Суреш Лама и Пасанг Уонгде прекарват по два месеца в планината, за да осигурят връзка на катерачите със света. Снимка: Freddie Wilkinson

Катерачите, които всяка пролет пристигат в базовия лагер на Еверест, се подготвят за срещи с безброй опасности – от височинна болест и лавини до инфекциозни болести. Когато пристигнат в базовия лагер обаче се появява една натрапчива мисъл: как могат да ползват интернет?

Катерачите и работещи с тях екипи имат земни желания и искат да предадат преживяното от тях в реално време. Това не дребен проблем когато прекарваш около шест седмици в базовия лагер и разчиташ на жизненоважни прогнози и на медицински съвети отдалеч.

Преди няколко години интернет компания се опитва да отговори на тази нужда, като въвежда 3G покритие в базовия лагер на Еверест, но то е слабо и накъсано и обитателите на базовия лагер трябва да скачат по камъните и да размахват телефоните си с надежда да уловят сигнал.

За голямо облекчение на изкачващите Еверест тези дни са вече в миналото. В базовия лагер вече има надежден wi-fi и десетките експедиции имат свой собствен ексклузивен сигнал, благодарение на най-екстремния телекомуникационен доставчик на планетата. Надеждният wi-fi е възможен благодарение на непалския предприемач Церинг Гиалтсен Шерпа, който е най-влиятелният човек в базовия лагер, макар на практика никога да не е там.

Преди няколко седмици ми се наложи да ползвам интернет в базовия лагер на ледника Кхумбу. Трябваше да потърся избеляла синя палатка вдясно от лагера Мадисън. Знак там няма, но видях висока антена закрепена към слънчеви панели и заварих прегърбена фигура, облечена с пухено яке, с няколко USB устройства, които предполагат, че това вероятно е мястото.

Приближих избледнялата синя палатка и поздравих с обичайното „Намасте!“ преди да вдигна ципа и да вляза вътре. Няколко лица на непалци се усмихнаха през цигарения дим. Изглежда бях прекъснал игра на покер: на пода сред запалки и мобилни телефони имаше банкноти от няколкостотин рупии; тенекиена чашка служеше за пепелник.

Не беше нужно да обяснявам защо съм дошъл. „Предлагаме четири вида пакета“, казва Суреш Лама, мъжът, който ми се пада отдясно, докато се води разгорещен спор за последното раздаване карети. „1 GB – 5000 рупии; 2 GB–7,500; 5 GB–14,500; и 10 GB–20,000.”

Това са най-малко 50 долара, за да бъдеш онлайн, но когато си единствения играч в града можеш да поискаш висока цена.

Всъщност това е сравнително добра сделка. През по-голямата част от този век сателитните комуникации са били единствената опция. Един сателитен телефон обикновено струва между 600-1000 долара, плюс два долара на минута за световна услуга. Така отделните експедиции може да похарчат до 10 000 долара за наем на хардуер и ползване на пакет данни за сезона.

Подавам на Суреш пачка от няколкостотин долара за мен и няколко приятели. Той пуска малка касова бележка с потребителски имена и пароли. Извинително вдига рамене и добавя: „Съжалявам, не връщаме ресто.“

„Всеки иска да говори с жена си и семейството си“, казва Суреш. „Това е най-важното. Когато хората идват да си купят карти им казвам да използват wi-fi за комуникации, не за забавление.“

Суреш Лама се гордее с работата си. „Помагам на хората да се срещнат онлайн и се чувствам щастлив. Понякога нещата се объркват и хората се ядосват, но като цяло мисля, че съм направил нещо добро. Добро е да можеш да говориш със семейството си.“ NG