Здравейте, мечтатели!

Петък е! Времето е хубаво. Ако случайно при Вас не е, то винаги може да смените обстановката и часовата зона. В предишния епизод направихме една хубава разходка в столицата на Бавария, опознахме соченият за пример германец и разбрахме кога е най-хубаво да посетим Мюнхен. Сега е време да стегнем саковете и да се подготвим за ново приключение. Единственото, което Ви трябва е валута. Тъй като споменахме любимият ден от седмицата и е време да Ви разкажа какво правят китайците в петък. Подготвят се за уикенд пътешествие в Макао. Ще го направим и ние, но виртуално. От гледна точка на приключението е тъжно, но пък от гледна точка на финансите определено виртуалният поглед може да е по-добрият. През седмицата на Макао очаквайте интересни снимки на страницата ни във фейсбук ТУК.

За тези от Вас, които не знаят Макао е специално административен район, който се ползва с голяма степен на автономия. Демек Макао има самостоятелно правителство и икономическа система. Сиреч не са под шапката на Китай, освен по въпросите за отбрана и външната политика. Причината Макао да е с този специален статут, е че до 1999 година те са били португалска колония. Това може да се усети и до днес тъй като има доста табели, знаци и текстове на португалски. За архитектурата, магазинчетата и храната, може да се разходите в Тайпа.

А сега по същество. Ако сте се запътили към Макао и мислите Ви не са свързани само с рулетката, покера или блек джека Ви съветвам да го направите през Хонг-Конг. Даже ви препоръчвам да се концентрирате върху Хонг-Конг, а до Макао да отскочите за ден-два, както направих и аз. Тъй като винаги съм искал да се отблагодаря на моите родители, а и да им покажа различни части от света, ги взех за компания. Когато споделиш приключението с най-близките е най-готино. Готино е да споделям тези спомени и с Вас. Да си знаете! Избирахме от ферибот или по моста в направление Хонконг – Джухай – Макао. Отговорът беше изключително лесен и сега ще ви кажа защо. Две седмици преди нашето пътешествие беше официалното пускане на най-дългия мост в света. Нямаше как да не искам да съм част от историята, тъй като бях чел за този мост и имах някакви очаквания. Поредица от мостове и тунели в рамките на 55 км – това мащабно съоръжение излиза около 19 млрд. зелени $ с живот около 120 години. Някой от проучванията сочат, че се очаква тази мащабна инвестиция да се възвърне след около 50 години. Бих се разходил до Макао само заради този мост, а има още много какво да очакваме. Само да спомена, че трябва да се мине през митнически паспортен контрол. За повечето страни не се изисква виза. През уикендите и в пиковите часове автобусите заминават на всеки 5 минути. Явно си има поток. Цената е около 8-9$. Качваме се на типичния за Хонг-Конг двуетажен автобус и типично по български любознателно сядаме на първата седалка отгоре. Телефонът е зареден на макс, автобусът и той. Потегляме и стигаме неусетно до Макао за 45 минути. Не успях да видя или усетя дупки ама сигурно, защото мостът е нов. Знам аз от България какво ще стане след 1 година. Ще се върна за инспекция.

В Макао сме. Приемат хонг-конг долар няма нужда да сменяме валута. Разбирам, че има безплатен автобус до града. Аз съм от България надушвам ги тези схеми. Не можахме да се разберем много с шофьора къде и кога да слезем, но сме добри в импровизацията. Задават се интересни архитектурни сгради, а отвреме навреме има и някой хотел, който допринася. Чувства се част от Европа, чувства се и Азия. Интересно е. Слизаме и пред нас се намира най-високата сграда в Макао – Гранд Хотел Лисабон. Определено екстравагантна визия, но не очакваме и по-малко. Оглеждам се наоколо, но няма подобни същества. Явно конкуренцията не вирее като две аптеки или два супермаркета един до друг. След малка справка с местните разбирам, че тази част от Макао, която ние издирвам и, за която всички сме чували, се намира на друго място. Има цяло обособено място за хазартните личности наречено Градът на мечтите “City of dreams”. Разбира се хотелът осигурява безплатен транспорт. Това Макао прилича малко на София. Возиш се гратис ама поне си спокоен. Тук явно по друг начин ти вземат парите.

