В бранша не говорим как да подобрим условията за туризъм, а очакваме при някой от конкурентите да стане непредвиден проблем, за да дойдат туристите при нас
Георги Илиев е работил над 50 години в туризма, от които над 30 по Южното Черноморие и 20 години в Слънчев бряг. Бил е директор на „Балкантурист” в Созопол и първият генерален директор на ВС „Дюни”.
Завършил е първия випуск на Полувисшия институт по международен туризъм, след това Икономическия институт в Свищов и после специализира Маркетинг и Мениджмънт във Франция. Занимава се с хотелиерство, ресторантьорство, туроператорство. Съсобственик е на хотел „Нимфа-Русалка” в Слънчев бряг.
Георги Илиев смята, че туризмът иска да му се отдадеш. Това не е работа, която можеш да свършиш за определен период от време. И не можеш без съмишленици. Затова при него работи цялото му семейство, а партньорите му в туризма са дългогодишни.
Интервю на Румяна ЕМАНУИЛИДУ
-Г-н Илиев, какво си спомняте от времето, когато туризмът беше в началната си фаза на развитие?
– Аз бях първият директор на ВС „Дюни” – най-големият комплекс по Черноморието на юг от Бургас, в продължение на 13-14 години и бях назначен на заплата към инвеститора. Преди това 18 години бях шеф на туризма в Созополски регион.
Строителството на ВС „Дюни” бе разделено на три части и се изграждаше на етапи. Първата част – тази със созополските къщи, се откри през 1986 година в присъствието на генералния мениджър на ТУИ д-р Фишър, заедно с цялата структура на концерна.
Трите обекта в селището бяха с различна архитектура – Зеленика /старите созополски къщи/; Манастира /реплика на Рилския манастир/ и Марина /средиземноморска атмосфера/.
Комплексът се намира в залива Алепу /името на гръцки се превежда като лисица/ и мислехме варианти за името на комплекса около това. По време на изграждането още германците настояваха за име, за да започнат с рекламите. Един от проектантите – арх. Топарева /която отговаряше за интериорното обзавеждане на цялото селище, за цялостното изграждане отговаряше арх. Дамов/, предложи името Дюни. Идеята й беше, че там е най-голямата дюна на Балканите, а и лесно се изписва на немски. Имаше комисия, в която бях и аз, за избиране на имена и на комплексите във ваканционното селище и на уличките.
Още в самото начало възникна идеята, главно под давлението на Христо Колев, който тогава беше представител на Комитета по туризъм във Франкфурт и който държеше контактите с немските туроператори и помагаше за развитието на Дюни, за използване на третата част – Манастирското селище, сега „Пеликан”, като селище от закрит тип на специализираната фирма, дъщерна на ТУИ, „Робинзон клуб”. Колев доведе специалисти за оглеждане на възможностите и евентуално съобразяване с изискванията.
Манастирското селище е отдалечено от останалите два обекта и там реално имаше възможност за създаване на селище от затворен тип. Тази авангардна идея, нова дори за Европа, камо ли за България, не се прие от община Созопол и от Комитета по туризъм и селището продължи да се изгражда по предварителния проект. Нямахме опит тогава и, за съжаление, не настоявахме, а там имаше всички предпоставки за такова селище – с немски персонал и анимация, без външни посетители, близо до голямо селище, но достатъчно самостоятелно.
Интересът към новата дестинация беше съществен. Първите туристи бяха на ТУИ. Рекламата предизвика интереса и на други световни организации, ориентирани към ниското строителство, за разкриване на нов тип хотелска база. Аз бях поканен в Мадрид да представя базата и получихме купа.
При откриването на първата част през 1986 година в селището пристигна цялото ръководство на ТУИ, начело с д-р Фишер, от когото аз получих подарък за селището – слънчев часовник, който беше поставен на централно място в хотел Марина до пристанището.
-Какви бяха проблемите при въвеждането в експлоатация на една такава нова форма на туристическо обслужване?
– Дюни трябваше да бъде еталон и при предстоящото изграждане на хотелска база в региона. Много инвеститори вземаха пример от нас.
Селището бе използвано и при навлизане на нови форми на обслужване – главно в изхранването. Партньорите настояваха за въвеждане на така наречената „шведска маса”, ол инклузив – което дотогава не бе познато по Южното Черноморие. Тук всъщност нямаше голяма туристическа база и беше изключително трудно, при наличието на къмпинги и стаи под наем, да се създаде и поддържа висококатегорийна база и обслужване и да се набере подходящ персонал. Чрез Комитета по туризъм бяха изтеглени специалисти от Пампорово и другите курорти, където вече бе въведено такова обслужване и те трябваше да обучат нашите готвачи, сервитьори и др. от обслужващата сфера. В най-силните години сме имали до 750 души персонал.
Имахме проблеми и с плажната ивица, тъй като не беше изградена буната, която да защити плажа и по тази причина целият плаж се затрупваше с водорасли. Площта на трите селища от 450 дка е огромна и трудна за поддържане.
Постепенното изграждане предполагаше и постепенно влизане в експлоатация на отделните части от комплекса. Това създаваше огромни проблеми. Първо влезе в експлоатация Зеленика, на следващата година – Марина и след две години – Пеликан. През това време ние едновременно обслужвахме туристи и строяхме другите части. Нямаше инфраструктура. Трябваше да изградим голям тенис център с четири игрища, басейни, места за анимации и др. – цялата инфраструктура, необходима за семеен отдих, както между трите селища, така и във всяко отделно селище.
Туристите не приемаха през комплекса да преминават строителна техника и работници, част от които трябваше да бъдат настанявани в самия комплекс. Постепенно с изграждането на селището и влизането в нормална експлоатация, се въведоха и нормални взаимоотношения с ТУИ и Некерман.Но пък у нас пък през 1989 година се смени политическата система и започнаха генерални промени. Започнаха да кадруват на всички нива синдикатите. В Дюни все още се довършваше Пеликан, извършваше се вътрешно оборудване. Интересът на ТУИ постепенно намаля и се стигна до битка за оцеляване. Принудени бяхме да започнем, с разрешението на Комитета по туризъм, да отдаваме различни по-малки обекти под наем. Аз събрах ръководството на комплекса и предложих с назначена комисия да се отдадат първо на персонала – който така или иначе е част от стартирането на Дюни. Те да вземат под наем обекти и да напуснат работа от дружеството. Това стана с участитето на синдикатите Подкрепа и КСНБ.
-Това време беше благодатно за различни борчески групировки. Твърде голяма беше за Дюни и сагата с Пламен Тимев, за какво става въпрос?
– След изказване на Валери Симеонов – бивш зам. Председател на Министерски Съвет от квотата на НФСБ стана ясно че концесиите на най-апетитните плажни ивици Слънчев Бряг, Елени и др. се държат от членове на бившите групировки СИК и ВИС. А за южните плажове няма желаещи за концесионери, тъй като не са атрактивни. Говори се, че и проблемните временни обекти са на неслучайни хора – депутати, политици. За хотелската база – да не говорим.
Пламен Тимев организираше културни програми, фестивали на изкуствата, представления на театър „Ла Страда” първо в Созопол. Част от представленията се пренесоха и на Дюни. И тъй като настаняването във ваканционното селище бе по-удобно за групите, Тимев нае част от базата за целия сезон. Един от организаторите на програмите му беше композиторът Стефан Диомов. Тимев изгради на плажа конструкция за дискотека, за да привлича и външни хора от региона. Това предизвикваше интереса на всички почиващи в региона – тогава къмпингите бяха пълни, а развлечения нямаше. Но пък дискотеките създаваха в определени моменти проблеми през нощта. Покрай участниците, в комплекса влязоха и всякакви мутри.
По това време настъпиха промени и в Комитета по туризъм към Министерски съвет. Започнаха да сменят и ръководителите на комплекси, по политически причини и с намесата на синдиката Подкрепа. Смените невинаги бяха удачни, тъй като професионалните качества не бяха решаващите. Заедно с още 15 големи хотела в страната, Дюни бе в състава на Интерхотели. Синдикатите бяха амбицирани да сменят всички ръководства и на местата им да поставят „техни хора”. Привикаха ме и мен в Комитета по туризъм и ми предложиха, под давление на местните синдикати, да подпиша декларация за лоялност – това означава, че ще бъда деполитизиран и ще оказвам помощ на Подкрепа. Обясних, че това не е възможно. Като изпълнителен директор на национален обект аз бях и член на ГК на БКП. Такава е била системата дотогава, но как може за един ден да се деполитизирам. Кой ще ми повярва? Според мен, това беше целенасочено унижаване на ръководителите и аз отказах. Предупредиха ме, че ако не подпиша, ще бъда сменен.
В Дюни, след като аз излязох през 1996 година, директорите бяха назначавани за по един сезон. Очакваше се приватизация, но инвестицията бе огромна и не бе по възможностите на работническо-мениджърска организация. Междувременно бе започнала приватизацията на различни обекти в Слънчев бряг. С родственици се обединихме, вземахме кредити и купихме хотел „Нимфа Русалка” на търг. Хотелът бе 2 звезди и не беше привлекателен за хората с пари.
В Слънчев бряг съм от 1999 година. ТУИ и Некерман водеха туристи и там. Христо Колев по това време бе търговски директор на курорта и лично той помогна на много хотелиери като убеди големите немски туроператори да инвестират в реконструкцията или в изграждането на нова база, а средствата след това бяха поетапно удържани от дължимите туристически услуги. Опитахме се да приложим тази практика и с туроператори от други националности, но те не приеха.
-Какви са към днешна дата проблемите в българския туризъм? Такъв ли си го представяхте?
– С болка си спомням къмпинговата база, която бе ликвидирана и местата там – презастроени. Особено около Каваците е много грозна гледката. По-младите колеги изобщо няма да знаят, че е имало къмпинги в тези региони. Всичко това става с разрешението на кметските управи, а върху тях сигурно се е оказвал натиск.
Браншът отдавна настояваше за министерство на туризма, което да координира всички министерства и да се въведе порядък при категоризиране на базата. Вместо това настана още по-голям хаос. Въведе се изграждането на апарт хотели. По-голяма част от инвеститорите в тях нямат намерение да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство. Сега има отлив от тези дейности, тъй като те изискват много усилия и персонал. Апарт хотелите са удобна форма, но отдавна никой не желае да закупува апартаменти и тази база започна да се отдава на туристи. Нито е категоризирана базата, нито плащат данъци на общината, няма и регистрация за почиващите. Чрез Туристическата камара подаваме постоянно сигнали да се вземат мерки. Проверяващите обаче нямат право да влизат, тъй като базата не е регистрирана като хотелска. Кой влиза-кой излиза, никой не знае. Това е един голям проблем.
Отдавна е желанието на курорта Слънчев Бряг да се отдели като отделен, национален обект. Засега това е невъзможно, тъй като общината е свързана с комплекса и неуредените въпроси висят.
-Какви са проблемите към днешна дата?
-Проблемите ще се задълбочават. Очаква ни труден сезон. Възможно е това да продължи няколко години, тъй като основните туроператори се изтеглят трайно от България. За сезон 2019 България е изтикана в ъгъла и е най-непривлекателната в момента дестинация в региона. Определящи чуждестранни туроператори за България от Германия отчитат намаления между 30-35% по малко туристи в сравнение с 2018г. Това е голям процент. Подобна е ситуацията и при записванята от Англия и Скандинавските държави. Голям удар за България е оттеглянето на Русия, която се пренасочи към Турция, включително и самолетните й превозвачи. Руснаците не се записват предварително, а правителството им осигури безплатни визи и отстъпки за Турция. Путин е обещал лично на Ердоган минимум 5 млн руски туристи за базите на Турция. Това ще създаде проблеми и на хотелиерите, и на туроператорите. Очаква се много от по-малките фирми да не издържат на пазара. Всеки поединично търси възможности да излезе от положението.
България е непривлекателна за Германия и Великобритания, особено след голямото презастрояване. За добро или за лошо сме обградени от съседи-туристически държави, които направиха големи отстъпки за привличане на туристите. Гърция също намали визите и въведе отстъпки при летищните такси.
Големите туроператори се преориентираха към Турция, Египет, Кипър. Първо фалираха превозвачи, които превозват туристи към България. А англичаните са разтревожени, заради брекзит.
