщи и любовта са вдъхновени от този първи консулски период като стремеж на гражданите.
Хераклея Линкестис (ІV в. Пр.н.е.)
Хераклея Линкестис е един от най-известните македонски антични градове, разположен в непосредствена близост до Битоля. Той е основан в средата на IV век пр.н.е. тт Филип II Македонски. Градът е развит военно-стратегически център на северозападната граница на тогавашната македонска област Линкесида (днешното Битолско поле).
Струмица – Градът на звездите и забавните карнавали, дестинацията привлича все повече туристи и заради красивите си водопади
Разположена на най-важната пътна артерия за това време, Виа Егнация, Хераклея става нейна най-важна станция в региона. В раннохристиянския период е била епископско седалище. В Хераклея са открити колони с почетни паметници, малка и голяма базилика, римска баня, театър, градска чешма на Юстиниан от VI век, епископска резиденция. Животът в Хераклея замира в края на VI в. Днес тя е важна археологическа находка, но и място за културни прояви.
Часовниковата кула (XVII век)
Часовниковата кула е най-разпознаваемият паметник, който идентифицира Битоля. Тя се намира в строгия център, където градският часовник доминира в пространството с височината си и излъчва популярна музика, когато отзвънява часовете. Макар да не е открита никаква документация за построяването й, счита се, че е построена през периода на турско владичество, през XIV век, заедно с Йени джамия. Висока е 33 метра, разположена на квадратна основа.
От северната страна има полукръгъл вход и вътрешни спирални каменни стълби. Разделена е на три етажа, а на върха е механизмът с часовници от всичките четири страни. Най-горната част е малък купол, който предлага прекрасна панорама към консулския град и по-широката околност. Паркът около Кулата е място, където гражданите се събират на Бъдни вечер и запалват свещи по поляната и тротоара.