Слизаме пред един лукзозен хотел и разбира се в типичен маркетингов стил, за да излезеш трябва да минеш през хотела. Лъскави магазини, които ги няма в мола, защото не си говорим за Бершка или Зара, а Луи Вюитон, Шанел и компания. Следва казиното. Опитах се да видя къде е краят, но се загубих в погледа си. Разбрах защо наричат Макао – Китайският Лас Вегас или Европейското Монте Карло. Огромно нещо. Първи хотел – рано е за черно или червено. Продължаваме напред. Намираме се пред танцуващи шадравани. Спазват ритъм, в такт са, получава им се. Продължаваме и пред нас се намира Венецианецът. Разбирам, че е моделиран по форма на брат си – Венецианецът в Лас Вегас. Вдъхновението е от италианския град Венеция, който е символ на романтика, но повече за него някой друг път. Влизаме и ако в предишното казино съм загубил погледа си, тук загубих ума си. Второто най-голямо казино в света. Ако тук не си опитам късмета, то къде другаде?! Минималният залог е 15$. Сега разбрах защо има хора със сакове. Красивата жена от азиатски произход, облечена в червена униформа казва: „Последни залози“. Завладян от червеното, решавам да заложа на него. Стоп на залозите. Червено.

Стига ми. Видях. Седнах. Играх. Спечелих.

Идеята не беше опит за правене на пари, а за чувството и емоцията. Харесваше ми – 1:0. Излязохме като победители и пред нас е Айфеловата кула. Замъглен още от казиното и неговият мащаб, замислям се за секунда къде сме. Не е Париж, а си има хотелът Айфелова кула. Добре ли е? Не съм водил родителите си в Париж, така че с един куршум избихме няколко заека с това Макао. Каквото и правиш всичко в края на краищата е made in China. Дори и вирусите ги правят вече там, но това в рамките на шегата, защото тази тема си е наистина сериозна. От другата страна пък, до шадраваните дето танцуват, има лифт. По принцип е топло, не знам да карат зимата ски, ама си имат лифт в двора на хотела. Защо ли? Ами защото могат. Качихме се. Безплатно е. Влязохме в хотела със стил. Не ви говоря за лимузина или джип. Става дума за лифт. Wynn Palace е хотелът.

Макао е една от най – богатите икономики. Според някои хора оборотът надхвърля този в Лас Вегас. Всеки ден ултра богати китайци, а и не само, си играят на тука има-тука няма игри с високи залози. Градът може да ви изуми, но също така и погуби. Бъдете разумни!

Макао не успя да ни разочарова откъм лъскавост, показност и забавление.

Съвет: Ако решите да посетите едно от многобройните казина – заложете на червено. Ако загубите – удвоявате залога и залагате на червено пак. И така докато спечелите. След като го направите – сменяте казиното. Това е в рамките на шегата с цел да развия съвета си. Не се запътвайте сега към казината. Тези схеми са стари и се наблюдават, но съвета ми все пак червено 🙂

Георги Георгиев

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 4 – Сидни

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 3 – Йоханесбург (ЮАР)

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 2 – Лос Анджелис

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 1 – Заливът Мая Бей

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 5 – Египет

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 6 – Мюнхен

Всеки петък ще пътуваме между редовете и ще преоткриваме света заедно чрез bgtourism.bg.

Харесайте страницата Travel adventures във фейсбук, където ще имате възможност да разглеждате повече снимки и видеа на Георги Георгиев от различни точки на света – тук

Следвайте ни и в Instagram

Най-важните новини от туризма в България тук

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК