Георги Георгиев в Лос Анджелис

Здравейте, мечтатели!

Потегляме в друга посока, след като прекарахме малко време в Азия. В главата ми още е най-известният плаж на планетата, за който ви разказах в предишния епизод на „Пътуване между редовете“. Рязко сменяме посоката, защото смятам новото ни приключение да бъде в другата част на планетата, която впрочем  наистина е кръгла и ще разкрием какво може да ни предложи Западното крайбрежие на Северна Америка. Всеки от Вас е чел по нещо за Калифорния.

Ако не сте, то поне сте чували  или най-малкото гледали. Като започнем със Силиконовата долина, която не е това, което ви идва първосигнално, ако наистина не сте чували за нея, и минем през ченгето от Бевърли хилс и къщата на Чарли от „Двама мъже и половина“ в Малибу, та продължим към Памела и спасителите на плажа с кадри от Венис бийч, Санта Моника, ще  завием към централната част на Ел Ей и славата на залата или пък обратното, а за финал трябва да се покатерим към онези буквички на хълма, олицетворяващи целия космополитен аквариум за забавления и кинопродукция – Холивуд. Между другото в аквариума плуват доста акули. И това е едва 10% от агломерацията, наречена Лос Анджелис.

Жалко, че не съм ходил още там – шегувам се, разбира се, че Г.Г. е ходил в Л.А. Как бих устоял на този комерсиален маркетинг? Няма да е заради непознатите хора, с които съм затворен близо 17 часа херметически. Все пак снимките в клюкарника трябва да трупат лайкове. Аз не си купувам гласове, както не си продавам и моят. Надявам се уважавате себе си достатъчно, за да не го правите и Вие, ама не ви давам наклон на.. мисленето.

Ел Ей – толкова много блясък, имидж и ентъртейнмънт, че каквото и да се каже за него няма да промени нищо. Само да вметна, че като цяло избягвам модерните думички, ама понякога се налага. Два дена определено не са достатъчни за справяне с Л.А., но битките се водят с наличните ресурси. Битка, която не искате да водите, е тази с трафика. Ако в София ви е гадно понякога в пиковите часове, то в Ел Ей му се радват на гадното в София. От летището до хотела ни в Анахайм – до Дисниленд (ще имаме отделен епизод за него, но не този малкият в Л.А. , а най-големият Дисни в Орландо), отне близо 2 часа. Нали се сещате, че след 20 часа на работа не ми е до хора решили да шофират в този момент, било то и мъже.

Въпреки мъките, след така необходимия душ, нещата изглеждат по друг начин. Полузаспалият в автобуса екипаж е готов да щурмува непознатото. Нает е миниван с шофьор, който да обогати малко знанията ни и разшири мирогледа. Трудна задача, защото кабинният екипаж разбира от всичко, а аз и като българин още повече. Потегляме и спираме на няколко километра от прословутия хълм с буквичките.

„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 1 – Заливът Мая Бей

Е как да ги пипна или хвана поне подобаващо на снимката. Забравих, че знам толкова много, а и че съм българин,  все пак се говори на английски. Така де щракнахме нещо колкото да не могат да ни обвинят в лъжа. По-добре чашката малко пълна, отколкото празна. После ни показаха и имението на Еди Мърфи на хълма в Бевърли за 50 с много нули, за да стигнем и до Санта Моника.

Там се топнах до кокалчетата, че някакви перки ме поздравяваха в далечината, а не ми е до сприятеляване с непознати хищници. Продължихме до Алеята на славата, за да се снимам и аз със звездите, и ни оставиха малко свободно време за сувенири.

Тук установих едно нещо, в което сме пред тях. Нямат магазини за 1 лев Тъжно нали? Спряхме пред залата на Лейкърс и Клипърс, която определено впечатли с архитектура. Като истински любител на спорта тук трябва да споменем Коби Брайънт, който е един от най-великите в историята на НБА без значение кой отбор подкрепяте. Изморени и огладнели нашите герои се запътиха към един от известните ресторанти, където количеството имаше по – голяма тежест от качеството.

Тук мога да спомена само, че вечерта приключи тежко след американската порция телешки стек с леко горчивата бира. Всъщност стана и още по-тежко след сметката.

Съвет : В Америка сервитьорите са на минимална заплата. Да дадеш бакшиш не е плод на добро възпитание, а задължителна част от играта. В повечето ресторанти ти пресмятат на касовия бон колко допълнително става сметката, ако “типнеш” с 15% , 18% , 21%. Понякога дори повече. 15% се смята за минимума според културата. Отделно има и такси, които зависят от съответния щат. Ако бюджета е леко скъсан, то ви съветвам да смятате добре, за да не ви видят сметката на вас.

Георги Георгиев

Всеки петък ще пътуваме между редовете и ще преоткриваме света заедно чрез bgtourism.bg.

Харесайте страницата Travel adventures във фейсбук, където ще имате възможност да разглеждате повече снимки и видеа на Георги Георгиев от различни точки на света – тук

Следвайте ни и в Instagram

Най-важните новини от туризма в България тук

Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарски сайт №1 за туризъм в България ТУК