Освен това, ние сме едни от най-ревностните изпълнители на ограниченията на Европейския съюз за Русия и азиатските държави – 60 евро виза на човек. А Турция премахна визите и летищните такси. Освен това съседката ни плаща премия на всеки туроператор, който води туристи там. Като нова туристическа дестинация се очертава южната част на Кипър – турската. Тъй като там няма летище, турците обещават на тези, които наемат база и туристите им кацнат в Анталия, да ги превозят с фериботи до Кипър и да ги върнат безплатно обратно.
Затова очакваме големи проблеми и за този, и за следващите сезони. От края на миналата и началото на тази година фирмите, с които ежегодно подписваме договори, започнаха да анулират или редуцират заявките до 50 % от договореното. Това се случва и с дългогодишни партньори от Чехия и Словакия, с които работим от 15-20 години. Сега и те се пренасочват към Турция. ТУИ и Некерман разкриват там офиси и изпращат туристите в техните дестинации, за където имат и транспорт.
Това води до неплащане на предварително договорираните аванси и подготовката на базата за сезона закъснява. А тя е неотложна, тъй като поради близостта с морето, всяка година трябва да се правят ремонти. Няма време за реакция, за търсене на други партньори, тъй като и сезонът в България е кратък. После трябва да се мисли за окапацитяване с необходимите кадри. Туристите ще дойдат по-късно, но персонал не можеш да си позволиш да наемеш по-късно, защото няма да го има. А пък да наеме персонал при неработеща база може да си позволи само този, който не е притискан от кредити или пък има други приходи.
В момента търсим начини за разнообразяване на офертите за сезон 2019 след оттеглянето на дестинациите Германия и Русия, тъй като след тяхното оттегляне се освобождават 4 и 5-звездни хотели, те логично също търсят начини за намаляване на цените. Това ще внесе хаос в останалата база. Договорилите 3-звездна база ще разберат, че за същите цени могат да отидат в 4 и 5 звезди.
С цел по ефективното окапацитяване на хотелската база ние търсим възможности за детски туризъм, за приемане на специализирани групи в неравностойно положение, но при тях базата трябва да отговаря на определени нужди и условия. Постоянно се приемат и резервации за индивидуално посещения на туристи. Но месец май чука на вратата и обектите трябва да са отворени по някакъв начин. Лошото е, че в бранша не говорим как да подобрим условията за туризъм, а очакваме при някой от конкурентите да стане непредвиден проблем, за да дойдат туристите при нас. Станахме пословични с това.
-Как ще коментирате призива на Министерство на туризма за развитие на вътрешния туризъм?
-Неотдавна по настояване на БРТК имахме среща с министър Ангелкова в Бургас. Тя говори, че се вземат мерки за това, че ще се развива вътрешният туризъм, но браншът не го приема за сериозно. Ние знаем, че българският турист вече е избрал Гърция и Турция за почивка. Трудно той ще бъде отклонен, особено пък за Слънчев бряг. В някои райони на страната ни двете съседни държави са по-близо за туристите, отколкото е Южното Черноморие. Цените, които са определящи за всеки турист, са почти еднакви в Гърция и Турция. Засега всичко е против българския туризъм и това ще продължи с години. Трябва да оцеляваме поединично, по много нестандартни начини или чрез осигуряване на туристи от нови дестинации – Азиатски държави – Казакстан, Узбекистан, Киргистан, както и Полша, Беларус, Украйна, Сърбия, Хърватска, като им се предлагат по-атрактивни цени. В това отношение очакваме помощ и от Министерството на Туризма, което по примера на съседните наши държави да изготви отстъпки за издаване визи и отстъпки на туроператори, които организират чартърни програми.
Търсим начини за окапацитяване на базата през юни и септември, когато българските граждани със сигурност няма да дойдат на морето, а и децата са на училище. През тези периоди ние се стремим да организираме различни фестивали съвместно с община Несебър, турнири по шах, специални оферти за туристи в пенсоннна възраст, предлагане база на филмови продукции . От няколко години в началото на юни и в края на август провеждаме също така международни футболни турнири, под егидата на БСФС. За тази цел са създадени нужните условия – игрища по футбол, баскетбол, волейбол. Тогава идват няколко хиляди млади футболисти, заедно със семействата си. Избират се млади футболни таланти и семейството съчетава почивката си с изявата на своето дете. Черноморски фар
