Черна гора е красива – високи планини, покрити с млечна мътилка сутрин, морето се слива с небето, палмови дървета, кипариси, невероятни, нереални скали, морска вода с тюркоазен цвят, пише българска туристка, посетила младата държава.


Никога не съм мислила, че водата може да е такава – сякаш плувате в синя неонова светлина. Боровинките са с дължина половин пръст, огромни маслини, евтино и вкусно вино, превъзходно козе сирене и ароматен, копринен зехтин. Сърбите и черногорците са много приятелски настроени хора. Няма езикова бариера – вие на български, те на сръбски език, всички се разбират.


Будва е малък град и, ако не е фантастичната природа, е незабележим. Равни малки бели къщи с щори и покриви с червени керемиди, стари и не много европейски автомобили, които дори не заключват през нощта, огромно количество пекарни, заведения за бързо хранене на всеки ъгъл, сувенири. Старият град също е малък, пълен с магазини и кафенета. Вечерта има тълпи от хора. Огромен брой туристи, които се тълпят на крайбрежната улица. Има много руснаци, много сърби, малко италианци, германци, почти няма англоговорящи. Дискотеките са странни – всички стоят, но никой не танцува. Накратко, нощният живот не е стихията на Будва.

Ресторантите също не са нещо особено. Спагети с морски дарове за 8 евро е пълна глупост, която не е в състояние да се конкурира с доматите, маслините и козето сирене от пазара. Така че ядохме предимно плодове и зеленчуци и пиехме много. Бутилка – две вино на ден за двама.


Отидохме в Дубровник на екскурзия – далеч е, но Дубровник си струва, наистина исках да отида там. Хърватия е по-добре поддържана от Черна гора и следователно два пъти по-скъпа. Един ден се забавлявах, разхождайки се в стария град, из тесните улици, по магазините.


Отидохме на обиколка на залива Котор, плавахме с кораб край брега, бяхме в Херцег-Нови и Котор, на изкуствения остров Света Богородица на рифа, където е разположена католическата църква със същото име. Според легендата, на това място преди около петстотин години, на рифа, моряците намерили икона на Дева Мария, след което за триста години са построили остров на това място, а след още сто – храм. Иконата е добре запазена. Сега, в този храм, много моряци носят дарове.


Посетихме Шкодренското езеро, където големите риби плуват в близост до брега и докосват краката ви. Неприятно: (И там липсата на водач, обещаната закуска и екскурзии, каквито нямаше, развали впечатлението, но водата беше много топла и гледката красива, а езерото е най-голямото на Балканите, макар че на пръв поглед изглежда като блато.

И така – с екскурзиите лъжат, цените винаги са завишени.


Това, че те правят глупак едва ли може да се избегне, освен ако не решиш да отидеш сам със свой транспорт.  Дубровник – 25 евро само за транспорт, Шкодренско езеро – 30 (за придвижване с автобус, двадесет минути на стара лодка и парче филия с домат за обяд, въпреки че обещаха закуска, ски на езерото, екскурзия до манастира и водач), залив Боко-Котор – 18 евро , 2 евро за шезлонг на горната палуба, 2 евро за посещение в Синята пещера – пещера, в която сте хвърлени от лодка, за да се къпете в тюркоазена топла вода под каменен свод, В Херцег-Нови като се има предвид топлината, прекарахме времето в морето и не разгледахме града , в Котор – един час,  и там надделя желанието да останем до морето. Така че, ако имате възможност, по-добре е да наемете кола и да се придвижвате сами.


За пътищата – те са тесни, предимно планински, на серпентини. Трябва да наемете най-малката кола, защото ще бъде трудно да карате с джип – това е причината за отсъствието големи коли, джипове и пикапи по улиците.

За плажа – покрай Будва се простира така нареченият  Словенски плаж, т.е. плажът е разделен на секции, за всяка от които е отговорно някое кафене. Този градски плаж е шумен, мръсен. За 1 евро можете да стигнете до платения плаж – бяхме на Тропикана, това е в посока Бечичи и на Могрен, принадлежащи на хотел Авала. Самият хотел, между другото, е нещо като пансион в съветски стил, живеещите там са недоволни от настаняването. Шезлонг струва 2 евро на ден, чадър – 1 или 2 евро. Можете и да не ползвате, не е задължително. На плажа, разбира се, всичко е скъпо – един и половина литра вода – 2,5 евро, въпреки че в града е по-малко от евро. Но в „Морен“ плодовете се продават на пазарни цени – праскови – евро, нектарини – две, грозде – четири на килограм. На всеки плаж има душ със сладка вода, безплатно. Тоалетна – 50 цента. Плажовете са както каменисти (Бечичи, част от словенските плажове, Tропиканa), и пясъчни (едър пясък) – Могрен, част от словенските плажове. Морето е спокойно, почти без вълни, което се обяснява с много изрязания бряг, образуващ заливи. Плажовете са отворени от 7:00 до 20:00 часа, защото в девет вечерта вече е тъмно. Дейности на плажа – катамарани за пет евро, скутери (не помня цената), каране на банан, вероятно така се нарича. Тъй като исках да лежа и да медитирам, не се възползвах от всички тези предимства.


Живеехме във вила, която бе резервирана чрез интернет в местна агенция. До морето – десет минути пеша, нагоре по хълма, но под прозорците – тишина. Хотелите на Крайбрежната се огласят от шум до два или три часа през нощта под прозорците, музика, мирише на бързо хранене и така нататък.

Вилата беше с шест стаи, без да броим апартаментите на хазяите, всяка стая има отделен вход, затова не се срещахме със съседите. За 15 евро на човек на вечер имахме апартамент с кухненски бокс, балкон, баня и доста прилично обзавеждане. Смяна на бельото веднъж седмично. Като цяло, аз съм много доволна, бих препоръчал пътуване до Черна гора на хора, които не са особено придирчиви и не са разглезени от ол инклузива. Блиц