Туристическият бранш всяка година бележи нови рекорди. И на година по света пътуват до над един милиард туристи. Хората и природата в „горещите“ туристически места обаче стенат под бремето на масовото нашествие.
Лятото е сезонът на отпуските. В много части на света пътуват безброй туристи. Едни са се отправили към Банкок, други към Средиземно море или пък пътуват с някой круизен кораб. По данни на германския автомобилен клуб ADAC, всеки трети германец пътува два пъти в годината в отпуск за най-малко пет дни. Всеки шести германски гражданин пътува още повече. Германците пътуват все повече и по-често. И в това отношение не са единствените. За големия ръст на туризма допринасят и повечето полети на нискотарифните авиокомпании, както и все повечето хора, които могат да си позволят почивки. В Индия и в Китай, например. През 1995 година в други страни са пътували 531 милиона души. А миналата година техният брой достигна до 1,3 милиарда.
Дали туристическа обиколка из Южна Америка, подводен спорт на Филипините или отпуска Ол инклузив в Турция, днес всичко е възможно – благодарение на нискотарифните авиокомпании. Професор Тим Фрайтаг от университета във Фрайбург твърди, че голяма роля в това отношение играе възможността хората да проследяват в инстаграм на живо пътешествията на своите приятели. „Пътуванията са се превърнали в основна част от нашата човешка дейност. При някои туристи възниква впечетлението, че избират своите туристически дестинации по това, дали могат да постват снимки и видеоклипове от екскурзията си. И това е основното им занимание“, посочва той.
Ефектът на туристификацията
Чуждестранните туристи посещават туристическите топ дестинации, където се увековечават в селфита, което отдавна ходи по нервите на местното население. Като във Венеция например, където на всеки час акостират круизни кораби. На жителите на Майорка отдавна им е дошло до гуша от претъпканите плажове, недостига на вода и вечно пияните чуждестранни туристи. През есента на 2017 година местните жители организираха най-голямата досега демонстрация срещу масовия туризъм.
През последните години екскурзиите из градовете бележат бум. „Вследствие на този вид туризъм в някои квартали жилищата не достигат и наемите скачат“, обяснява Тим Фрайтаг. Местните структури се променят. Дори магазините се нагаждат към нуждите на туристите. „Т. нар. туристификация има същия ефект като облагородяването. Бедните жители биват изтласквани и жилищните квартали стават все по-хомогенни“, допълва Тим Фрайтаг.
„Туристът разрушава това, което търси, когато го намери“, писа в края на 1950-те години писателят Ханс Магнус Енценсбергер. Тим Фрайтаг потвърждава, че при наличието на масов туризъм културата може да се изроди, превръщайки се просто в декор. И все пак той прави известна уговорка: „Сигурно част от автентичността на мястото се губи. Но това зависи все пак от гледната точка на наблюдателя. Докато един германец смята замъка Нойшванщайн за изкуствено създадена атракция, много чуждестранни туристи го възприемат като типично германско или типично баварско място, което е особено автентично“, казва Тим Фрайтаг.
Дворецът Нойшванщайн: изкуствена атракция или автентично баварско място
Не на последно място масовият туризъм нанася вреди на околната среда. Изследователят на туризма Юрген Шмуде твърди, че масовият туризъм е отговорен за около пет процента от изхвърляните в атмосферата вредни емисии и по този начин оказва влияние върху климатичните промени. „Най-вече честите излитания и кацания на самолети допринасят за увеличаването на въглеродния двуокис. Обезщетенията, които като турист всеки пасажер може да направи, почти не се използват“, казва той. На място туристите нанасят и екологични вреди, например с изхвърляните боклуци, разхищението на вода, карането на ски или непредпазливото гмуркане. „Туризмът с круизни кораби също е всичко друго, но не и устойчив“, казва Юрген Шмуде.
Мечтата за „нежен“ туризъм
Остава въпросът какво може да се направи срещу последиците от масовия туризъм? Шмуде твърди, че няма обща рецепта, но политиците и туроператорите принципно трябва винаги да държат под око туристическите дестинации и да знаят къде е критичната граница на определена туристическа дестинация. Тогава трябва да се опитат да засилят туризма извън основния сезон или да ограничат броя на туристическите квартири.
Как тогава ще изглежда бъдещето, след като полето за действия е толкова ограничено? През 2030 година броят на международните туристи ще стане двойно по-голям, отколкото е сега. „Това може да се превърне в голям проблем, за който досега никой няма отговор. Вярно, че в бъдеще ще се прибавят и нови туристически дестинации, но те няма да могат да обхванат растящия брой туристи“, казва експертът. Въпреки тревожните прогнози, Тим Фрайтаг не гледа на туризма само откъм лошата му страна. Защото туристическият бранш е важен за развитието на определени региони и за културния обмен. Всеки турист може в рамките на възможностите си да пътува разумно. Неслучайно вече се говори за „нежен“, или „екологичен“ туризъм“. Какво ще кажете тогава за една екскурзия в планината Харц? И то извън сезона.
