Здравейте, мечтатели!
Честит ни първи юбилей. Станахме вече на 10. Предполагам, че за по-голямата част от аудиторията това подмладяване е хубаво. 10 епизода не са никак малко, когато говорим за дестинации извън България, но определено не са и много. Няма да се задоволим само с тях и ще продължим да трупаме още юбилеи. За този малък празник съм ви приготвил едно райско кътче, за което много хора мечтаят – Сейшелите. Този път ще ви го пречупя през погледа на един стюард, който има на разположение около 32 часа престой.
Сейшелите са островна държава, разположена в Индийския океан.
Те са част от Африка и се намират на около 1 500 километра от континента. Населението е най-малко по брой за континента, около 100 000 души. За да добиете по-ясна представа си представете големината на Добрич или Сливен. Нещо подобно, но само по брой жители. Официално се говорят английски, френски и основният език, който е базиран на френския.
Сейшелите са дестинация, която всеки иска да посети.
Желана е и сред стюардите. Всеки месец в повечето компании стюардите имат програма, където могат да заявяват желаните от тях дестинации. Софтуер, който е с предварително зададени функции решава съдбата на полетите Ви. Много фактори се вземат предвид като ранг, дали индивидът е трениран на конкретния самолет, който оперира до тази дестинация, колко хора и с какви проценти са избрали конкретната дестинация и т.н. Няма да влизам в ненужни детайли. Исках само да ви кажа, че това е един от най – желаните полети, който се взема трудно. Причините са, че престоят е сравнително малко по-дълъг от обичайното, полетът не е винаги пълен (като изключим топ сезона), което го прави по-лесен и разбира се 5-звездният хотел, който отговаря на всички изисквания за един приятен и релаксиращ ден.
Кацаме, след като сме пътували цяла нощ. Не е проблем умората, а това да си буден, когато другите спят. Полетът е закъснял с 30 минути. Това са 30 минути, които са откраднати от моето време на Сейшелите. Приемам го лично, но няма какво да направя. Това е част от играта. Леко приспивното чувство от затъмнения самолет се изпарява мигновено от бързо скъсяващото дистанция слънце. Напомня ми за спокойния сън преди последната аларма на телефона. Но не се оплаквам, все пак това е слънцето на Сейшелите. Не това над Сливен и Добрич. Приближаваме се към хотела и апетита за приключението нараства. Въздухът – и той е различен в Сейшелите, не е от този там другия. Подхвърлят се разговори за някой екскурзия или плаж, но аз си чакам официалната версия на хотела. Пристигнахме и докато ни настаняват аз решавам да атакувам портиера. За съжаление безплатният превоз до плажа тръгва след 10 минути. Казах Ви, че тези 30 минути закъснение са си кражба. Пристигат и другите колеги и се чудим за екскурзия. 150$ . На някой им се струва скъпо и се отказват. Всъщност си е скъпо, но от друга страна си на Сейшелите.
Като разбрахме какво включва екскурзията наистина не си заслужаваше в конкретния случай (обяд, шнорхелинг, плаж и посещение на място с големи костенурки, които аз съм виждал в Занзибар). Другото, което бях проучил и исках много се оказа невъзможно, тъй като хотелът не организира екскурзия до Праслин, Ла Диг, а фериботът е тръгнал преди малко. Праслин, Ла Диг и Махе са трите най – големи острова.
Ние отсядаме на Махе, който е най – големият остров, защото летището е там и е най – удобно за компанията. Праслин и Ла Диг имат славата на острови с едни от най – сниманите плажове в света. Подобно на Малдивите и тук се носи славата за сватбено пътешествие и прилежащите му фотосесии. Малко съм разочарован, защото и аз исках фотосесия макар и не сватбена. Нищо, и хотелът изглежда доста приятен за малко позьорщина. Влизам в стаята и виждам послание от хотела за добре дошъл на плазмата. Знаят явно на тези Сейшели как да те погъделичкат приятно. Като излязох на тераската, за да видя гледката идилията се допълни с песента на птичките. Не знам дали беше на този местен език базиран на френския, но ми стана много приятно. Как да не изпия едно кафенце сред тази природа. Не, че на Слънчака кафето не е за пиене ама природата му липсва.
Някакси не им подхожда естетически на тези птички да кацнат на бетона и чуруликат. Вземам душче и се мятам към басейна. Той пък и той да вземе да е инфинити басейн с гледка към едно от яхтените им пристанища.
За да се допълни още повече пейзажът имаме и хълмчета, където природата е господар, а не човекът и неговите интереси.
Сейшелите са определено луксозна и скъпа дестинацията,
но шапки долу за това, че не са си превърнали природата в камънак. След натоварената седмица този ден идва сякаш навреме. Все пак няма да се отпускаме, защото слънцето ще ни довърши. Време е за малко дължини в комбинация с няколко скока и освежаване. За десерт може да пощракаме малко за клюкарника. Когато снимките отнемат повече време от плуването разбирам, че нещо е сгрешено. Горещо е. Време е за втора бира, а аз още мисля как да изравня баланса с плуването и снимките. Виждам, че има кану, грабвам си още студената бира и решавам да изравня калориите по този начин.
Важен е принципът да се поспортува, пък накъде ще го мислим след това. Трудно си е срещу течението на пристанище. Слънцето и то яко жули, но героят е възнаграден с мини самотен плаж в далечината. Включвам на втора предавка и след 5-10 мин си имам моят собствен частен мини плаж. Мога даже и да изравня тена – ама поне да беше някоя от стюардесите там. Връщането е по – приятно. По течението съм. Умората от липсата на сън, кануто и слънцето си казват думата. Вечеря, малко нетфликс и денят приключва рано. Това допринася за следващия ден, защото се събуждам нетипично рано. Време е за тренировка във фитнеса, който също впечатлява с оборудване и гледка. Следва силова закуска и денят тръгва позитивно. Няма как да се пропусне и кафенцето на гледката. Имаме време за басейн и витамин Д.
Оставям на слънцето да ме измори, за да мога да подремна малко преди полета. Време е да тръгвам, но ще се върна. Имаме още недовършена работа.
Съвет: Ако планирате почивка на Сейшелите тя със сигурност ще бъде по-продължителна от моя престой. Било то и няколко пъти. Ще имате възможност да посетите трите основни острова затова ще ви препоръчам и по един плаж на всеки един от тях.
Махе – Anse Intendance
Праслин – Anse Lazio
Ла Диг – Anse Marron
Георги Георгиев
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 4 – Сидни
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 3 – Йоханесбург (ЮАР)
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 2 – Лос Анджелис
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 1 – Заливът Мая Бей
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 5 – Египет
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 6 – Мюнхен
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 7 – Макао
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 8 – Зимбабве
„Пътуване между редовете“ с Георги Георгиев: Епизод 9 – Нигерия
Всеки петък ще пътуваме между редовете и ще преоткриваме света заедно чрез bgtourism.bg.
Харесайте страницата Travel adventures във фейсбук, където ще имате възможност да разглеждате повече снимки и видеа на Георги Георгиев от различни точки на света – тук
Следвайте ни и в Instagram
Най-важните новини от туризма в България тук
Разгледайте възможностите за рекламно и информационно присъствие в новинарския ни сайт ТУК – доказан, актуален, авторитетен и независим източник на информация!
