Зала за тенис "София" ©Архив Стефка Георгиева

На 27 юни във виенската изложбена зала Рингтурм се открива изложба, посветена на творчеството на българската архитектка Стефка Георгиева.

Виена. Настоящата изложба във Виена представя архитектурните творби на Стефка Георгиева, които са сред най-ярките примери за универсален архитектурен език, използван от архитектите през втората половина на ХХ век, независимо от коя страна на Желязната завеса са работили. Изложбата може да бъде посетена до 27 септември. По същото време сградата ще бъде „опакована“ от българската художничка Даниела Костова.

Архитект Стефка Георгиева, макар и не особено известна на широката общественост, се счита за най-важния представител на българската архитектура през втората половина на ХХ век, която е оставила траен отпечатък върху развитието на архитектурата в България. Като признание за нейния талант, през 1973 г. тя е назначена за ръководител на група в Главпроект, а от 1981 г. е ръководител на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в областта на градското проектиране.

Стефка Георгиева следва от 1942-1944 г. архитектура в Техническия университет в Мюнхен, но прекъсва следването си в Германия поради Втората световна война. По-късно продължава в София, където през 1947 г. завършва Държавната политехника. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси, сред които хотелите „Люляк“ и „Мак“ в курорта „Златни пясъци“, спортната зала за тенис „София“ жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти в курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел на Държавния съвет в правителствена резиденция „Бояна“, в София, вили резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград  и др. Проектира много български павилиони на изложения в чужбина. В края на 70-те години Стефка Георгиева се ориентира професионално към Африка. За съжаление, разработените от нея проекти за големи спортни зали, търговски центрове и хотели в Нигерия, остават неосъществени поради нестабилната политическа обстановка в страната.

Правителствена резиденция, ©Ivan-Pastoukhov

Изключителния усет за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски архитект Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя успява да включи оригинален прочит на дръзкото архитектурно движение, наречено „брутализъм“. В социалистическа България „брутализма“ се насърчава от правителството, но за разлика от страните в Западна Европа у нас той е „използван“ преди всичко в построяването на важни обществени сгради или жилищни сгради за номенклатурата.