Или още един див плаж за палатки по морето
Предполагам, че в миналото плажът Иракли е бил една малка перла по българското Черноморие. Вероятно и до ден днешен това не се е променило за някои. За мен не е точно така. На плажа нищо му няма, чудесен е. Само хората идват в повече.
За да съм обективна обаче, ще се постарая да го опиша с неговите предимства и недостатъци. И двете не липсват. Все пак това е моето лично мнение и вие не сте длъжни да се съгласявате с него.
Къде да отидем с палатка на морето? –
това се питахме миналата година. Искахме да заменим любимата Камчия с нещо по-различно. След кратко умуване, единодушно решихме, че ще е плажът Иракли. Защо? Заради близостта с природата. Ние не харесваме препълнените с туристи курорти, предпочитаме къмпингуването и свободата. И компанията на дърветата пред тази на тълпите.
Хванахме нощния влак за морето. Пътуването с него никога не е било приятно, нито от София, нито от родния Плевен. Да, обикновено вагоните надвишават 5 (рядкост за БДЖ), но всички те са пълни със седнали или легнали дремещи, спящи, хъркащи, мърморещи, пиещи и разговарящи хора. И ако в повечето случаи успяваме да си намерим полупразно купе, то в онази нощ не само нямаше места за сядане, но и правостоящите бяха десетки.
Ужасните безсънни часове във влака се занизаха едва-едва.
Плажът Иракли
На сутринта пристигнахме в Бургас. От там – в Баня. И от Баня – пеш до Иракли. Би трябвало разстоянието между селото и плажа да е 3 (или 7!) км. Ние го извървяхме за около час и половина, а това ме навежда на мисълта, че през полето е повечко. Ако и вие решите да си подарите една такава разходка, имайте предвид, че накъдето и да вървите, ще стигнете до плажа. Дори и да ви се струва нелогично, че пътеката в гората завива на дясно.
Пристигнахме привечер. Разпънахме си палатката на още топлия пясък, взехме си по една бира и се полюбувахме на безкрайното синьо море. Толкова го обичаме и двамата.
Единственото ми разочарование от мястото беше плажът Вая, на който бяха накацали нелепо изглеждащи бунгала с огромни стъклени стени (предполагам, че тях наричат луксозни). Няколко са – на брега на морето. До къмпинга не стигнахме, нямахме и желание.
Какво ми хареса?
Сега слагам розовите си очила и започвам с хубавата страна на Иракли. Тук всеки е свободен – да нощува на пясъка, да танцува на плажа, да прави каквото поиска… Видях го не просто като място, а като начин на живот. Свобода на съзнанието, оттам и свобода на тялото. Тук човек е извън времето и извън всички нелепи ограничения, които ежедневието ни налага. Не се усеща само близостта с природата, а и близостта със себе си.
Харесва ми и това, че всеки прави нещо от подръчни материали – корени, мидички, камъчета. Изкуството е навсякъде – от шатрите по плажа до накитите. Това ме зарежда с позитивизъм. Виждаш творческото начало у всеки човек и тогава разбираш защо свободата всъщност е толкова ценна.
Това е лицето на Иракли, в което аз се влюбих.
Другото, което ми направи впечатление, беше вълнението. За пръв път виждах как вълни от три различни посоки се сблъскват една в друга. Струваше ми интересно, до момента в който не видях колко опасно е.
Нощувка на Иракли
Когато пристигнахме вечерта, установихме, че място в гората за нас няма. Това не ми хареса. Наложи се да разпънем палатката си на брега на морето. Да, подобна нощувка крие своето очарование вечер – заспиваш точно под звездите, на фона на музиката на разбиращите се в брега вълни. През деня обаче е друго. Събуждаш се с първите слънчеви лъчи, защото скоро малката ти палатка се превръща в сауна. Вечер нямаш усамотение, а на обяд се налага да търсиш сенчесто място, на което да хапнеш. Хем да е сенчесто, хем да не е до бивака на съседите, хем да е далеч от прашния черен път, по който прииждат новодошлите.
Бързо решихме, че това не ни понася. На втората сутрин се отправихме към любимата Камчия (разказ за нея ще има скоро). Докато оправяхме багажа, силното вълнение завлече момиче навътре в морето.
Не едно, а няколко момчета ѝ се притекоха на помощ. Извадиха я бързо.
Едва тогава разбрах как се спасява давещ се човек. И докато пътувахме на стоп към Варна, си мислех за свободата и границите. За това, че въпреки липсата на ограничения (правила, спасители, шамандури) хората разчитат един на друг.
Или може би е точно заради това…
Как се стига до Иракли?
С автомобил – нямам никаква представа.
С междуградски транспорт – с влак до Варна или Бургас. От тези градове – с автобус до Баня. От Баня – както намерите за добре. Може и пеша.
Кратка информация
- Къде се намира Иракли? Плажът е разположен между Варна и Бургас (разстоянието е приблизително еднакво) в близост до село Баня. Други съседни населени места са: Обзор – 9 км., Бяла – 20 км.
- Местността Иракли – Емине е защитена зона.
- Тъй като ние не пътуваме с личен автомобил, за нас винаги е от значение дали в близост може да се намери магазин, от който да се закупи поне вода. За онези от вас, които се интересуват от същото – да, има магазин на самия плаж. Бар-магазин. Автор: Нели Средкова, Widerland.net
